Мегън Марч
Порочно момиче (19)

Глава деветнадесета

Кав

Толкова бях прецакан. Тя бе. Единствената. Нямах право да я задържа, докато не й кажех истината.

Гриър прокара деликатно ръка по лицето си, сякаш не ми бе направила току-що най-страхотната свирка в живота ми и сякаш не бе погълнала всяка капка от спермата ми. Как се казваше? Дама за пред обществото и курва в леглото? Гриър не бе курва, но, мамка му, тя бе порочно момиче. И я обичах. Всяка частица от нея.

След като излязохме от стаята за преобличане, съмнително натъпкана с дрехи в нашия размер, се запътихме към столовата, където ни посрещна маса, пълна с пържени филийки, поръсени с пудра захар, както и яйца, бекон, боб, питки и всякакви нарязани плодове. Тъмнокожа жена, която вероятно бе Реа, сложи каничка с гъст сироп на масата.

— Всичко изглежда страхотно. — Думите на Гриър бяха последвани от къркоренето на стомаха й.

Дръпнах я към себе си.

— Трябва да те нахраним, скъпа.

Когато тя ми се усмихна, се наведох към нея и я целунах.

Реа ни гледаше, докато разменяхме целувки, и изчака да седнем на масата, за да ни се представи официално.

Гриър си поговори с нея, докато пълнихме чиниите си. След това тя си тръгна, оставяйки ни с прясно сварено ароматно кафе и със закуската ни.

Вълните се разбиваха в малкия плаж навън, а голям басейн, застлан с плочки, се извиваше докъдето ми стигаше погледа. Това място беше страхотно и ми се искаше да задържа Гриър заключена тук завинаги. Далеч от простотиите, които ни чакаха у дома.

Напълних прясно хлебче с бъркани яйца, бекон и боб, докато Гриър отпиваше портокалов сок и слагаше пържени филийки, бекон, яйца и ананас в чинията си.

— Винаги съм си представяла медения си месец така. — Думите й бяха тихи, но паднаха между нас като бомба, предизвиквайки пълна тишина в стаята, а изражението на Гриър веднага стана затворено. — Имам предвид, нали знаеш, когато като по-млада мечтаех за такива неща. Преди милион години. Няма значение. Моля те, изтрий последните петнадесет секунди от паметта си.

Спомних си за мислите си от предишната вечер. Бях точно на същото мнение като нея.

Опитвайки се да разведря обстановката, аз казах:

— Бих очаквал от теб да имаш добър вкус. Това място е адски яко.

— Изненадана съм, че те е впечатлило — каза тя, гризвайки парченце хрупкав бекон.

Коментарът й ме свари неподготвен.

— Ти си изненадана, че аз съм впечатлен? Аз съм изненадан, че ти си впечатлена. Мислих си, че вероятно не е по луксозния стандарт на Карас.

Гриър пусна бекона в чинията си и обви пръсти в кърпичката в скута си.

— Защото съм разглезена лигла? Не съм. Или поне не както мислиш ти. Излизала съм само няколко пъти извън Ню Йорк, и то в голям промеждутък от време. Чичо ми никога не е обичал да пътува, и не ме взимаше в редките пъти извън града, а когато Крейтън започна да пътува доста, определено нямаше желание да мъкне със себе си малката си сестричка. Две Коледи съм ходила на Вирджинските острови и няколко пъти по време на лятната ваканция съм била с приятели в някой от курортите, които са собственост на компаниите на Крейтън, но нищо повече от това. В Ел Ей вероятно си виждал много повече луксозни жилища, отколкото съм виждала аз.

Отговорът й ме изненада и вероятно това се прочете на лицето ми, защото тя попита:

— Какво? Мислиш си, че само защото съм тази, която съм, животът ми е пълен с пътувания по целия свят? Имам списък с местата, които искам да посетя. И е наистина дълъг. И знаеш ли какво? Може би дори мисля, че не бих искала да живея завинаги в Ню Йорк. Искам да пробвам какво е да живееш на място различно от Източното крайбрежие.

Пуснах буритото в чинията си, взех чаша прясно изцеден портокалов сок и отпих, преди да попитам.

— И защо не го направиш? — Въпросът ми беше прост, но живо се интересувах от отговора. — Имаш възможността да живееш живота, който пожелаеш. Какво те спира?

Гриър посегна за бекона и пъхна парченцето в устата си.

— Не е толкова лесно. Не мога просто да събера багажа си и да замина за където искам, когато поискам. Имам нуждата да спечеля правото да го направя, за да не отговарям пред когото и да е било.

И ето точно това бе причината да си падам толкова много по Гриър. Тя не бе глезената наследница, която живееше единствено от тръста си. Тя имаше цел и вероятно бе единственият човек на света, който би разбрал нуждата ми да се докажа.

— Разбирам това. Тогава наздраве за това да заслужиш правото да правиш каквото, по дяволите, пожелаеш. — Вдигнах чашата си и изчаках тя да вдигне своята, преди да ги чукнем.

Докато хапваше от пържената си филийка, Гриър ми отправи неочакван въпрос.

— Мислиш ли, че сега си вързан към Холивуд?

— Какво имаш предвид?

— Дали те притежават живота и бъдещето ти?

Отхапах от буритото си и обмислих въпроса й, докато дъвчех.

— Никой не притежава мен или бъдещето ми. Аз решавам какво да правя и отказвам да позволя някой да диктува действията ми. Стигнах до това ниво и съм събрал толкова пари, че да се откажа в мига, в който пожелая.

Гриър бодна с вилицата още едно парче пържена филийка, преди да ме погледне.

— Това е добре. Уважавам го. Точно това е причината да искам да спечеля собствено богатство, вместо цял живот да разчитам на тръста си или на компаниите на Карас. Винаги към тях има закачени определени изисквания.

Вилицата на Гриър се залюля между пръстите й.

— Обаче, предполагам, че е без значение дали живея от тези пари, или не. Крейтън все още диктува поведението ми, щом това засяга компаниите. В някои дни просто искам да си сменя фамилията. Имам предвид, обичам брат си и съм адски горда от всичко, което е постигнал, но да живееш под микроскоп не е никак забавно. — Тя спря да си играе с вилицата и я остави в чинията. — Проблемите ми са жалки, знам.

Обмислих думите й само за миг, преди да предложа решение.

— Можеш да бъдеш която пожелаеш, Гриър. Тук никой не знае коя си или защо си тук, затова нека се позабавляваме. Решавай… коя искаш да бъдеш?

Тъмните очи на Гриър блеснаха от възможността.

— По дяволите. Никога не съм се замисляла над това. Трябва ми малко време.