Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (103)

103.

— Призовавам детектив Франк Волпи.

Волпи не помръдна. Не бях изненадан. Напротив. Очаквах повечето от свидетелите да постъпят по този начин.

— Бих могъл да ви задавам въпросите и така, ако предпочитате, детективе?

— Няма да отговарям на въпросите ти, Джак.

— Е, нека да опитам да ти задам само един.

— Както искаш.

— Спомняш ли си за какво говорихме снощи, детективе? — попитах аз.

Волпи седеше с напълно безразличен вид.

— Нека да опресня паметта ти. Става въпрос за разговора, по време на който ти каза, че преди една година Бари Нюбауър е изпратил две от своите горили, за да убият брат ми на плажа.

— Възразявам! — извика Монтроуз.

— Отхвърля се! — извика Мак. — Госпожо Стивънсън, моля, изтрийте последните два въпроса от протокола.

— Извинявам се, Ваша чест — рекох аз. — Народът няма повече въпроси.

— Добра работа, Джак — обади се Волпи от мястото си.