Лий-Анн Уолъс
Коледен подарък (5)

Пета глава

— Всичко, което поискам? — попита той, а гласът му бе тихо ръмжене, което изпрати тръпна на вълнение по гръбнака на Петра.

Тя кимна и прошепна.

— Да.

Очите на Карток блеснаха.

— Съгласна ли си да бъдеш моя половинка и майка на сина ми? Това е последният ти шанс, Петра.

Петра поклати глава.

— Ако се отметна, ти ще умреш — каза тя. — Знаех в какво се забърквам, когато ме накара да взема решението си. И аз го направих, Карток, реших и нямам никакво намерение да се отмятам. За добро или за зло, вече сме заедно.

Погледът му улови нейния за един кратък, изпълнен с мълчание миг, преди той да я сграбчи на ръце и да я вдигне, карайки я да изписка тихо.

— Карток, пусни ме!

— Не — изръмжа той. — Вървиш прекалено бавно. Ще ни отнеме цял ден да стигнем до стаята ми, ако те оставя да вървиш сама.

Петра бутна раменете му.

— Не, няма. Не съм дете, Карток. Няма нужда да ме носиш!

Карток не спря и не я пусна долу.

— Знам, че не си дете, но, скъпа, освен ако не искаш да те обладая точно там, където може някой да влезе и да ни види, то ще ми позволиш да те нося. Ще сме в стаята ми за половината време, което ще ни отнеме, ако ходим.

Силна руменина покри лицето й, но тя само изсумтя. Половината време. Наистина, краката й не бяха чак толкова къси.

Върнаха се на мястото в предната част на сградата, от което бяха дошли, след което завиха наляво. Карток ги прекара през няколко врати, които бяха отворени към голямо пространство.

Петра се задъха. Това голямо пространство всъщност бе огромна стая. Балкони заобикаляха цялата стая по един за всеки от трите етажа в сградата. Мъжът прескочи парапета на най-горния етаж, хвърляйки се стремглаво надолу, карайки Петра да издаде шокиран звук. В последния миг той размаха криле и се стовари шумно на пода.

Карток се засмя и се насочи към горящия огън в средата на стаята, преди да се издигне във въздуха. Петра се вкопчи в него и зарови лице в гърдите му, опитвайки се да не трепери, докато сърцето й биеше толкова силно, че щеше да изскочи от гърдите й.

Той се приземи с шумно тупване, и преди Петра да успее да се огледа, влезе в една стая и затвори вратата след тях.

Тя се дръпна леко назад, поглеждайки в невероятните му оранжеви очи.

— Вече няма връщане назад, скъпа — изръмжа той.

Петра сграбчи раменете му и с негова помощ се надигна, заставайки лице в лице с него. Тя го погледна право в очите и отвърна:

— Не искам да се връщаме назад. Ти ми даде всичко, което някога съм искала, Карток. Сега нека аз ти дам нещо. Нека ти дам малко облекчение.

Тя притисна устни към неговите и му показа точно колко много значи за нея възможността да бъде майка и половинка. Тя облиза устните му, изтезавайки го нежно с езика си, изкушавайки го да се отвори за нея, и когато той го направи, тя вкуси още веднъж мъжа, който сега бе толкова неин, колкото и тя бе негова.

Карток й позволи да поеме водеща роля за няколко секунди, преди да улови главата й и да я наклони така, както желаеше.

Тих стон се откъсна от гърлото на Петра, тялото й се изви и всичко в нея се стегна. Как можеше да знае точно как да я целуне, така че да я кара да иска да закрещи, след като никога преди не бе бил с човешка жена? Дали Сорвър не бе давал на останалите мъже уроци, или нещо от сорта?

Карток сграбчи с една ръка полата й и я вдигна нагоре, без да прекъсва нито за миг целувката й и я нагласи така, че да обви крака около него, притискайки горещото си ядро в нагръдника му.

Той плъзна ръка под тънката горна част на дрехата й и помилва новите люспи около ханша й и назад към задните й части. От гърлото му се изтръгна тихо ръмжене от удоволствие, карайки женствеността й да се свие в сладостно очакване. Тя плъзна ръце в хладната дължина на косата му и го сграбчи здраво, дръпвайки се само за миг, за да може да си поеме дъх.

