Лора Лей
Двойна игра (23)

Глава 22

— А аз не знам дали решението е само твое.

Танер се завъртя рязко и в гърлото му завибрира ръмжене, когато Джонас и трима от неговите агенти влязоха в стаята. Как, по дяволите, бе успял да се промъкне тук?

Джонас присви устни, докато душеше въздуха, странните му сребърни очи проблясваха от гняв.

— Трябваше да ни помиришеш в мига, в който влязохме в тунелите — отсече той. — Разгонването те прави слаб, Танер.

Устните на Танер се извиха подигравателно.

— Не толкова слаб, че да не мога да ти разкъсам гърлото, директоре — изръмжа той. — Защо, по дяволите, си тук?

Джонас изсумтя.

— Калън свърши добра работа, като те прикри, но забравяш, че заемам тази позиция с причина. Проследяването ти не беше толкова трудно, колкото си си представял. Цяло чудо е, че Съветът още не е открил това място.

— Цяло чудо е, че някоя Порода не те е убила още — изръмжа Танер.

— Няколко са се опитвали. — Джонас сви рамене и огледа стаята. — Къде е тя? Не ме карай да обикалям да я търся.

— Ако я докоснеш и я накараш дори да трепне от страх, ще те убия. — Смъртоносна ярост възпламени цялото същество на Танер, докато се взираше в директора на Отдела по делата на Породите.

Джонас сви устни.

— Не подписвай смъртната й присъда тук, Танер. Нека я защитим заедно.

Животното се събуди с рев. Танер усещаше как кръвта пулсира в тялото му, стяга мускулите му и изпраща прилив на адреналин и ярост право в главата му.

Надигна глава и се взря в по-високия мъж, не бе изплашен ни най-малко от фигурата или намръщеното заплашително лице.

— Ти подписа твоята — каза грубо Танер, — когато я вербува, вместо да я спасиш.

— Решението беше нейно — противопостави се хладно Джонас. — Аз й предложих безопасност, но тя избра да отмъсти за смъртта на детето си. Не можеш да я виниш за това.

— Не ми пука какви са оправданията ти, за да пренебрегнеш изтезанията над една жена — изръмжа презрително Танер. — Както и какви са желанията на Кабинета, когато търся убежище за моята половинка.

Очите на другия мъж трепнаха, а челюстта му се стегна.

— Не съм пренебрегнал нищо — отвърна най-сетне. — Тя не ми каза.

— Скийм даде душата си за Породите — изсъска Танер. — На колко години беше, когато я вербува, Джонас? Деветнадесет? Двадесет?

Джонас го изгледа хладно.

— Двадесет и две.

Усмивката на Танер беше свирепа.

— Дете. Вербувал си едно дете, Джонас. Вероятно вече белязано от изтезанията на баща си. Трябвало е да усетиш нуждата й от твоята помощ, вместо да я експлоатираш.

Изражението на Джонас не се промени.

— Правим това, което трябва, за да оцелеем, Танер.

— Ти, кучи син! — Юмрукът на Танер се стрелна, улучи силно челюстта му и го събори назад.

Джонас изрева мощно и се подготви да контраатакува, но спря рязко и се намръщи гневно, когато войниците до него се напрегнаха, готови за действие.

Кейбъл стоеше до Танер сега, предупредително ръмжене отекна в помещението, когато очите на Джонас се насочиха към него.

— Моята половинка — да сдържи убийствената ярост, бушуваща вътре в него беше почти невъзможно, — не е инструмент за оцеляване.

Още докато думите излизаха от устата му, сетивата му експлодираха от уханието на Скийм, погледът му се насочи към вратата в мига, в който тя пристъпи бавно в пещерата.

Беше бледа, тъмно кафявите й очи бяха широко отворени и измъчени.

— За съжаление съм точно това — каза младата жена, като се изправи пред шестте мъжки Породи, обърнати към нея. — Първо инструмент срещу Породите, а сега инструмент на Породите.

Гласът й звучеше спокойно, изражението й беше стоическо, но Танер можеше да подуши болката и страха, извиващи се вътре в нея.

— Вече не. — Той мина покрай Джонас и неговите хора, ръмжейки предупредително и гледайки гневно.

Придърпа Скийм в прегръдките си, притисна я към гърдите си, а ръцете му затегнаха чаршафа, който бе увила около тялото си.

— Трябваше да спиш. — Не я искаше тук, не искаше тя да среща студената, сурова обективност на Джонас. Това беше причината той да е толкова добър директор на отдела, създаден да прикрива операциите, които Породите бяха принудени да изпълняват, за да оцелеят.

