Чарлс Къминг
Шесторката от Кеймбридж (27)

26

Четирийсет минути по-рано Таня Акосела бе получила бележка, с която й се съобщаваше, че д-р Сам Гадис — междувременно обозначен с кодовото име Полярна мечка, защото, както й бе обяснил Джон Бренан, скоро щял „да изчезне“ — е закупил билет за полета на „Изи Джет“ до Берлин от едно интернет кафе на Ъксбридж Роуд с час за излитане 8:35 в петък сутрин и връщане след два дни. Билетът бил платен с „Мастеркард“, включен в пакетна услуга заедно с две нощувки в берлинския „Новотел“ до Тиргартен. Таня се запита защо Гадис е използвал обществен компютър вместо своя личен лаптоп в дома си в Шепърдс Буш и заключи, че е започнал да осъзнава опасността, в която го въвлича интересът му към Атила.

Малко преди да залезе слънцето след един кристално ясен, ведър лондонски ден тя позвъни на сър Джон Бренан.

— Имената Робърт Уилкинсън и Доминик Ълвърт говорят ли ви нещо в контекста на Атила?

Бренан току-що бе играл скуош на корта на Воксхол Крос и беше мокър от пот. Той накара Таня да повтори имената и като ги чу отново, изруга толкова гръмогласно, че стресна чистачката в женската съблекалня.

— Откъде, по дяволите, получава информация Гадис?! — изрева той. — Среща във вътрешния двор. След половин час.

Докато Бренан си вземе душ и се преоблече в сив костюм, Ана пусна справка в базата данни за Уилкинсън и Ълвърт, но се натъкна на същата стена от пречки и ограничен достъп, с която се беше сблъсквала при предишните си опити да научи нещо повече за Крейн и Нийм. Някой умишлено й пречеше да си върши работата. Това бе първото, което съобщи на Бренан, когато се срещнаха във вътрешния двор на сградата. Той бе затворил вратата зад гърба си, за да останат сами в цялото пространство, обикновено населявано от пушачи. Никой не би дръзнал да обезпокои шефа при такива обстоятелства.

— Простете за откровеността ми, сър, но ми се струва, че има неща, които не сте ми казали за Атила.

Бренан гледаше в краката на Ана. Беше си разтегнал мускул на ръката и се мръщеше от болка.

— Може би има неща, които ти не ми казваш — сряза я той, като се обърна с гръб. Струваше му се неуместно Ана да критикува методите му на действие. — Последния път, като говорихме, ти ми каза, че Гадис разследвал онзи пуяк Харолд Уилсън. А сега излиза, че души около Робърт Уилкинсън.

— Вие сам казахте, сър, че Ажанкур е легенда за заблуда на противника.

— Тъй де, тъй. — Настроението на Бренан се смени рязко. Още докато си обличаше костюма, той бе решил, че ще трябва да разбули някои аспекти около прикриването на случая „Атила“. От Таня едва ли можеше да очаква да си върши добре работата с едната ръка, вързана зад гърба й. — Може би от самото начало трябваше да бъда по-откровен с теб.

Таня се учуди, че Бренан толкова лесно капитулира.

— Боб Уилкинсън беше шеф на бюрото на МИ6 в Берлин при падането на Стената. По онова време имаше близо десет години стаж в Източна Германия. „Ълвърт“ беше един от псевдонимите му. През 1992 година ФСС се опита да го убие в Лондон. Опитът бе неуспешен, но впоследствие Ълвърт емигрира в Нова Зеландия, възможно по-далеч от миналото си.

— Защо ФСС е поискало смъртта му?

— Заради отношението му към Атила. — Докато слушаше, Таня се вгледа в лицето на Бренан с усещането, че отново крие нещо. — Вбесени, че толкова дълго време ги бяхме разигравали, руснаците си бяха поставили за цел да ликвидират всеки, който по един или друг начин беше свързан с Крейн.

— Всеки?! Това не са ли твърде много хора? Дейността на Крейн обхваща близо пет десетилетия.