Карток изръмжа ниско и предупредително, но Петра само се ухили, докато дишаше тежко.

О, значи той си мислеше, че ще бъде мъжът в къщата, а тя просто ще изпълнява всичко, което й нареди? Петра се засмя и захапа долната му устна, стисвайки леко със зъби плътта му, преди да го близне, за да прогони болката.

— Петра.

Определено бе предупреждение.

— Какво? — попита тя, поглеждайки го с повдигнати вежди.

— Ако продължиш да ме притискаш, няма да харесаш последствията.

Тя потисна стона си, когато тялото й се сгърчи и клиторът й започна да пулсира. О, тя щеше наистина да хареса последствията, беше сигурна в това, но колко далече трябваше да го избута, преди да се предаде?

Петра се приближи до него, заставайки нос до нос, и го погледна право в очите.

— Не ме плашиш, големи воине.

Погледът на Карток пламна, и преди тя дори да успее да извика шокирано, се озова с лице надолу върху масата и с ръце зад гърба й. Петра се задъха, сърцето й заблъска силно, а краката й едва докосваха пода. Само пръстите й се опираха в него.

Той се наведе над нея, притискайки нагръдника си към гърба и ръцете й, и изръмжа в ухото й.

— Вече изплашена ли си, малка женска?

Трепетна вълна премина през нея, карайки я да стегне тялото си, когато поклати глава.

Карток изръмжа, а ниският бумтящ звук премина през нея направо към изгарящата й от нужда сърцевина. Петра потисна стона си, но не успя да сдържи възклицанието си, когато той избута косата й настрани и сграбчи нежната материя на облеклото й, разкъсвайки я от тялото й.

Тя можеше да усети как възбудата й мокреше тънкото й бельо и опита да се притисне назад към Карток, нуждаейки се от докосването му, нуждаейки се да се отърка срещу него, но той я задържа на място с ръка, сграбчила бедрото й.

Едно дръпване и полата й изчезна, а със звук на раздиращ се плат бельото й я последва. Той започна да я милва от гърба до дупето, а докосването му бе твърдо и без извинение. Петра извика и се изви под ласката му, но той спря движенията си за миг, преди да ги възстанови, и този път тя не успя да задържи стона си.

Всичко друго изчезна и тя можеше да усеща единствено ръцете му на кръста й, които я държаха твърдо и безкомпромисно. Шумът от крилете му и накъсаното му дишане изпратиха вълна от тревога през нея и Петра се обърна, за да го открие да стои със затворени очи и отметната назад глава, докато вените на шията му бяха силно изпъкнали.

Стомахът й се сви от тревога.

— Карток?

— Не искам да те нараня, Петра. Не искам да ти дам истинска причина да се боиш от мен. Няма лошо да си играем, но вече достигнах лимита си, а искам да се уверя, че ще се насладиш на това и няма да бъдеш наранена.

Той не отвори очите си, докато говореше, и тонът на гласа му й показа повече от всичките му думи колко много контрол упражнява върху себе си, за да се сдържи да не направи точно това, за което казваше, че искаше да се случи.

Топлина изпълни гърдите й.

— Карток, самият факт, че те е грижа достатъчно за мен, че да не искаш да ме нараниш, ми показва, че няма да изгубиш контрол. Няма да се самозабравиш и не бива да се тревожиш, че няма да се насладя на изживяването. Ще ти кажа, ако правиш нещо, което не ми харесва, или ако ме нараняваш повече, отколкото мога да понеса. Просто направи това, което чувстваш, че е правилно.

Петра го наблюдаваше внимателно, докато говореше, и той най-после наведе глава и я погледна, изучвайки я за един дълъг миг, и тя не бе сигурна дали ще й отговори.

— Не искам въобще да те наранявам — изръмжа той.

Тя изсумтя и се отпусна назад, лягайки на масата.

— Карток, понякога в най-страстните моменти малко болка добавя повече вълнение към изживяването, прави удоволствието по-остро, по-силно. Ако ме заболи прекалено много и не изпитвам удоволствие, ще ти кажа. Обещавам ти.

— Значи да направя това, което чувствам, че е правилно? — попита той.

