Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Моят музей (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Greco, Velazquez, Goya, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
интернет
Корекция и форматиране
analda (2019 г.)

Издание:

Автор: Едит Лайта

Заглавие: Греко, Веласкес, Гойя

Преводач: Гизела Шоршич

Година на превод: 1968

Език, от който е преведено: унгарски

Издание: първо

Издател: Издателство „Български художник“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1968

Тип: биография

Националност: унгарска

Печатница: Печатница „Атенеум“, Будапеща

Главен редактор: Магда Н. Уйвари

Отговорен редактор: Магда Н. Уйвари

Редактор: Анна Задор

Технически редактор: Карой Сеглет

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11124

История

  1. — Добавяне

Предговор

Творчеството на тримата големи испански художници Греко, Веласкес и Гойя се разгръща на фона на сложно историческо и духовно развитие от средата на 16 век до тридесетте години на 19 век.

За да можем да разберем изкуството на тези големи испански майстори трябва поне в общи черти да познаваме историята на Иберийския полуостров. През Средновековието Испания е под арабско владичество. Страната тръгва по пътя на стремително развитие, науката и изкуствата процъфтяват. Преследванията на християните от страна на мохамеданите и феодалният гнет върху народа обаче пробуждат националното самочувствие на испанците и още през 8 век започва широко разгърната борба за национално освобождение. Под нейния знак протичат няколко века от историята на Испания. Испанците все повече и повече изтласкват маврите и в края на 13 век в арабски ръце остава само Гренада, малък къс земя в югоизточна Испания. През 15 век икономическата и политическата мощ на градовете укрепва, образуват се градски общини. С тяхна помощ се стига по време на царуването на Фердинанд Арагонски и Изабела Кастилска до обединяването на Испания. През 1492 г. и Гренада — последната опорна точка на арабите — пада в испански ръце. В същото това време с откриването на Америка страната се сдобива с огромни колониални владения и тяхната експлоатация става причина дълго време златото просто да тече в метрополията. Градското съсловие обаче не се сплотява в силна класа, какъвто е случаят с останалите европейски страни, тъй като сдружилата се с феодалите духовна реакция възпира неговото развитие. През 1480 г. обладаващата изключителна власт католическа църква организира своя собствена институция за потисничество — всяващата ужас инквизиция. Нейната привидна цел е да защищава идейната чистота на католицизма и да преследва друговерците (напр. мохамедани и евреи). Всъщност обаче тя воюва срещу враговете на кралската власт и разпространителите на прогресивни идеи. Безброй хора биват изправяни на съд и обвинявани, че са еретици, а всъщност всичко се върши само от стремеж към присвояване на тяхното имущество. То, разбира се, се конфискува, а осъдените биват ликвидирани публично, като се устройват истински зрелища. Тази институция потиска с упоритата си жестокост всичко прогресивно, спъва по-свободното развитие на науката и изкуството. Тя бива окончателно премахната едва през, 1834 г.

През творческите години на Греко испанският кралски двор е на върха на своята мощ. Филип II (1556–1598) увеличава колониите на империята, подчинява инквизицията на личната си власт. Същевременно построеният от него край Мадрид кралски дворец с манастир и църква Ескориал дава богати възможности, за развитието на архитектурата, живописта и декоративната украса. През 17 век Испания загубва своята ръководна роля в Европа и тръгва към все по-голям упадък. Най-ярките моменти на този упадък съвпадат с творческите години на Гойя. Като познаваме историята на страната, ние ще можем по-добре да разберем и развитието на испанското изкуство. Многовековното арабско владичество е оставило дълбоки следи при неговото оформяне, а пренесеното от арабите източно влияние може да бъде наблюдавано и до днес — най-вече в испанската архитектура. Испанците често строят своите християнски църкви в източен стил, а прекомерното богатство на архитектурната орнаментика произхожда от заимствувани арабско-мавритански елементи. Силната и всяваща ужас църковна власт налага на религиозната живопис да се придържа към строги правила.

Изостаналостта на испанския народ, дълбокото противоречие между народ й властвуваща класа най-често кара тези хора на изкуството да изобразяват чистата истина. Една от най-характерните черти на испанската живопис е задълбоченото придържане към действителността. И тримата — Греко, Веласкес и Гойя — създават свой собствен, индивидуален по форма стил и стават родоначалници на съвременната живопис.