Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Принцеси (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
His Princess, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,3 (× 35 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Алекса Райли

Заглавие: Неговата принцеса

Преводач: Ralna

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2017

Тип: новела

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10006

История

  1. — Добавяне

Първа глава
Алена

— Това той ли е? — попита Таби и се наведе иззад мен, за да вижда по-добре. Тъмната й дълга коса провисна над рамото ми, докато надничаше към екрана на лаптопа ми. Все едно никога не бе виждала мъжа, за когото говорихме. Всички знаеха кой бе крал Роман. Е, поне всички, които имаха кралско потекло. Точно сега нямаше високопоставена особа, която да не знае кой е, тъй като той бе решил да си вземе съпруга.

Съпруга по негов избор и този избор бях аз.

Такава бе съдбата на някой с моята кръвна линия. Не можех да избирам за кого да се омъжа, затова когато предложението бе отправено към родителите ми, всичко бе решено зад затворени врати и нужните документи бяха подписани на мига. Официално бях сгодена за крал и това бе всичко.

Погледнах към бъдещия си съпруг и нямаше как да не забележа, че Роман бе роден лидер. Властността се изливаше от него на талази. Можех да я почувствам дори през екрана на компютъра си. Макар че не бях сигурна дали трябва да седи на трон, или да препуска начело на армия, водейки мъжете си в битка. От изражението на лицето му бих казала, че бе по-скоро воин.

Целият бе изтъкан от твърди линии и ъгловати черти. Висок може би над два метра. На снимките се извисяваше дори над собствените си охранители. Косата му бе тъмна като нощта и стигаше до яката на ризата му, но не можеше с нищо да прикрие очите му, които чисто и просто бяха черни. Освен това, не бе никак слаб. Беше широкоплещест и мускулест, като ръгби играч и можех да разбера много добре защо пресата го наричаше „Стената“. Излъчваше толкова много сила и мощ, че ръката ми трепереше, когато кликнах на следващата снимка.

— Таби, не мога да се омъжа за него — проплаках към сестра си.

Дори не знаех защо бе избрал мен, а не Таби. Мъжете обикновено преследваха нея. Красотата й осветяваше стаята. Аз въобще не приличах на член от семейството ни.

Някак се бях оказала висока метър и петдесет, с руса коса, сини очи и почти прозрачна кожа. Сестра ми от друга страна, беше като останалите в семейството ми. Достигаше метър и осемдесет, с дълга черна коса, дълбоки зелени очи и кожа, целуната от слънчевите лъчи.

Аз се отличавах от всички по начин, който никак не ми харесваше. От самото ми раждане се чувствах така, сякаш мястото ми не е тук, макар че Таби винаги се стараеше да не се чувствам излишна.

Тя обви ръце около мен, но и двете продължихме да гледаме екрана.

— Опитах — каза тя, карайки ме да възкликна. Обърнах се, за да я погледна.

Таби изгаряше от желание да се омъжи, вероятно защото родителите ни й говореха за брак откакто бе проходила. Най-лошото обаче бе, че тя дори не искаше да е кралска особа. Всъщност тя презираше дори самата идея да стане кралица. Ако зависеше от нея, щеше да живее в малка колиба с дванадесет деца и грамаден грубиян за съпруг. Да, грубиян. Заради прекаленото четене на романи, Таби беше влюбена в мъже с маниерите на пещерняци.

— Знаех, че няма да искаш това. — Тя поклати глава. — Съжалявам, Ал.

— Не мога да повярвам, че би го направила заради мен.

— Знаеш, че съм способна на всичко за теб. Аз съм по-голямата ти сестра. Това е мое задължение. — Тя дръпна кичур от косата ми. — Надявах се, че той може би ще се съгласи да се ожени за мен и ще мога да те взема със себе си в новия си дом. Честно казано, не мисля, че въобще са го питали. — Тя отиде до леглото ми и се срина на него. — Той иска теб.

— Може би… може би ще мога да го убедя да те взема с мен — предложих. Ако се омъжех за този мъж трябваше да напусна дома и нямаше да ми е чак толкова трудно, ако сестра ми е с мен. Защото, когато говоря за дома, не мислех за мястото, където са родителите ми. Таби бе моят дом. Не исках да се изправям пред мисълта, че с нея няма да бъдем заедно.

— Да бе, да.

Знаех, че няма да е възможно още преди думите да излязат от устата ми. Таби бе златният билет на родителите ни. Тя имаше толкова много предложения за брак, че им изгубих бройката. Но родителите ми отхвърлиха всичките. Кандидатът никога нямаше достатъчно пари или достатъчно висок статус, или достатъчно голяма власт. Таби бе на двадесет и четири и все още не се бе омъжила. Не беше нормално. А аз едва наскоро влязох във възрастта за брак. Мислех, че имам много време, или че дори никой няма да ми поиска ръката. Надявах се просто да отида там, където отиде Таби.

Но за мой шок — за шок дори на родителите ми — аз бях избрана. И то от някой с много пари и много власт.

Обърнах се отново към лаптопа си, насилвайки се да погледна бъдещето си. Роман не само бе заплашителен, но му се носеше и славата, че управлява с железен юмрук. Разгледах всички негови снимки и не намерих нито една, на която да се усмихва. Изражението му винаги бе спокойно и студено, дори на снимката му като малко момче с майка му и баща му.

Не знаех колко време съм преглеждала снимките, преди Таби да ме прекъсне.

— Кой е това? — попита тя, карайки ме да подскоча. Дори не бях усетила, че е зад мен.

— Принцеса Каул — казах, поглеждайки към надписа под снимката. — Изглежда са били на среща на някакъв бал.

— Красива е — промърморих, изпитвайки вълна от ревност към това, че съпругът ми — бъдещият ми съпруг — поправих се на мига, бе излязъл с друга жена преди по-малко от месец.

— М-не — изсумтя сестра ми. — Кой знае дали е толкова хубава, като изстърже всичките боклуци от лицето си.

Изкикотих се.

— Защо просто не се ожени за нея?

— Може би е махнал целия този грим и е избягал с писъци. Може би тя е досадна. Може да дъвче с отворена уста. Кой знае?

— Но ще се ожени за мен, без дори да ме е срещал. Ами ако аз правя всички тези неща? Мога да правя всички тези неща — завъртях се на стола си. — Мога да си наплескам лицето с гримове, да си натъпча толкова много устата, че да вижда всяка хапка, която поглъщам. И двете знаем, че смехът ми е ужасен.

— Доста е зле — съгласи се Таби.

Не че звучеше неприятно, просто бе прекалено шумен. Много шумен. Може би и леко заразителен, тъй като последните няколко пъти, в които започнех да се смея, с Таби започвахме да се подиграваме на смеха ми и се смеехме още повече, и това продължаваше с минути. Смехът ми подлудяваше родителите ми, което бе допълнителен бонус.

Очите на Таби светнаха.

— Той ще дойде на вечеря.

Отпуснах рамене. Не знаех защо тя толкова се вълнува за това.

— Може би ще успееш да станеш за смях. Да го накараш да осъзнае, че не си жената, която иска! — Таби започна да подскача и виждах как в ума й започва да се оформя план.