Ървин Уелш
Лорейн отива в Ливингстън (21) (Рейв и розов роман)

21. Властелинът на пръстените^[1]

Трупът бе измъкнат от горящия склад рано тази сутрин. След кратък оглед Глен гнусливо се отвърна. Макар и привикнал към гледката на мъртви тела, някои от които в ужасяващо състояние, той никога не бе виждал нещо подобно. В горната част на тялото плътта бе напълно овъглена, а лицето — неразпознаваемо. Глен почувства тежкото дишане на Фреди Роял зад гърба си, отбелязвайки злокобния факт, че задните части на нещастника са останали напълно недокоснати от огъня.

— Знач-и-и-и тоя е ан-а-а-лният каубой, а-а-а-а? — провлечено изрече Фреди.

— Ами, да, „Складът“ е бил гей-дискотека. Откаченякът бе разпознат от тъпкача си — кимна Глен към овъглената маса. — Разпозна го само по пръстена, нямаше друг начин.

Фреди набута показалеца си в сфинктера на трупа.

— Дааа, може би единственото нещо, което не е било унищожено… Не знам как е успял да направи разликата, но на мен повечето ми изглеждат еднакви. Сигурно е било истинска любов, а?

Глен поклати глава и посочи златната халка на един от овъглените пръсти.

— Другият пръстен, Фреди — натърти той.

— О! Сега разбирам какво имаш предвид! Прощавай, нали ме знаеш — засмя се Фреди.

На Глен му се повдигаше от лепкавата миризма на изгорено месо. Тя сякаш проникваше навсякъде. Постави още предпазен крем под ноздрите си.

След като свърши с тялото, Фреди наля доста по-летлива смазка в аналния отвор на трупа и я запали.

— Какво правиш? — изпищя Глен.

— Просто се опитвам да затрудня онова приятелче — патолога, като тръгне да търси още доказателства — усмихна се Фреди, а на Глен отново започна да му се повдига.