— Не, ще има време да спя по-късно. — Думите й накараха сърцето му да трепне в гърдите. — Сега е време да довърша започнатото. Ти закъсня! — Скийм усети нервната усмивка, потръпнала на устните й, когато се изправи пред директора на Отдела по делата на Породите, мъжът, който някога бе спасил живота й, и който й бе предложил възможност да унищожи чудовището, което я преследва.

Тя видя как Джонас въздъхна тежко, а в очите му за миг проблесна съжаление.

— Не беше лесно да открия пещерите — изръмжа той, когато ръцете на Танер се стегнаха около нея. — Знаех с кого си. Мислех, че имаме време.

— И какво се промени? — озъби се Танер зад нея.

Той наистина беше покровителствено настроен. Това я изненада, предупреждението и яростното покровителство в гласа му.

Сребърните очи на Джонас го стрелнаха, преди да се върнат на Скийм.

— А мислехме, че той е спокойната Порода — отбеляза. — Иди, че разбери.

— Джонас, ще ти сритам задника — предупреди го Танер.

— Не! — Скийм стисна ръката, която я прегръщаше. — Ти не разбираш, Танер.

— Може би защото изобщо не ми обясни, Скийм — отвърна подигравателно.

— Опитах. Точно преди да ме оставиш сама с Кейбъл.

Стаята се изпълни с тишина.

— Той ми спаси живота — каза тя тогава. — Веднага след като изгубих бебето си. Той ме откри. — Младата жена преглътна тежко, опитвайки се да прогони мъката, стегнала гърлото й при спомена за загубата и собствената й слабост.

— По това време се опитвахме да поставим няколко буболечки в дома й. Мислехме, че тя и Сейнт Маркс още са в имението на Талънт. Но Скийм се беше върнала — започна да обяснява Джонас, но спря, когато Скийм поклати глава рязко.

Това беше нейната слабост и беше време да се изправи пред нея.

— Стоях в тъмното във всекидневната и се взирах в шепа болкоуспокояващи. — Устните й се свиха отвратено. — Не можех да избягам. Щяха да ме открият и накажат. Знаех това. А имах нужда да избягам. Просто го исках.

Спомни си ясно онази вечер.

Една сянка се бе преместила до нея. Погледът й се надигна и срещна сребърните очи на онзи, който знаеше, че е един от най-големите врагове на баща й.

„Давай, убий ме“, беше прошепнала. „Спести ми неприятностите.“

Той приклекна и се взря в хапчетата на дланта й.

„Мога да те измъкна от тук“. Предложението беше съблазнително.

Но накрая Скийм бе поклатила глава.

„Нямам информацията, която искаш, Породо. Не достатъчно, за да го спра. Не достатъчно да го осъдят. Спасяването ми ще докара повече неприятности, отколкото си струва.

Тогава ми осигури информацията, Скийм. Намери я. Вземи онова, което ни е нужно и ще го съсипем заедно. Искаш ли да умреш? Или искаш да го видиш как страда?“

— Искам да го видя как страда — прошепна Скийм тогава, отказвайки да види въздействието на обясненията си върху лицето на Танер. — Исках да го видя унищожен. Така че останах. И работих за Джонас. И той никога не разбра за наказанията, които получих. Никога не узна степента им. Знаеше само за доказателствата, които му изпращах. Но не успях да събера достатъчно.

Изглежда баща й беше по-умен от нея.

— Защо се обади за ускоряване на нещата? — попита тогава Джонас.

Скийм въздъхна тежко.

— След една седмица шпионинът в Убежището ще разполага с всичко необходимо, за да отвлече сина на водача на Прайда, Дейвид Лайънс. Намерих съобщение точно преди да ти се обадя.

Тогава Скийм зачака. Имаше толкова много информация, с която тя не разполагаше. Обещанията, които беше дала на Джонас, и които не беше удържала.

Той я гледаше сега, а сребърните му очи проблясваха от задоволство.

— Имаш достатъчно — внезапно кимна той. — Ще те отведем в Убежището и можеш да започнеш да правиш списъците с контакти и средствата, които можеш да посочиш. Направи добро, Скийм. Знаеш това, нали?

Наистина ли? Танер не бе произнесъл и дума. Стоеше мълчаливо зад нея, хватката му не беше вече толкова силна, но напрежението в тялото му беше по-високо.

— Направих, каквото можах — отговори плахо, изведнъж се почувства неловко заради мълчанието на Танер. — Иска ми се да беше повече.

— Един хеликоптер чака отвън — обяви Джонас. — Трябва да те откараме в Убежището. Тогава ще правим планове от там.