Петра се обърна отново и го погледна през рамо. Погледът в очите му стана опасен и изпрати спазъм през тялото й… дали бе от тревога или вълнение, или пък комбинация и от двете, тя не бе сигурна. Тя се поколеба за няколко дълги секунди, преди да прошепне:

— Да.

Погледът на Карток се плъзна надолу по нея и той обви ръка около кръста й, докато с другата посягаше към нагръдника си. Едно силно дръпване на връзките, които го държаха на място, и той падна на пода с шум на метал, удрящ се в камък. Още едно дръпване освободи колана с оръжията, който висеше на бедрата му, и те също се приземиха на пода.

С разширени очи Петра гледаше разголените му мускулести гърди и рамене, гладката златиста кожа без никакви косъмчета, докато мускулите му се движеха под нея. Тя облиза устни, преди да улови долната и да впие зъби в нея.

О, Господи, той бе великолепен.

И сега й принадлежеше. Колко неща можеше да прави с тялото му, с Карток. Устата й се напълни със слюнка, докато го гледаше, преди да осъзнае, че той също я наблюдава, а опасния блясък е все още в очите му.

Той повдигна едната си вежда, карайки руменина да покрие лицето й и някои други по-интимни места по тялото й, но тя не откъсна поглед от него, дори когато той посегна към последната си дреха, обгръщаща долната част на тялото му. Тя също падна на пода с лек шумолящ звук.

Копнееше отчаяно да погледне надолу, за да го види целия, и в същото време леко вълнение от неочакваното премина по гръбнака й. От това, което бяха казвали обвързаните жени, тя знаеше, че Карток ще е повече от всичко, което е имала преди. Петра задъвка устната си, поглеждайки към него и чакайки да направи следващия си ход.

Той можеше да направи всичко, което пожелаеше, и тя щеше да е доволна, стига да побърза. Настоятелното туптене в сърцевината й и извиващата се нужда започваха да я влудяват.

Ниско ръмжене дойде откъм него, изпращайки мълния от вълнение през Петра, насочвайки се направо към клитора й. Карток се наведе над нея, притискайки голите си гърди към ръцете й. Ръцете й трепнаха, щом докоснаха гладката гореща кожа на стомаха му.

Само няколко сантиметра по-надолу и щеше да може да обвие ръка около твърдата му гореща дължина. Само няколко сантиметра и можеше да го насочи към копнеещата си сърцевина.

— Знаеш ли какво е естествено за Моргатите, скъпа?

Петра потисна стона си, когато от думите му се откъсна шокова вълна от нужда, разбивайки се в нея. Всеки милиметър от тялото й се подготвяше за това, което щеше да й каже, подготвяше се за това, което щеше да я накара да изпита.

Той я държеше толкова близо до ръба, че тя бе готова вече да го моли да я обладае. Искаше й да се изкрещи: „Просто го направи!“.

Вместо това тя поклати глава, неспособна да говори.

— Обичаме да хапем. — Той притисна горещата си ерекция между бедрата й и добави: — А след трансформацията обичаме да чукаме. Смятам да те маркирам така, че никой мъж да не се усъмни на кого принадлежиш, Петра, и ще те чукам, докато не започнеш да крещиш, докато не можеш да понесеш повече удоволствието.

Петра проплака леко от думите му. Тялото й се стягаше конвулсивно, а клиторът й туптеше почти непоносимо. Трябваше Карток да изрече още една дума и бе сигурна, че ще свърши точно там, на мястото, на което беше.

Той не изчака отговор на думите му. Погали влажната й женственост с големите си пръсти, плъзвайки ги между гънките, за да ги навлажни и разнесе влагата й около клитора й, ръмжейки тихо, чувайки стоновете й на удоволствие.

Тя простена при нежното му докосване и разтвори още по-широко крака, за да му осигури по-добър достъп, за да може той да докосва всяка част от нея, която иска да докосне, но той пренебрегна безмълвното й нареждане и просто започна да я милва, изследвайки всеки милиметър от нея, докато не я накара да трепери и да диша задъхано.

Петра искаше да го моли да я обладае и да спре да я измъчва, но не намери сили да изрече думите.

