Кон Игълдън
Боговете на войната (33)

Глава 31

В последния ден на лятото роговете в цяла Александрия свиреха — идваше царският кораб. Брут изпрати дванайсет нагиздени римски галери да го посрещнат и нареди да изкарат от складовете достатъчно храна за пиршествата. Пурпурното платно се виждаше отдалече и хиляди лодки се присъединиха към процесията през входа на пристанището като ято пъстропери птици.

Въпреки че дните вече ставаха по-къси, въздухът все още беше натежал от жега. Робите на Клеопатра й вееха, докато тя стоеше на палубата и наблюдаваше приближаването на флотата. Напредналата й бременност беше сложила край на спокойните дни по Нил и тя вече не можеше нито да стои, нито да седи удобно. Юлий се беше научил да се измъква внимателно, когато яростта й се разбушуваше. Сега, като видя римските галери, очите й се присвиха и замятаха яростни искри.

— Довел си армията си тук?

— Малка част от нея — отвърна той. — Не можеш да дойдеш в Рим без охрана.

— Моите войници винаги са ме охранявали — гордо отвърна тя.

Юлий внимателно подбираше думите си.

— Не бих поел и минимален риск с Египет. Галерите пазят наследството на нашия син. Вярвай ми за това. Дадох ти думата си.

Тя усети как детето в нея се раздвижи и потрепери. Дали не беше изгубила трона заради римлянина? Египет се беше уморил през тези пет хиляди години и тя знаеше, че враговете му търсят слабостите му. Младата сила на Рим щеше да държи вълците далече от страната й, също както факли, тикнати в муцуните им. Кръвта й пламваше, когато Юлий говореше за столици-близнаци, но гледката на легионерите, които се тълпяха по пристанището, я плашеше. Можеше да е нежен като мъж, като любовник, но като военачалник приличаше на разрушителна буря и градът й беше привлякъл вниманието му.

Юлий я видя, че потреперва, и взе шал от една от робините. Уви го около раменете на Клеопатра и нежността му изкара сълзи в очите й.

— Трябва да ми вярваш — каза нежно той. — Това е само началото.

Центуриите — стояха в идеален ред на пристанището — приветстваха завръщането на консула и царицата. Клеопатра се качи в носилка, която я скри от погледите на простолюдието. Юлий вървеше от дясната й страна и оглеждаше промените, станали в негово отсъствие.

Изпълненото с хора пристанище носеше усещането за ред, който преди липсваше. Навсякъде патрулираха легионери. Бяха изградени нови митнически сгради или преустроени, за да контролират търговията, която минаваше през Александрия. Брут очевидно беше свършил много работа.

Докато процесията преминаваше през града към царския дворец, присъствието на легионите ставаше дори по-очевидно. Войниците стояха на пост на всеки ъгъл и поздравяваха Юлий. Гражданите на Александрия, излезли да зърнат царицата си, бяха държани назад от солидни бариери на всяка пряка, което оставяше основния път чист.

Юлий се намръщи и се зачуди как ли изглежда обичайната му ефективност на Клеопатра. Преди да тръгне, беше изпратил заповеди до Гърция, но да види още двайсет хиляди свои сънародници да се разхождат из града, беше странно и дори притеснително. Александрия беше чужд град, когато бе пристигнал тук. Сега хората му бяха заети да го превърнат в граничен пост на Рим.

При двореца Клеопатра слезе от носилката си и робите се събраха около нея в шумно въодушевление. Краката я боляха и беше напрегната, но тя се обърна към Юлий, преди да влезе в хладните стаи вътре.

— И как бих могла да ти вярвам?

— Ти носиш сина ми, Клеопатра. Но дори да не беше така, ти си по-ценна за мен от всичко на този свят. Позволи ми да те защитавам.

Тя отвори уста да каже нещо, после размисли и присви неодобрително устни.

Юлий въздъхна. Около тях имаше хиляди негови войници.

— Добре, царице моя. Нека поне го покажа на хората си.

И без повече думи коленичи на стъпалата пред нея.

Клеопатра погледна изчервеното му лице и напрежението й се изпари. Усмивка изви ъгълчетата на устата й.

— Никога не съм виждала мъж да коленичи с такава гордост — прошепна тя в ухото му и това го накара да се разсмее.

 

 

След като похапна и се изкъпа, Юлий извика военачалниците си от Галия. Новите военачалници от Гърция трябваше да почакат малко за аудиенция. Избра стаята на Брут в крилото на писарите и я огледа, впечатлен от промените.

Брут и Домиций влязоха първи, поздравиха и седнаха. Регул дойде след тях — обичайното му мрачно настроение бе станало по-ведро след завръщането на Юлий. Октавиан и Кир също заеха местата си. Домиций наля вино.

