Тери Хейс
Аз съм пилигрим (161)

24.

Мъжът се появи в полезрението ми — беше пиколото. Без да знае, че го наблюдавам, мушна под вратата плик.

Изчаках да се отдалечи, после прибрах оръжието и взех плика. Под погледа на Бен — с ускорен пулс и мисли, мятащи се между надежда и безмилостно сдържане — го отворих и извадих един-единствен лист.

Прочетох го, усетих стената от тревожност да рухва, поклатих удивено глава.

— Какво е? — каза Бен.

— Аз съм глупак — отговорих. — Изобщо не се е предвиждало да има съобщение, което „Ешелон“ да може да засече. Кумали не е имала нужда да използва телефонната кабина. Онзи тип вече е тук.

— В Бодрум? Откъде знаеш?

Посочих писмото.

— Иска да ме вземе в единайсет сутринта. Кани ме на пикник със сина й.

— Май грешиш — каза Бен. — Какво би могло да се случи, ако момчето е там?

Засмях се.

— Няма да е там — казах. — Ще измисли някакво обяснение. Иначе защо изведнъж ще ме кани на пикник? Не може да ме понася. Истината е, че брат й е тук, Бен. Утре ще се срещна с него.

Пред убедеността ми съмненията на Брадли угаснаха и видях изражението му — личеше си, че ролята, която щеше да се наложи да изиграе при това положение, го ужасява. Честно казано, аз също не бях във възторг от моята.

Отключих вратата.

— Обади се на Шепота веднага. Просто му кажи: „Братле, в играта сме“.