— Не още — гласът на Танер беше страшен. — Скийм и аз имаме няколко неща за уреждане, преди да тръгнем. Изчакайте отвън.

— Танер — каза предупредително Джонас. — Трябва да тръгваме.

Примитивното ръмжене, което се изтръгна от гърдите на Танер, накара Скийм да трепне и Джонас погледна зад нея с предпазливо изражение.

— Напуснете — нареди Танер. — Ще се оправям с теб по-късно. Точно сега ще се разправя с моята половинка.

Джонас се вторачи в Танер за няколко дълги секунди, след което кимна кратко. Направи едно рязко движение с ръка и стаята започна да се опразва. Танер пусна Скийм, отдръпвайки ръцете си от нея, и тръгна към другия край на пещерата.

Скийм знаеше какво ще последва. Той беше бесен, усещаше как вълните на гнева му рикошират около нея и разпалват защитна реакция в душата й.

— Не можа̀ да ми кажеш! — Танер прокара пръсти през дългата си коса, обърна се към нея и я погледна с блестящи от гняв очи. Изражението му внезапно стана сурово и диво. — По-скоро би оставила Дейвид да бъде отвлечен и първият Лъв убит, преди да ми кажеш.

Скийм поклати глава и преглътна тежко.

— Опитах се да ти кажа тази сутрин, преди да ме оставиш с Кейбъл. Щях да ти кажа всичко.

Челюстта му се стегна.

— А преди това? Защо не ми каза, когато те отвлякох? Когато не можех да реша дали да те изчукам, или да те убия? — Гласът му се повиши чувствително, яростта, надигаща се вътре в него, беше ужасна за гледане.

— Шпионинът на баща ми — произнесе тихо Скийм, знаейки, че онова, което ще каже, само ще подсили гнева му. — Не знаех кой е. Всичко, което знам, е, че заема доверена позиция в основния Прайд. Твоят профил прилягаше на шпионина.

Изражението му стана празно. Безизразно. Не студено, нито яростно. Просто без емоции.

— Мислиш, че мога да предам семейството си?

— Не те познавам, Танер — извика жената. — Всичко, което знаех за теб, бяха файловете ти и публичната личност, която представяш пред света. Информацията, която успях да намеря за Породата, работеща в Убежището, съвпадаше перфектно с твоето обучение и бягството ти от лабораториите. Бях прекалено уплашена, за да ти се доверя само защото искаш да ме чукаш.

Танер поклати глава бавно.

— Ти знаеше по-добре.

— Да, точно както знаех и че Чаз ще помогне да убият бебето ми. — Скийм стисна юмруци, когато болката отвори отново раните в душата й. — Не можех да рискувам. Не и след това. Трябва да го разбереш.

Скийм видя напрежението по лицето му, борбата му да приеме недоверието й, да разбере причините й.

Щеше ли да поучи разбиране? Тя знаеше за предателствата, които той щеше да почувства, личното чувство на провал. Но щеше да е лично, емоционално.

— Опитах се да бъда логична — каза тя тихо. — Да направя всичко възможно да ги защитя.

— Както направи всичко възможно да защитиш Породите в продължение на осем години? — изръмжа Танер. — Как щеше да ни послужи смъртта ти, Скийм? Щеше да ни послужи не повече от мълчанието ти сега. Трябваше да ми кажеш. Да ми разкажеш за плана да отвлекат племенника ми.

— И да рискувам да го променят? Да рискувам нещо да се обърка и да избързат с графика? — извика Скийм, възбудата започна да се блъска вътре в нея със същата сила, както гнева й. — Не можех да изложа на опасност живота си или живота на някой друг заради глупавото си желание да бъда докосната от теб.

Тя стисна зъби след тези последни думи, обърна се, стискайки чаршафа плътно до тялото си, и се напрегна да чуе нещо в тишината зад гърба си.

— Направих тази грешка веднъж — прошепна тя най-накрая. — Имах нужда. Да бъда прегръщана. Да бъда обичана. И заради това умря детето ми. Не бих изложила на опасност нечие друго дете заради тази нужда.

Обърна се отново към Танер бавно и срещна хищническия му поглед, който сякаш бе станал по-остър, по-див отпреди.

— Щях да ти кажа, преди ти да ме изоставиш, но ти не искаше да ми слушаш. Не повече, отколкото искаше да признаеш, че ти принадлежа. Ти ме даде на друг мъж.

И това я прониза дълбоко. Болката още я зашеметяваше.

— Но се върнах — отвърна Танер грубо.

