Марк Твен
Един янки в двора на крал Артур (1)

Предговор

Варварските закони и обичаи, за които се разказва в тази повест, са исторически; събитията, които ги илюстрират, също са исторически. С това авторът не иска да каже, че тези закони и обичаи са съществували в Англия точно в шести век; но тъй като ги е имало в Англия и в някои други страни в много по-късни епохи, авторът смята, че не би било клевета, ако се предположи съществуването им още от шести век. Едно е сигурно: ако някой от тук описаните закони и обичаи не е съществувал в онези далечни времена, то вместо него е имало друг, още по-жесток.

Въпросът, дали съществува в действителност някакво божествено право на кралете, не се засяга в тази книга. Той се оказа доста сложен. Очевидно и безспорно е, че глава на изпълнителната власт в една държава трябва да бъде човек с възвишена душа и необикновени способности; а още по-очевидно и безспорно е, че единствен Бог може да избере безпогрешно такъв човек; оттук очевидно и безспорно следва, че изборът му трябва да бъде предоставен на Бога; от цялото това разсъждение се стига до неизбежния извод, че главата на изпълнителната власт винаги се избира от Бога. Така поне мислеше авторът на тази книга, докато се натъкна на такива представители на изпълнителната власт като мадам Помпадур и леди Касълмейн и на някои други високопоставени личности от този род… Оказа се, че те много трудно могат да се причислят към тази група и затова авторът реши да даде друго направление на книгата, която трябва да излезе тази есен. Това е, разбира се, въпрос, който трябва да бъде разрешен, а аз и без това идната зима няма да има с какво друго да се занимавам.