Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Моят музей (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Grünewald, Dürer, Holbein, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
интернет
Корекция и форматиране
analda (2019 г.)

Издание:

Автор: Илдико Наги

Заглавие: Грюневалд, Дюрер, Холбайн

Преводач: Лазар Цветков

Година на превод: 1966

Език, от който е преведено: унгарски

Издание: първо

Издател: Издателство „Български художник“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1966

Тип: биография

Националност: унгарска

Печатница: Печатница „Атенеум“, Будапеща

Главен редактор: Магда Н. Уйвари

Отговорен редактор: Маргит Пастои

Редактор: Анна Задор

Технически редактор: Карой Сеглет

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11123

История

  1. — Добавяне

Предговор

Трите най-ярки фигури на старата немска живопис и графика, Грюневалд, Дюрер и Холбайн Младия, са едва ли не съвременници. Грюневалд, когото според сегашните ни сведения смятаме за най-възрастния между тях, е роден между 1455 и 1460 г., а през 1543 г. е умрял най-младият — Холбайн Младия. Тези 80–90 години, разделящи двете дати, са една от най-бурните епохи в немската история и въобще в историята на цялото човечество.

През 14 и 15 век настъпва общ разцвет и на немска земя. Възникват богати градове с цветуща търговия и занаяти. Особено развито е рударството, но не изостава и тъкачеството. От търговията се натрупват огромни богатства. Въпреки че големите географски открития намаляват значението на градовете, обединени в Ханзейския съюз, стоките от Индия и Изтока се отправят на север пак чрез посредничеството на германците. Растящото богатство и разкош се отразяват благоприятно и върху художествената промишленост. Двата най-големи немски града — Нюрнберг и Аугсбург — са едновременно и средища на изкуството. (Първият е роден град на Дюрер, а вторият — на Холбайн!) Сериозни традиции има златарското изкуство и образци на отделни негови изделия стигат до далечни страни. Освен развитата мебелна промишленост и керамика много известни са и немските бронзолеяри. От тази занаятчийска традиция и благодарение на талантливите членове на семейството Фишер израства и най-изтъкнатото поколение скулптори на немското Възраждане. Графиката си остава винаги актуално изкуство и нейното значение нараства с разпространението на книгопечатането и издаването на илюстровани книги. Живописта също може да се опре на резултатите от едно вековно развитие. Кавалетната живопис, произлязла от миниатюрата, намира своето място и значение в изкуството на епохата чрез олтарните табла. Работите на Грюневалд, Дюрер и Холбайн са апотеозът на този дълъг път.

Развитието на градското съсловие води със себе си и разпространението на светската култура. С образуването на градовете и оформянето на бюргерството побеждава и светската култура, а през 15 век се развива и немският хуманизъм. Неговите представители са всестранно образовани хора, познавачи и почитатели на античната литература и изкуство, които имат голяма заслуга за опознаването на съвременното италианско изкуство.

Между другото техните творби са насочени против верските догми и църквата и затова можем да ги смятаме за подготвители на Реформацията.

Към края на 15 век обаче става ясно, че раздробената на много държавици Германия все пак не може да върви в крак с другите европейски държави. Освен няколкото развити, богати градове по-голямата част от страната, провинциите, намиращи се далеч от търговските пътища, са изостанали. Причината за това се крие в разпокъсаността на страната и липсата на единно управление. С възхода на градското съсловие и упадъка на феодализма се разпада и самата държава. Няма общ интерес, който да обедини княжествата, да възпре самовластието на херцозите. От всичко това най-много страда селячеството. Започналите през 1476 г. и непрекъснато подновяващи се селски въстания свидетелствуват за подготовката и съзряването на обществото. Тези събития оказват влияние и върху изкуството. Дюреровите гравюри на дърво, изобразяващи Страшния съд, и Холбайновата поредица „Танц на смъртта“ отразяват по потресаващ начин изпълнената с напрежение и трепет атмосфера на тези неспокойни години. Верските борби в периода на селските войни не благоприятствуват за развитието на изкуството. Бъдещето вече е хвърлило своята сянка върху съдбата на емигриралия в Англия Холбайн. Немското Възраждане не може да продължи развитието си, тъй като след тримата големи майстори не се явяват достойни техни приемници. Богатството от готически форми, които живеят дълго и навлизат дълбоко в Барока, определя облика на немското изкуство през следващите епохи.