Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
If I Let You Go, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,4 (× 70 гласа)

Информация

Форматиране
ganinka (2016)

Издание:

Автор: Кайра Ленън

Заглавие: Ако те пусна

Преводач: ganinka

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2016

Тип: новела

Националност: английска

Редактор: denensita

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10179

История

  1. — Добавяне

Глава първа

— Тили, хайде!

Около мен родители чакаха децата си да излязат през училищните порти, но аз нямах време да се мотая наоколо. Русата опашка на Тили се люлееше, докато тичаше към мен, а раницата й се удряше в гърба й. Не можех да направя друго, освен да се усмихна. Раницата бе голяма почти колкото нея и тя се мъчеше да я задържи на рамото, докато малките краченца се приближаваха.

Когато наближи, въздъхна драматично:

— Беше много дълъг ден, Мадисън.

Всеки би си помислил, че е изкарала дванадесетчасова смяна в Макдоналд’с, а не един ден в училище.

Петгодишна, но се държи като тридесетгодишна.

Взех раницата от нея и отворих задната врата на колата, за да може тя да влезе вътре.

— Знам, скъпа. И искам да чуя всичко, но нека да потеглим първо.

Пътят до вкъщи не беше дълъг, но не можах да се отпусна, докато не се върнахме в апартамента и не приключих със задачите за деня. Доминик отсъстваше от вкъщи от три седмици и по принцип предпочитах всичко да е готово за завръщането му. Той не обръщаше внимание на неизмитите чинии и обикновено не се впрягах за това, но досега никога не бе отсъствал толкова дълго. Реших, че щеше да поиска да си почине след бизнес пътуването, затова планирах да направя нещо прилично за ядене, ако успеех да намеря време. Всъщност длъжността ми не включваше да готвя за него. Бях бавачка на Тили, не негова. Но въпреки това той трябваше да яде.

Бърборенето на Тили ми помогна да се успокоя. Историите й за това как с приятелите й бяха измислили нова игра в междучасието и как учителката бе похвалила четенето й ме накараха да се усмихна.

— Мадисън, ще отидем ли на пазар отново утре?

— Ти може би да — отвърнах. — С баща ти. Аз ще прекарам уикенда с Ерика. — В огледалото за обратно виждане видях как личицето на Тили посърна.

— Целият уикенд?

— Да, но това е добре, защото означава, че ще имаш много време да правиш забавни неща с баща ти.

— Харесва ми да правя забавни неща с теб — каза тя. — Помниш ли, когато отидохме на кино и аз, изтървах пуканките, без да искам на главата на онзи човек?

Зъл кикот изригна от устата й и ме накара да се засмея. Гледката на заплетените в буйните му къдрици пуканки и начина, по който разтърсваше глава, карайки малките златисти парченца да летят наоколо, се бе запечатал дълбоко в паметта ми.

— Помня — казах й. — Беше забавно, но знаеш, че ще прекараш добре с баща ти. Винаги го правите.

 

 

Когато се върнахме в апартамента, паниката измести забавните мисли от съзнанието ми, понеже не бях свършила с приготовленията за завръщането на Доминик. Щом влязохме вътре, казах на Тили да се преоблече, а аз се запътих да изкарам прахосмукачката от шкафа в кухнята. Доминик бе предложил да наеме чистачка, но аз имах чувството, че не работех достатъчно за това, което ми плащаше, затова настоях да върша и домакинската работа. Иначе какво бих правила цял ден? Мисълта, че чистачката щеше да се мотае около мен, докато аз си седя на задника и гледам Джеръми Кайл, бе абсурдна.

Ароматът на кафе изпълни ноздрите ми, докато вървях по коридора, и сърцето ми подскочи.

Днес не съм правила кафе.

Доминик Хартли седеше на бар плота на неговата модерна черно-бяла кухня с чаша кафе в ръка. Когато се прибереше у дома, никога не губеше време да съблича костюма си и да облича дънки и тениска. Гъстата му руса коса беше леко влажна от душа, без следи от стилизиращи продукти. Усмихна се, когато влязох в стаята.

— Здравей, Мадисън.

— Здрасти — отвърнах аз и оставих чантата си на един от лъскавите бар столове. — Добре дошъл.

— Благодаря, хубаво е да съм отново у дома. Къде е Тили?

— Преоблича се. Кога се върна?

— Преди половин час. Хванах по-ранния полет. Мислех всички да излезем тази вечер на вечеря.

Обикновено, след като се прибереше, Доминик хапваше каквото съм му приготвила, след това си лягаше рано, за да навакса смяната на часовия пояс, а на мен оставяше да прочета приказката за лека нощ на Тили. Както повечето останали вечери.

— Не мога тази вечер — казах. — Ще излизам, не помниш ли?

— Съвсем забравих. Но ще се прибереш утре, нали?

— Ще се върна в неделя, както ти казах.

„Божичко, знам, че работи здраво, но човек би си помислил, че ще запомни кога единственият му служител ще отсъства няколкото дни, докато той си е вкъщи.“

Сякаш светкавица порази ума му и сините му очи се изпълниха с осъзнаване.

— Ще прекараш уикенда с приятелката ти. Наистина се надявах да излезем тази вечер. Има нещо, което искам да обсъдя с теб и Тили.

О, боже! Работните ми часове се увеличават отново. Мдаа, новините щяха да изчакат, докато изпусна парата в някой нощен клуб и изпия теглото си във водка.