Бренан виждаше логиката в забележката й, но по причини, за които тя никога не би могла да се досети, нямаше намерение да й разкрива повече.

— Жертвите са все високопоставени фигури, поддържали по един или друг начин отношения с Крейн през 80-те — каза уклончиво той. — Един офицер на КГБ на име Фьодор Третяк например станал водещ на Атила в Източна Германия през 84-та. Третяк бил убит през 1992-ра, докато вървял към апартамента си в Санкт Петербург. На Боб Уилкинсън пък му бяха сложили бомба под колата; остана жив само защото още от годините си в Северна Ирландия бе свикнал да проверява всеки автомобил, преди да се качи. Малко след това замина за Окланд, при леко съмнителни обстоятелства. Повече от десет години, откакто скъса всякакви връзки със службите.

— Какви обстоятелства?

Бренан смотолеви нещо неразбираемо. Таня се принуди да направи крачка напред, за да чуе отговора, като се питаше защо шефът й така упорито се прави на глупак. Тя погледна надолу и забеляза, че една от безупречно лъснатите му кожени обувки е охлузена на бомбето, сякаш някой бе прекарал отгоре телена четка.

— Боб си бе наумил, че не правим достатъчно, за да го охраняваме. — Докато си припомняше инцидента, Бренан изглеждаше обзет от искрено разкаяние. — Твърдеше, че същите мерки за безопасност, каквито бяхме предоставили на Едуард Крейн, се полагали и на него.

По лицето на Бренан пробяга дяволита усмивка, докато си припомняше звездния миг на Дъглас Хендерсън.

— Аз лично уредих Еди да умре от естествена смърт.

Дълбоко в душата си Таня изпитваше ужас, че е попаднала в организация, която с еднаква лекота би прибягнала до убийство и измама. Но тя явно бе разбрала погрешно думите на Бренан, който побърза да разпръсне страховете й с извинителен жест.

— Не, не. Не се стряскай. — Таня кимна, но през петте години, откакто работеше за МИ6, никога не се бе чувствала толкова притеснена. — По онова време Еди вече беше преполовил осмото си десетилетие. Както би казал някой, бе отдал живота си във вярна служба на родината. Имаше нужда от заслужен отдих. Аз го откарах в една болница в Падингтън, раздадох достатъчно сребърници и — фокус-мокус! — Еди почина от рак на панкреаса през февруари 92-ра.

— Един от ощастливените с вашите сребърници дали случайно не се е казвал Майснер?

Колебанието на Бренан трая само част от секундата.

— Майснер, именно. — Таня го наблюдаваше внимателно. Какво ли още криеше от нея? — Беше старшият лекар на дежурния екип онази нощ, когато Еди бе докаран в болницата. Как разбра за него?

— Гадис споменава името му на един от записите. — Колкото и да беше странно, в момента тя изпитваше по-голяма лоялност към Сам, отколкото към своите. Усещаше, че Бренан я разиграва, което я изпълваше с негодувание. — Очевидно отива в Берлин, за да се срещне с него.

— Няма да е зле да го държиш под око — предложи Бренан.

— Всичко е уредено. — Таня се зарадва на изненадания поглед, който й хвърли той. — Утре летя за там. Организирала съм екип за проследяване.

Жената несъмнено си я биваше. Бренан кимна одобрително. Таня се възползва от благоразположението му, за да изкопчи още информация.

— А Крейн?

— Какво Крейн?

— Къде е той сега? Какво е станало с него след болницата?

Бренан се обърна и погледна към затворената врата. Това беше въпросът, на който всеки търсеше отговор.

— Еди живее край Уинчестър — отвърна той, съзнавайки, че е въпрос на време Таня сама да се добере до истината. — Съжалявам, но нямаше как да ти кажа досега. След Падингтън му създадохме нова самоличност. Можеш да го откриеш в старческия дом „Мередит“ в Хедбърн Уърди. Сега се казва Томас Нийм.