Метаданни
Данни
- Серия
- Мерлин (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Lost Years, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Емануил Томов, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- SilverkaTa (2018)
- Корекция и форматиране
- sqnka (2019)
Издание:
Автор: Т. А. Барън
Заглавие: Изгубените години
Преводач: Емануил Томов
Година на превод: 2012
Издание: първо
Издател: ProBook; Про Филмс ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2012
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Абагар — Велико Търново
Редактор: Илиана Велчева
Коректор: Марко Кънчев
ISBN: 978-954-2928-32-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8658
История
- — Добавяне
Бележка от автора
Не знам много за магьосниците, но постепенно разбрах следното — те са пълни с изненади.
Когато приключих „Ефектът Мерлин“, роман, който проследява една-единствена нишка от легендите за Артур от древните друидски времена почти до зората на двадесет и първи век, аз осъзнах, че тя ме е омотала толкова здраво, че не мога да се измъкна. Щом я подръпнех, тя също ме подръпваше. Започнех ли да я разплитам, тя ме заплиташе още повече.
Тази нишка бе самият Мерлин. Той е тайнствен, пленителен образ — магьосник, който може да се връща назад във времето, който дръзва да се опълчи дори на Тройната смърт и който търси Свещения Граал, без да спира да разговаря с духовете на реките и дърветата. Осъзнах, че искам да го опозная по-добре.
Днешните учени твърдят, че митът за Мерлин може би произлиза от реална историческа личност — друидски пророк, живял нейде в Уелс през шести век пр.н.е. Това обаче е тема, която ще оставя на историците. Защото независимо от това дали е съществувал, или не, за въображението Мерлин е напълно истински. Там живее открай време, там ще си и остане, по-жизнен от всякога. Понякога дори приема посетители. И тъй като исках да напиша книга за въображението, а не за историята, вратата му бе широко отворена.
Още преди да успея да възразя, се оказа, че домакинът ми си е направил свои собствени планове за мен. Останалите ми книги и проекти трябваше да почакат. Време беше да се запозная с друга страна от легендата за Мерлин, дълбоко лична за самия него. Заподозрях, че както се случва с повечето неща в живота, колкото повече научавам за него, толкова по-малко ще зная всъщност. Още от самото начало бях сигурен, че написването на едно дори скромно допълнение към такъв удивителен, монолитен мит ще бъде предизвикателство, което лесно може да ме обезкуражи. Любопитството обаче е мощен двигател…, а Мерлин бе настоятелен.
Тогава дойде и първата изненада. Потопих се във фолклора и легендите за Мерлин и открих необяснима празнина. Неговата младост — времето, оформило личността му, когато най-вероятно е осмислил неясния си произход, идентичността и вълшебните си сили — се споменаваше съвсем набързо, когато изобщо се споменаваше. Кога за пръв път го връхлита мъка, кога за пръв път изпитва радост, кога събира първите си зрънца мъдрост — всичко това бе просто бяло петно.
Повечето от традиционните легенди следват подхода на Томас Малъри и напълно пренебрегват младостта на Мерлин. В няколко от тях се говори за раждането му, за измъчената му майка, за непознатия му баща и за преждевременното му развитие. (На едно място произнася реч в защита на майка си, когато е само на една годинка.) След това не научаваме нищо повече — до момента, в който, вече значително по-възрастен, Мерлин обяснява тайните на бойните дракони на вероломния крал Вортигерн. Празнината обхваща няколко години. Предполага се, че ги е прекарал сам, в скитане из горите, а легендите за това са се изгубили. А може би… може би той просто е отишъл другаде.
Тази празнина в историята му ярко контрастира с неизброимите подробности за по-късните му години. Като възрастен той има много, често противоречащи си превъплъщения — описват го като пророк, магьосник, „Лудия от гората“, фокусник, свещеник, ясновидец и бард. Появява се в някои от най-ранните митове на Келтска Британия, доста от тях толкова древни, че при съчиняването на уелските епоси за Мабиногион преди хиляда години произходът им вече тъне в мрак. Мерлин присъства и в поемата „Царицата на феите“ от Спенсър, и в „Бесният Орландо“ от Ариосто. Съветва младия крал в „Смъртта на Артур“ от Малъри, издига Стоунхендж в поемата „Мерлин“ на Робърт де Борон от 12 век и прави множество пророчества в „История на британските крале“ от Галфрид от Монмът.
