Метаданни
Данни
- Серия
- Дневниците на Стефан (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Stefan’s Diaries: The Ripper, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- [Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Вампири и върколаци
- Готически роман
- Градско фентъзи
- Детско и младежко фентъзи
- Романтично фентъзи
- Фентъзи
- Хорър (литература на ужаса)
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Л. Дж. Смит
Заглавие: Преследвачът
Преводач: Диана Кутева
Година на превод: 2012
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателство „Ибис“
Година на издаване: 2012
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Симолини
Редактор: Стамен Стойчев
Технически редактор: Симеон Айтов
Коректор: Росица Симеонова
ISBN: 978-619-157-026-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11150
История
- — Добавяне
Пролог
Август, 1888 година
Колко много може да се промени за една година.
Това е една от онези фрази, която улових веднъж в разговор, фраза, която се търкаля в съзнанието ми като камък по пътя, като спомен от предишния ми живот. Някога една година беше важен, значим период от време. Беше пълна с възможности: да срещнеш любовта на живота си, да имаш деца, да умреш. Беше крайъгълен камък по пътя на живота — път, по който аз вече не крачех.
Една година означаваше нещо. Преди двайсет години, когато целият ми свят се преобърна с краката нагоре, беше нещо съвсем различно.
Преди една година пристигнах в Англия — земя, толкова дълбоко потопена в история, че перспективата за вечността не ми се струваше така невероятна. И въпреки че обстановката около мен се променяше, аз си оставах същият. Все още изглеждах както в деня, когато се превърнах във вампир, и същите мисли — за Катрин, за Деймън, за смъртта и разрухата, които изглежда никога, никога не успях да залича — все още измъчваха сънищата ми. Времето неотменно препускаше напред, но аз си оставах същият както преди — един демон, копнеещ за изкупление.
Ако бях човек, сега вече щях да съм навлязъл в спокойните и уютни години на средната възраст. Щях да имам съпруга, деца, дори син, когото щях да подготвям да поеме семейния бизнес.
Преди убийството да се превърне в семейния бизнес на потомците на рода Салваторе.
Прекарах последните двайсет години в опити да поправя това наследство, надявайки се някак си, че безкрайната поредица от добри дела би могла да възмезди грешките, които съм направил, кръвта, която съм пролял.
И в известно отношение се получи; Англия се оказа добра страна за мен. Сега аз съм почтена личност — или поне дотолкова почтена, доколкото би могъл да бъде някой, чието минало е толкова отвратително и злочесто като моето.
Вече не се чувствам виновен, задето изсмуквам кръвта на горските създания. В крайна сметка аз съм вампир. Но не съм чудовище. Вече не.
При все това времето не ме докосва както човешките същества, нито пък всяка нова година се превръща в притаено очакване за онези, които са живи. Всичко, на което мога да се надявам, е, че всяка година ще ме отвежда все по-далеч и по-далеч от разрухата на младостта ми, без да добавя свежа болка към съвестта ми. Ако мога да постигна това, това би била моята промяна — и моето спасение.