— Беше готов да ме дадеш на друг мъж.

— Бих дал собствената си душа, за да спася проклетия ти живот. — Гневът му избухна с нова сила.

Танер прекоси пещерата, дръпна Скийм към себе си, преди тя да успее да се отдръпне, и я притегли към гърдите си, ерекцията под дънките му се притисна силно към корема й, когато изръмжа към нея.

— Рискувах всичко, за да те доведа тук. Да те задържа. Да намеря начин да спася живота ти, а ти си работила за Джонас през цялото време — озъби се той.

— Опитах се да ти кажа, че ще бъда в безопасност — възрази Скийм срещу гнева, който блестеше в очите му. — Опитах се да направя онова, което е правилно, Танер. Само което е правилно. И наистина се опитах.

— Правилното беше да ми се довериш, Скийм — отвърна мъжът. — Но доверието не е нещо, което можеш да ми дадеш, нали? Само това. Това искам от теб.

Едната му ръка се зарови в косата й, дръпна главата й назад и миг по-късно вкусът на пикантната страст и тъмно желание изпълни сетивата й.

Неговата целувка.

Цялото й същество пламна мигновено.

Устните на Танер завладяха нейните, тялото му я притисна към стената, а езикът му погали извивките, когато се разтвориха от скимтенето, надигнало се гърлото й.

Това я беше победило. Тази нужда, каквато и да бе, която я разтърсваше до мозъка на костите и я оставяше отчаяна за още. Скийм трябваше да протестира, но не можеше, не още, не и докато не задоволи глада, докато нуждата се успокои.

Ръцете й се обвиха около врата му и се кръстосаха, привличайки го по-близо, докато езикът му разтваряше устата й и се плъзгаше по нейния. Трябваше да го задържи до себе си.

Пикантната топлина избухна в устата й, сладкото изкушение заля сетивата й.

Нуждаеше се от него.

— Ти си моя — изръмжа Танер в устата й, когато Скийм изскимтя, отчаяна да се доближи до него. — Проклета да си, задето ми нямаш доверие. Проклета да си.

Младата жена усещаше гнева му, но и желанието му. Същото желание, което измъчваше и нея, което я изгаряше и я задържаше в прегръдките му въпреки потребността й да обясни.

Танер я вдигна и тръгна към дивана. Задържа я стабилно, докато сваляше ризата от раменете си, а след това и дънките си. През цялото време я любеше с устните и езика си, стонът му завибрира в устата й и Скийм почувства голотата му, пенисът му беше твърд и горещ до корема й, докато ръцете му отстраняваха чаршафа.

Беше чакала това, осъзна тя. През целия си живот, ставащ все по-циничен с всеки ден, по-труден, по-разочароващ, сигурна, че не съществува. За да го намери накрая там, където бе очаквала смърт.

— Не ме пускай — простена Скийм в целувката, усети как Танер седна на дивана и я придърпва отгоре си, краката й възседнаха скута му и пенисът му се притисна в нежните гънки на женствеността й.

— Никога няма да те пусна — обеща той, зъбите му уловиха долната й устна, докато се взираше в очите й. — Сега ме вземи. Засмучи езика ми както твоето котенце засмуква пениса ми. Сега.

Езикът му се плъзна в устата й, а пенисът му във вагината й. Викът й се загуби в неговия див, порочен вкус. Езикът му обладаваше устата й със същия глад, с който пенисът му се движеше вътре в нея. Бавно и дълбоко я изпълваше и подхранваше жаждата, която я опустошаваше. Скийм започна да се движи върху него.

Ръцете й се стегнаха около врата му, когато Танер обхвана дупето й, разтвори гладките полукълба и пръстите му започнаха да масажират чувствителната интимна плът. Мазолестите връхчета се плъзнаха по соковете, освободени от влагалището й. Танер ги разпростря бавно около стегнатия вход на дупето й, за да улесни проникването.

С всеки друг мъж Скийм би се разпищяла. Не беше позволявала на никой да я докосва там, откакто Чаз бе довел друг мъж в леглото им. Беше акт, който се бе заклела никога да не позволи отново. А сега жадуваше за него.

Това беше Танер. Само Танер. Докосването му разпалваше огън, целувката му беше чисто сексуална, движението на бедрата му между нейните разпадаше контрола и мислите й.

Носеше й единствено удоволствие. Никой мъж не го беше правил досега. Никой не бе стоял между нея и опасността, нито пък бе помислял да я защитава.

Дъхът излезе от гърлото й с накъсан вик, когато засмука ловкия му език, притегляйки още от дивия му вкус в устата си.