В по-близки времена автори като Шекспир, Тенисън, Томас Харди, Т. Х. Уайт, Мери Стюарт, К. С. Луис, Николай Толстой и Джон Стайнбек, както и много други писатели от най-различни страни, също са обърнали внимание на тази митична фигура. С изключение на Мери Стюарт обаче, малко от тях се спират на неговата младост.
По тази причина ранните години на Мерлин си остават необяснимо тайнствени. Не знаем нищо за първите му трудности, страхове и стремежи. Каква е била най-съкровената му мечта? А интересите му? Как ли е открил необичайните си дарби? Как посрещал загубите и трагедиите? Как опознал и може би дори приел тъмната страна на собствената си личност? Как за пръв път се натъкнал на религиозните писания на друидите и дори на древните гърци? Как успял да съвмести жаждата си за власт с ужаса, който изпитвал от злоупотребите с нея? С две думи, как се е превърнал в магьосника, съветвал крал Артур, когото възпяваме и до днес?
Традиционният фолклор не отговаря на тези въпроси. Думите, приписвани на самия Мерлин, също не разкриват нищо. Лесно е да останем с впечатлението, че той е бил твърдо решен да не говори за миналото си. Всеки читател на митове и легенди може да си представи вече остарелия Мерлин, който седи до малкия Артур и разсеяно споменава „изгубените години“ на своята младост. Дали обаче има предвид преходността на живота, или някоя липсваща глава от собственото си минало… за това можем само да гадаем.
Според мен през изгубените си години Мерлин изчезва не просто от легендите и песните. По-скоро смятам, че самият Мерлин е изчезнал — от света, който познаваме.
С тази няколкотомна история ще се опитам да запълня празнината. Тя започва с едно момче, изхвърлено на уелския бряг — момче без име и без спомен за миналото си. Свършва, когато същото това момче, преминало през много победи и загуби, е готово да заеме централна роля в легендите за Артур.
Междувременно се случват много неща. То открива втория си взор, но плаща прескъпо за тази привилегия. Научава се да разговаря с животните, реките и дърветата. Открива истинския Стоунхендж, много по-стар от кръга от камъни в равнината Солсбъри в Англия, чието издигане му приписват. Първо обаче трябва да научи значението на древното друидско име на Стоунхендж, „Танцът на великаните“. Момчето открива първата си кристална пещера. Стига до изгубения остров Финкайра (на галски Fianchuive), който келтските легенди описват като място между вълните, мост между Земята на хората и Отвъдния свят на духовете. Среща се със същества, чиито имена са познати от древния фолклор — например великият Дагда, злият Рита Гаур, злощастната Елън, тайнствената Домну, мъдрият Каирпре и пълната с живот Риа. Среща се и с някои по-малко известни герои — Шим, Стангмар, Т’еилеан и Гарлата и Великата Блуса. Открива, че за да виждаш истински, ти трябва нещо повече от очи, че същинската мъдрост събира качества, които често са разделени, като вярата и съмнението, женското и мъжкото, светлината и тъмнината, че истинската любов слива радостта с мъката. И най-важното от всичко — получава името Мерлин.
Трябва да отправя и няколко благодарствени слова — към Къри, моята съпруга и най-добър приятел, която тъй добре вардеше усамотението ми; към нашите умопомрачително шумни деца Денали, Брукс, Бен, Рос и Ларкин заради неизчерпаемото им чувство за хумор и несекващо удивление; към Патриша Лий Гауч заради непоколебимата й вяра в потенциала на всеки разказ да открие истинския си глас; към Виктория Акорд и Патриша Уанека заради безценната помощ, която ми оказаха; към Синтия Кройц-Ур заради разбирането и богатите, преплетени като бръшлян източници, които ми предложи; към всички онези, които ми вдъхваха смелост по пътя, особено Маделайн Л’Енгъл, Дороти Маркинко и М. Джери Уайс; към всички бардове, поети, разказвачи и учени, които са допълвали легендите за Мерлин през вековете… и, разбира се, към самия неуловим магьосник.
Придружете ме, докато Мерлин ни разказва за своите изгубени години. През това пътуване вие ще бъдете наблюдатели, аз — летописец, а Мерлин — нашият водач. Но да бъдем внимателни — както знаем, магьосниците са пълни с изненади.