Всички взеха чашите си и ги вдигнаха към Юлий, преди да отпият. Изглеждаха във форма и потъмнели от слънцето, особено Кир. Той можеше да мине за един от местните. Октавиан имаше нов белег на бузата. От всички той се държеше най-резервирано и Юлий усети, че му липсва непринуденото приятелство от годините им заедно. Беше далече за почти половин година и дистанцията, която се беше появила помежду им, му беше неприятна.

— Има ли нужда от формални доклади, приятели? — попита той. — Или да пием и да говорим, докато слънцето не залезе?

Регул се усмихна, но останалите бяха странно напрегнати. Октавиан разчупи тишината.

— Радвам се да те видя отново, господарю.

Брут гледаше младия мъж с нещо, което можеше да се определи като учтив интерес, и Юлий се зачуди какво ли се е случило между тях. Не искаше да чува за кавги и лоши чувства. Времето, прекарано по Нил, превръщаше тези неща в тривиални.

— Градът е спокоен, Юлий, — каза Брут, — както би могъл да очакваш, след като имаме тук почти трийсет хиляди войници. Имахме няколко инцидента с грабежи и пратих някои хора в пустинята за наказание. Нищо, с което да не можем да се справим. Направихме им добра канализационна система и въведохме малко ред на пристанището. Като изключим това, беше една приятна почивка поне за някои от нас. Как е царицата?

Юлий кимна, доволен от липсата на суетене.

— Трябва да роди след няколко седмици, може и по-скоро — каза той и при тази мисъл погледът му омекна.

— Син и наследник — отбеляза Брут. Юлий не забеляза погледа, който хвърли към Октавиан. — Ще трябва да направиш нещо с Калпурния, когато се върнеш в Рим.

Юлий кимна и отпи от виното си. Споменът как Калпурния хленчи на рамото му не беше от приятните.

— Нямаше как да зная, че ще стане така, когато се ожених за нея — каза замислено той. — Толкова неща се промениха, откакто тръгнах за Гърция.

— Ще се приберем ли после вкъщи? Когато детето се роди? — внезапно попита Октавиан.

Юлий го погледна и забеляза у него напрежение, което не разбираше.

— Да. Ще оставя два легиона тук, за да поддържат мира. Ще пиша на Марк Антоний да изпрати галери с пари за заплати. В името на боговете, хубаво ще е пак да видим Рим. Липсва ми. Копнея да се върна там.

Замислено огледа честните им лица.

— Ще върна останките на Помпей, за да бъдат погребани в града, и ще му издигна статуя, вероятно в собствения му театър. Той не заслужаваше да умре така. Писах на дъщеря ми, за да я уведомя, и ще го почета в смъртта му, поне заради нея.

Спря и се загледа в празното пространство. Беше минала година от Фарсал и споменът за преминаването на Рубикон му се струваше невероятно далечен. Осъзна, че празнината в живота му, която се беше появила по бавния Нил, го е променила. Другите мъже в стаята все още имаха вида на изгладнели вълци, калени в годините на конфликти. Той се чувстваше различен от тях.

— Ще е странно да възстановим републиката след толкова години конфликти и войни — промърмори Октавиан, гледаше виното си. — Градът ще те приветства като спасител на старите дни. — Струваше му усилия да вдигне глава и да погледне Юлий в очите. Цезар го наблюдаваше внимателно.

— Вероятно е така — каза Юлий. — Ще трябва да видя как стоят нещата, когато се върна. — Пропусна блясъка на надежда в очите на Октавиан, докато си наливаше чашата от сребърната кана. — Нещата обаче се променят — продължи той. — Имах време да помисля за това по тази бавна река. Сега имам възможност да издигна Рим над всички градове. Не мога да я пропусна.

Усети погледа на Октавиан и вдигна чашата си за наздравица.

— Мечтите на Александър сега са в моите ръце. От това място мога да погледна по-далече. Можем да разнесем светлината на Рим по света. — Той се усмихна, без да забелязва притеснението на Октавиан. — Като фара на остров Фарос. Можем да създадем империя.

— Тази идея от царицата ли идва? — попита тихо Октавиан.

Юлий го погледна объркано.

— Кръвта ми е свързана с нея. Египет и аз вече сме едно. Рим ще дойде с мен. — Направи жест с чашата към прозореца, усещаше как виното загрява мислите му. — Годините пред нас са златни, Октавиане. Виждам ги.

— За тебе, господарю — каза Брут и вдигна чашата си.

 

 

Юлий крачеше нервно и се мръщеше при всеки вик, изтръгнал се от гърлото на Клеопатра. Синът му идваше на бял свят и той трудно можеше да си спомни момент, в който да е бил по-нервен. Когато царедворците го събудиха, той бързо се облече и прати да повикат Брут.