— Ще трябва да почака — отвърнах му. — Вече имам планове и чаках този уикенд от толкова дълго време.

— Разбирам. Но това е важно, Мадисън.

Мразех, когато се обръщаше към мен като към клиент. Може да бях негов служител, но отначало, когато започнах работа, бях част от семейството. Изглежда колкото повече пътуваше по работа, толкова повече се откъсваше от семейния живот. През изминалата година отсъстваше все повече и повече. Двудневните командировки се превърнаха в тридневни и четиридневни, след това си идваше само за уикенда. През последните четири месеца бе имал двуседмична командировка, а триседмичното му пътуване до Ню Йорк бе изключително тежко за мен и Тили.

Имах чувството, че нещата щяха да се влошат.

— Моята психика също е важна — казах. — Затова, моля те, остави ми този уикенд. Моля те.

Накрая той кимна.

— Добре, права си. Отивай, приятно изкарване.

Преди да му благодаря, чух крачетата на Тили да тупкат по килима.

— Мадисън, не мога да намеря… — Тили спря насред изречението, когато забеляза баща си. На лицето й грейна широка усмивка. Прелетя към другия кай на стаята, където Доминик я грабна в прегръдките си и я стисна здраво.

— Ето го и моето момиче — каза той, целувайки я по бузата. — Забавлява ли се днес?

Тя кимна ентусиазирано и сърцето ми се разтопи, като видях двамата отново заедно. Детето обви ръце около врата му, а той каза: — Липсваше ми, бебчето ми.

Тили го изгледа изпепеляващо.

— Не съм бебе.

Доминик се засмя.

— Знам, че не си. Но ти винаги ще бъдеш малкото ми момиченце.

— Глупавичкият ми татко.

Каквото и Тили да търсеше, бе забравено, когато се зае да осведоми Доминик за всички неща, които бе правила, докато го нямаше.

Оставих ги и изчистих апартамента с прахосмукачката, както бях планирала. Четиридесет минути по-късно — да-а, стаите са огромни — си взех душ, изсуших си косата, след това внимателно подбрах дрехи за два дни, както и няколко убийствени тоалета за излизанията вечер.

Почти бях готова да тръгна, когато Доминик почука на отворената ми врата.

— По кое време ще заминаваш? — попита той, докато проверявах съдържанието на чантата си още веднъж.

Нямаше да се предаде, нали?

— Всеки момент — отвърнах. — Двете с Ерика планираме да хапнем навън, преди да обиколим клубовете.

— Ще поръчам храна за вкъщи. Ще те закарам до Ерика. Моля те, може ли да останеш малко по-дълго, за да мога да говоря с теб? Тили гледа ДВД, така че е заета за малко, а това не може да чака.

— Мислех, че искаш да говориш с двете ни.

— Да, но мисля, че новините може да се приемат по-добре, след като похарча малко пари за нея.

„Купувайки обичта й… Грешен ход, Дом.“

Дразнех се, когато засипваше Тили с неща, от които тя нямаше нужда, за да се реваншира заради отсъствието си. Това я караше да се държи лошо за известно време, след като той тръгнеше, и бе нужно отново да я уча, че трябва да бъде благодарна за това, което има, и да й напомням за един от най-важните уроци на живота.

Не може винаги са получаваш това, което искаш.

— Доминик — казах с въздишка, — знам какво ще кажеш. Ще ми кажеш, че ще има и други такива командировки, и ще ми се извиниш, защото не такъв договор за работа подписах, но наистина имам нужда от малко време за себе си. Няма проблем, ще обсъдим подробностите, когато се върна.

— Ще отведа Тили в Ню Йорк.

Наклоних глава на една страна в очакване на края на шегата. Но такъв не дойде. Лицето на Доминик остана сериозно и аз попитах:

— Какво искаш да кажеш?

Той си пое дълбоко дъх и влезе в стаята ми.

— Предложиха ми работа. Е, по-скоро повишение, с по-добра заплата. Но… е в Ню Йорк.

— Ню Йорк… — повторих, неспособна да събера мислите си. — Ню Йорк.

— Да. Нали знаеш, градът, който никога не спи.

— Но ти… Аз… Е, поздравления, но…

Бях на косъм от това да се плесна по лицето, за да се извадя от вцепенението и да спра да заеквам като надраскан диск.

— Знам, че това е голяма промяна — каза Доминик. — Нямах намерение да ти го съобщя по този начин, но планирах да ти кажа този уикенд и не исках да го крия повече.

— Повече? От колко време знаеш?

— Получих предложението през март.

— Март? — задавих се аз. — Сега е краят на проклетия юли.

— Назначението започва от началото на октомври, а ние ще се преместим в средата на септември. Исках да ти дам малко време да си потърсиш нова работа, а шефът ми е повече от щастлив да ме освободи от командировките, за да остана с Тили, ако намериш място, където трябва да почнеш веднага.

Значи щях да загубя работата си и дома си след по-малко от два месеца, а той знаеше от март. Март! И аз трябваше да бъда благодарна за това, че ми бе съобщил „навреме“?

Закачих дръжката на чантата и я метнах на рамо.

— Това ли е всичко?

— Да, но не искаш ли да го обсъдим още малко? — Той погледна към крака ми, който нямаше търпение да закрачи навън, и аз отвърнах:

— Не, не искам.

Без да кажа нищо повече, минах покрай него, спрях се за кратко в стаята на Тили да я прегърна за довиждане, излязох от апартамента и се запътих към дома на Ерика.