Кейбъл я беше принудил да признае любовта си към Танер, но Танер я бе принудил да я почувства. Въпреки всякаква логика. Въпреки страха и подозрението.

Дали се беше влюбила в него още преди да го срещне?

Устните му се впиха по-дълбоко в нейните, а движенията му станаха по-твърди, тласъците му вкараха пениса му докрай, изпращайки резки, изгарящи пламъци на удоволствие, което атакуваше нервните й окончания.

— Не спирай — дойде слабият й вик, когато устните му се откъснаха от нейните, напомнящи й да диша, за да оцелее. Трябваше да преживее това.

Отметна глава назад, когато почувства пръстът му да прониква в ануса й, и потръпна конвулсивно. Усещанията я атакуваха с почти яростна интензивност и от устните й се изтръгна нисък, продължителен вик.

Танер започна да я обладава по-енергично и по-дълбоко, сякаш това малко предаване беше стимулирало собствената му страст. Скийм чуваше ръмженето му — а той ръмжеше много — и усещаше влажните му от пот рамене, и се отдаде на оргазма, който избухна изведнъж вътре в нея.

Дрезгавият вик на Танер беше почти неузнаваем, но усещането на онова удебеляване под главичката на пениса му, твърдия израстък се разтегна, заключи се в нея и изля горещата си топлина, когато спермата му бликна във вътрешността й — това Скийм го разбра.

Разбра внезапния, вторичен оргазъм, който я връхлетя веднага след първия. Познаваше ослепителните пламъци, треперенето, конвулсиите на собственото си тяло, нуждата да изстиска всяка капчица сперма от пениса му, за да охлади потребността, бушуваща в утробата й.

Дори разбра сълзите си този път, когато Танер я придърпа към гърдите си. Разбра емоциите, които той бе изтръгнал от нея, страшното осъзнаване, че за първи път от години тя чувства. Обич. Омраза. Желание и нужда. Вече не бяха заровени вътре в нея. Бяха свободни и имаха възможността да я унищожат.

— Обичам те — прошепна Танер в ухото й. — Обичах те, преди да те докосна, преди да те познавам. Знай това, Скийм. Преди дори да предположа каква може да е истината, знаех, че ти си почтена.

Скийм поклати глава до гърдите му уморено. Той не би трябвало да знае. Не можеше да знае вече.

Младата жена преглътна трудно, осъзнавайки, че Танер не се отдръпва, не помръдва дори. Пенисът му, полуизправен, беше заровен вътре в нея.

— Баща ми ме упои — прошепна тя, изтръгвайки насила думите. — Сипали са нещо в питието ми. Когато се събудих, бях в една частна клиника и той бе отнел бебето ми.

Мрачното място в душата й се разтвори и болката я прониза.

— Взеха ми бебето.

Ръцете на Танер се стегнаха около нея, притисна главата й към рамото си и облегна своята върху нея, защитавайки я.

— Бях в шестата седмица от бременността. — От очите й закапаха сълзи. — Бебето беше на Чаз. Но на баща ми не му пукаше, нито пък на Чаз. По това време баща ми не можеше да позволи той да се появи в публичното пространство. Известен убиец, женен за дъщеря му? — Скийм почти се задави от горчивия смях. — А нямаше шанс детето му да стане самотна майка. — Ръцете й се свиха в юмруци на раменете му. — Не знаех какво правят.

— Спри. Господи, Скийм, моля те. — Гласът на Танер беше пресипнал и накъсан. — Мислиш ли, че не знам това, скъпа?

Тя поклати глава рязко.

— Щях да си тръгна, когато разбрах за бебето. Помолих Чаз да се махнем. Не знаех какъв е той. Кой е…

— Скийм…

— Вината беше моя. — Тя се отдръпна назад и се взря в Танер, годините на съжаление и загуба изпепеляваха душата й. — Не разбираш ли, аз бях виновна. Ако бях избягала, когато видях колко се ядоса Сайръс заради бебето. Ако не бях казала на Чаз…

— Тогава той щеше да убие и двама ви — въздъхна Танер в косата й. — Ти си жива. И когато всичко това свърши, ще имаш шанс да живееш. Хвани се за това, Скийм. Ще го накараш да си плати.

Скийм вдигна глава и го погледна в очите. Щеше да бъде свободна, но дали щеше да има Танер? Това ядро от лед още искреше в очите му, гневът още гореше в зелените точици на блестящия кехлибар. Тя не му се беше доверила, а трябваше. Дали сега щеше да го загуби? И ако да, щеше ли свободата наистина да има значение?