Ида Бобровска
Давид, Енгр, Дьолакроа (1)

Предговор

Великата френска революция от 1789 година, която намери духовен израз в идеите на Просвещението, а икономически разори страната и хвърли народа в крайна нищета, ознаменува в историята на Франция началото на един славен и кървав период. Революционните събития през 1789 г. са последвани непосредствено от Директорията, властта на Наполеон, реставрацията на Бурбоните, Юлската революция от 1830 година, монархията на Луи Филип и буржоазната демократична революция от 1848 година. Големите промени, настъпили в обществения и стопанския живот в резултат на тези събития, след победата на буржоазния, капиталистически обществен строй, оказват силно влияние и върху развитието на изкуствата. И публика, и творци издигат повик за обновяване, за търсене на нови изразни средства и форми, отговарящи на идеите и духа на времето. За формирането на новото буржоазно изкуство решителна роля изиграва влечението на тази епоха към Античността, склонността на хората от революционния и Наполеоновия период да въздигат древния Рим в образец за своите идеали. Причината за това Маркс обяснява по следния начин: „… колкото и негероично да е буржоазното общество, за неговата поява бяха нужни героизъм, самопожертвувание, терор, гражданска война и битки между народите. В класически строгите предания на римската република гладиаторите на буржоазното общество намериха идеалите и художествените форми, илюзиите, от които се нуждаеха, за да скрият от самите себе си буржоазно ограниченото съдържание на своята борба и да задържат въодушевлението си на висотата на велика историческа трагедия.“

Тези редове разкриват много ясно от какви исторически източници черпи вдъхновение, какви актуални изисквания е призвана да задоволява френската класицистична живопис през първия период на утвърждаването на капитализма. Преди всичко тя трябва да се отърси от обречената на забрава изтънчена и откъсната от живота живопис на феодализма — рококо. Епохата се нуждае от такова сериозно, строго и мъжествено изкуство, което да е вдъхновен, достоен и разбираем за всички израз на високите идеали. Заимствуваните от древния Рим художествени форми са удобен реквизит за новата живопис на революционната и Наполеоновата епоха, живопис, която на нас ни изглежда вече театрална и студена. Тя се характеризира с изключителна култура на рисунъка, с пестеливо боравене с багрите, със стремеж към спокойно равновесие и скулптурно изграждане на фигурата. Тази класицистична живопис упражнява влияние десетилетия наред из цяла Европа, за да отстъпи място, изпълнила мисията си, на едно ново художествено направление, отговарящо на следващия етап в развитието на буржоазното общество — романтизма.

За този период Маркс пише: „Камил Демулен, Дантон, Робеспиер, Сен-Жюст, Наполеон — както героите, така и партиите и народните маси на старата френска революция — изпълняваха в римски костюми и с римски фрази задачата на своето време: освобождаването от окови и създаването на съвременното буржоазно общество… Но щом се създаде новата обществена формация, изчезнаха допотопните гиганти, а с тях и възкръсналата римска древност — разните брутовци, гракховци, публиколовци, трибуни, сенатори и самият Цезар. В своята трезва практичност буржоазното общество си създаде свои истински тълкуватели и представители… Всецяло погълнато от произвеждане на богатства и от мирната борба на конкуренцията, то забрави, че неговата люлка се охраняваше от древноримски призраци.“

Изкуството на романтизма принадлежи към онзи икономически период, през който недвусмислено започва да се очертава неприкритият образ на капитализма. От лозунга „Свобода, братство и равенство“ победоносният капитализъм доста бързо стига до явната експлоатация, до обезправяването на широките народни маси. Романтизмът проповядва култа към личността и пълната свобода в изкуството. Той не се занимава вече с Античността, а със собственото си настояще и с националното минало. Характерен за него е стремежът към изява на идеите в най-необвързана форма.

Със своето творчество Давид, Енгр и Дьолакроа бележат важни етапи в развитието на френската живопис. Името на Давид се свързва с изкуството на класицизма, а творчеството на Енгр се счита за междинен етап между класицизма и романтизма. Дьолакроа има особено голямо значение като обновител на живописта, извиквайки на живот романтичната живопис, която проправя пътя за по-нататъшното развитие на изкуството.