Остри зъби пронизаха рамото й, притискайки мускулите на рамото и врата й. Не толкова силно, че да я боли, но той бе там, приковаваше я за масата с теглото си и с устата си върху плътта й. Петра проплака, отчаяна да се почувства изпълнена и копнееща да я чука, докато остане без сили под него.

Тихото му ръмжене отекна в нея, започвайки от мястото, на което устата му държеше плътта й, и свършвайки между бедрата й, където пръстите му се плъзгаха в нея в бавна ласка.

Петра простена и изви гръбнак, когато удоволствието премина през нея. И все пак горещата му ерекция остана притисната зад нея, докато той я измъчваше с двата си пръста, без да спира да масажира клитора й нито за миг, докарвайки я до ръба на лудостта.

Той се надигна в нея, оргазмът, към който я избутваше той, оргазмът, който бе на ръка разстояние, откакто той я взе в ръцете си, възнамерявайки да я маркира и да я чука, докато не започне да го моли да спре, този оргазъм накара сърцевината й да се стегне и ороси пръстите му.

Тръпка премина през нея. Тя бе само на още едно докосване от това да избухне на хиляди парчета и точно тогава той се отдръпна.

Петра проплака, тъй като вече нямаше контрол над тялото си. Сърцевината й остана празна, свиваща се около нищо, умолявайки да бъде изпълнена с нещо по-голямо от пръстите му.

— Карток — издиша тя, не като молба, но като зов, показващ колко е отчаяна.

Той изръмжа срещу рамото й и изви бедра, притискайки огромната си ерекция срещу влажния й вход.

О, господи, да!

Тя потрепери, опитвайки отчаяно да намери контрол над всепоглъщащата нужда да се тласне назад и да се наниже на ерекцията му, да се изпълни с него.

Той се премести напред, тласкайки се внимателно, сякаш опипваше почвата, разтегна я и я отвори, милваше свръхчувствителните нервни окончания и изпращаше леко шокови вълни през пулсиращия й клитор, карайки пулса й да тупти с неравен ритъм във вените й.

Петра се стегна около него, накара го да простене, да се притисне по-навътре, правейки усещането по-наситено, като разширяваше малко по малко сърцевината й. Тя простена и опита да се тласне назад към него, да го принуди да я обладае напълно, но той я задържа неподвижна за миг, за да може да се зарови в нея с един мощен тласък и в същия миг да я захапе.

Гърбът й се изви и тя вдигна и двама им от масата. Карток я улови, докато тя крещеше силно, достигнала върха. Звуците й на удоволствие и на шок заради болката от острата му захапка изпълниха стаята. Женствеността й стисна силно ерекцията му, което го накара на свой ред и той да простене ниско.

Хватката му около кръста й се стегна, докато той се тласкаше в нея, преди да вдигне единият й крак, опирайки коляното й в масата, за да я разтвори по-широко и да му позволи да се наведе по-плътно над нея и да се тласка по-дълбоко. Всичко, което можеше да направи Петра, бе да се въздържа да не проплаче от всепоглъщащото невероятно остро удоволствие, което не бе изпитвала никога преди в живота си.

Той пусна рамото й от силната хватка на зъбите си и изръмжа:

— Вземаш ли ме за своя половинка, Петра? Обещаваш ли да позволиш душите ни да се обединят и да позволиш на любовта да разцъфне помежду ни?

О, господи! Той щеше да обвърже душите им!

Петра се поколеба за около половин секунда, преди да отвърне:

— Да.

Той й даде най-големия дар, който някой би могъл да й даде, затова нямаше да му откаже нищо.

Карток освободи ръцете й и вдигна тялото й от масата, след което отметна косата й на рамото, което вече бе захапано два пъти. И нито за миг не спря силните си тласъци, докато ерекцията му се движеше ритмично в нея.

Едната му голяма ръка я обгърна през гърдите, докато другата му улови пръстите й, насочвайки ги към клитора й. Не му се наложи да й казва какво иска от нея, сякаш вече го бе чула в мислите си.

Петра погали клитора си, а пръстите на Карток следваха всяко нейно движение. Той притисна зъби отново към плътта на рамото й, и когато тялото й се стегна около неговото и тя бе връхлетяна от втория си оргазъм, той впи зъби в рамото й, обвързвайки ги завинаги.