Но когато дойдоха, им казаха, че не могат да влязат при царицата. Покоите й се охраняваха от собствените й хора и Юлий можеше само да крачи изнервено. Празният му стомах къркореше. Чуваше отвътре гласовете на жените и крясъците на Клеопатра. Дори не кимна, когато Брут тикна в ръцете му топъл билков чай.

Призори Сосиген излезе и се разкрещя на робите да донесат още чаршафи и превръзки. Беше зачервен и забързан, но като погледна лицето на Юлий, се приближи към него и каза:

— Синът ти идва, Цезар. Това е велик знак — че ще се роди с първите лъчи на деня.

Юлий го сграбчи за ръката.

— Тя добре ли е?

Сосиген се усмихна и кимна.

— Трябва да си починеш, консуле. Скоро ще те извикат. Царицата е млада и силна, както беше майка й. Почини си.

И влезе при Клеопатра. Чу се сякаш безкраен писък и Юлий изстена.

— В името на боговете, не мога да издържа!

— Така ли беше и когато се раждаше Юлия? — попита Брут.

Юлий поклати глава.

— Не помня. Не, мисля, че не. Но сега съм по-стар. Ако детето умре, колко още възможности ще имам?

— Как ще наречеш сина си? — попита Брут, отчасти за да отвлече вниманието на Юлий от припяването, което се чуваше отвътре. Нямаше представа какви странни ритуали се правят, но това, че Юлий едва ги забелязваше, показваше дълбочината на нетърпението му.

Въпросът сякаш успокои Юлий.

— Птолемей Цезарион — каза той с гордост. — Съюзяването на двете фамилии.

— Ще го покажеш във форума, нали? — предположи Брут.

Лицето на Юлий светна.

— Да. Веднага щом може да бъде местен, ще тръгнем. Царят на Сирия ме покани да го посетя и ще заведа Клеопатра там. После Крит вероятно, или Кипър, Гърция и накрая вкъщи. Ще застанем във форума по време на римското лято и ще вдигна момчето пред тълпата, за да го види.

— Предстои ти битка, ако имаш намерение да създадеш династия и империя.

Юлий тръсна глава.

— О, не. Не виждаш ли? Легионите са ми верни и сенатът ще е с вързани ръце. Независимо дали го осъзнават, или не, империята вече е започната. Кой остана, че да може да се противопостави на исканията ми? Помпей беше последният.

Брут кимна. Очите му бяха потъмнели и замислени.

След час Сосиген изскочи при тях. Сияеше, сякаш той беше бащата.

— Имаш син, точно както предрекох! Ще влезеш ли?

Юлий го тупна по рамото така, че го заболя, и той се намръщи.

— Да. Искам да го видя.

Брут не влезе с тях — тръгна да разпространи щастливата новина сред легионите, които се бяха събрали навън призори.

 

 

Клеопатра лежеше на леглото си. Балдахинът беше вдигнат за повече въздух. Беше отпаднала, със сенки под очите и бледа. Една робиня попиваше потта й с кърпа.

В стаята имаше много хора, но Юлий изобщо не ги забеляза. Гърдите на Клеопатра бяха голи и до едната лежеше бебето, което толкова беше искал — мъничкото му личице беше скрито, притиснато до меката плът.

Юлий седна на леглото и се наведе над тях, без да обръща внимание на робинята, която веднага се отдалечи. Клеопатра отвори очи.

— Моята красива царица — възкликна Юлий и се усмихна. — Сосиген каза, че е момче.

— Старият глупак е много горд от себе си — каза Клеопатра и се намръщи, когато бебето стисна зърното й с венците си. — Да, имаш син, Юлий.

Той нежно отмахна един кичур от челото й и прошепна:

— Цял живот те чаках.

Очите й се напълниха със сълзи и тя се разсмя на собствената си реакция.

— Плача и за най-малкото нещо — каза, после се намръщи, понеже бебето отново се размърда и засука. — Силен е.

Юлий погледна сина си. Току-що родено, бебето беше сбръчкано и синкаво, но избледняваше буквално пред очите му. На главичката му имаше кърваво петно, смесено с черна коса като на майка му.

— Ще му се наложи да е силен, ако остане толкова грозен — каза той и се засмя, когато Клеопатра го перна по бузата.

— Красив е — каза тя. — И е наш. Ще бъде велик цар. Сосиген се закле. По-велик от теб и от мен, Юлий.

Той я целуна нежно и тя се отпусна на възглавниците със затворени очи. Юлий усети, че някой го гледа, обърна се и видя твърдия поглед на една от акушерките.

— Какво искаш?

Клеопатра въздъхна, без да отваря очи.

— Тя не знае латински, Юлий.

Жената направи знак към Юлий и към вратата и тихо промърмори нещо.

— Разбирам — каза той. — Ще се върна, когато си починеш. — Стисна ръката й и се изправи. И благодари на боговете, че е жив, за да има син и съпруга.