Кели Фейвър
Открити (1)

В началото Айви не осъзнаваше какво се е случило.

Главата й бучеше и всичко беше черно, сякаш потъваше в езеро, опитвайки се да излезе на повърхността. Мъчеше се да си поеме въздух, да се измъкне от водата. Изведнъж отвори очи и реалността я заля отново.

Тя не плуваше, а току-що беше заспала… Не, беше в безсъзнание. Беше припаднала.

Кълън бе застанал на колене до нея на пода, а по лицето му беше изписано безпокойство.

— Айви? — каза той и хвана ръката й, за да провери пулса. — Айви, добре ли си? Отговори ми.

Айви лежеше на пода и се опитваше да се съвземе и да си спомни какво точно се е случило.

— Аз… мисля, че съм добре.

Но не се чувстваше така. Чувстваше се уплашена. Айви обърна глава и видя частите от телефона си по дървения под. Смътно можеше да си спомни звука от разбиването му, докато припадаше.

Мислеше си за ужасните снимки и съобщения, които някой й беше изпратил. Не искаше да помни нищо от това. Искаше й се паметта й да бъде изтрита, така че да може да забрави, че Лукас е от ФБР и се опитваше да я накара да предаде Кълън.

Кълън търпеливо коленичеше до нея и проверяваше жизнените й показатели, а ръката му нежно галеше челото й.

— Вдигни глава — каза той. — Искам да се уверя, че не си получила някаква травма, когато припадна.

— Мисля, че съм добре — каза тя и се повдигна на лакти като позволи на Кълън да прегледа тила й.

Неговите нежни дълги пръсти минаха през косата й като докосваха скалпа.

— Ох! — изсъска Айви, когато Кълън попадна на болезнено място.

— Имаш цицина — каза той. — Значи си се ударила, като си припаднала. Късметлии сме. Можеше да е доста по-зле, ако беше паднала под друг начин.

Кълън махна пръстите от косата й.

— Съжалявам — каза тя, докато го гледаше.

— Защо се извиняваш? — попита той с набръчкано чело.

Айви се поколеба. Разбира се, че се извиняваше, защото се чувстваше виновна. Ако не беше го лъгала и не беше крила за Лукас и заплахите му, тогава Кълън едва ли щеше да е в апартамента й точно сега. И ако не беше идвал в апартамента й, тогава никой не би могъл да направи тези снимки и да й ги прати.

Излагам го на риск, а той си няма и представа за това. Не е правилно да пазя това в тайна.

Обаче идеята да се противопостави на ФБР, беше прекалено трудна за приемане.

Айви сви рамене.

— Просто не искам да се притесняваш. Почувствах се леко замаяна и загубих равновесие за минута.

— Айви, ти беше в безсъзнание — каза й Кълън, а пронизващите му сини очи търсеха някакви улики. — Някога припадала ли си така?

Тя намираше загрижеността на Кълън за трогателна и изненадваща — в добрия смисъл на думата.

Айви поклати глава.

— Не. Никога.

— Жизнените ти показатели са добре, пулсът ти е стабилен, очите ти са ясни, а в говора и слуха няма нарушения. Изглеждаш добре, но искам да се уверя, че нямаш сътресение.

Айви се насили да седне.

— Изглеждам добре, защото съм добре.

Изражението на Кълън показваше, че не вярва на думите й.

— Какво правеше, когато припадна?

Тя поклати глава, изнервена от тези въпроси. Думите му бяха нежни, но търсещи истината, докато пръстите му изследваха и откриха болезненото място на главата й.

Айви не искаше той да намери другото — това в мислите й.

— Не си спомням каквото точно правех — излъга тя. — Малко ми е мътно. Мисля, че проверявах телефона си или нещо такова.

Мразеше се, че трябва да продължи този фарс, но Кълън я беше притиснал в ъгъла с въпросите си.

— За съжаление, телефонът ти не е толкова добре колкото теб — каза той и се усмихна леко, като посочи към парчетата пластмаса на пода.

— Винаги съм знаела, че с право майка ми ми казваше, че съм твърдоглава — усмихна му се тя, мислейки си колко е мил и нежен в един момент, а в следващия изражението му да се променя драстично, когато се отдръпва или ядоса.

— Ще ти набавим нов телефон — каза Кълън като не искаше Айви да се тревожи за нищо.

Изведнъж Кълън наклони главата си на една страна.

— Мамка му! — каза той като душеше въздуха.

— Какво?

— Оставих яйцата върху котлона. Най-вероятно са изгорели — каза той и стана. — Изчакай тук! — като подчерта думите си. — Не помръдвай и мускулче, докато изтичам до кухнята.

Кълън бързо излезе от стаята, а Айви въздъхна и сложи ръка на челото си.

Какво правиш? Това отива твърде далече. Той е толкова мил към теб, а ти да се отплащаш така за добрината му!

Айви беше объркана. Нищо в живота й не я бе подготвило за такава ситуация, а и тя нямаше към кого да се обърне за помощ.

Кълън може да ти помогне, ако му позволиш.

Но не.

Ако му беше казала, Айви щеше да изложи на опасност всичко, включително и свободата си. И най-вероятно Кълън щеше да я намрази за всичко това.

Айви бавно се изправи на крака и отново усети замайване. Привидяха й се черни петна, а после светът отново започна да плува пред очите й.

Тя се препъна, когато Кълън се върна в стаята и я видя.

— Айви! — извика той. — Какво правиш?!

Тя се спъна отново и този път щеше да е по-зле — щеше да падне с лице към пода. Кълън я хвана със силните си ръце и я повдигна.

— Казах ти да не ставаш! — рече й той.

— Знам, но… — каза Айви и се опита да се изправи отново.

Кълън я придържаше.

— Няма нищо. Трябва да ме слушаш повече. — Той я гледаше в очите, докато я държеше в ръцете си. — Добре ли си?

Айви кимна.

— Почувствах се замаяна за секунда, но сега съм по-добре. Кълна се!

Кълън погали косата й.

— Трябва да се погрижим за теб.

Гласът ми беше наистина нежен. Очите му бяха топли, а не ледени. Цялото му поведение беше толкова различно, че тази грижовност направо разтопи сърцето й.

— Съжалявам.

— По-малко се извинявай, а слушай повече. По принцип! — каза той, а устните му се извиха в още една усмивка.

— Ще го направя — каза му тя и избухна в сълзи. Раменете й се тресяха, въпреки че той я държеше здраво.

— Кажи ми какво не е наред!

Айви поклати глава.

— Не искам да те разочаровам.

Кълън погали косата й и шепнеше в ухото й, докато я държеше:

— Не си ме разочаровала, Айви. Далече си от това.

След известно време той я пусна, гледайки я със сините си очи, докато Айви стоеше и бършеше сълзите от бузите си.

Кълън въздъхна.

— Лошата новина е, че закуската изгоря.

— Не ми пука. Не съм гладна. А освен това трябва да взема нещо от офиса.

— От офиса? — попита Кълън намръщено.

— Време е да тръгвам за работа. Не мога да закъснея отново. Ема ще ми откъсне главата.

— Не си в състояние да работиш днес — поклати глава той и сложи ръце на бедрата й.

— Само малко ми призля — каза успокояващо тя. — Ще отида на работа.

— Не мисля така — отвърна й той и поклати отрицателно глава. — Трябва да се погрижа за теб.

— Не можеш да го правиш за дълго — изсмя се тя като завъртя очи, а бузите й почервеняха от толкова много внимание.

— Мога да го направя днес и през остатъка от уикенда.

Челюстта на Айви увисна.

— Уикенда?

— Опаковай си нещата — каза Кълън. — Идваш с мен.