Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (1)

Рим днес

Свети Петър с ключа за Царството небесен.

Древногръцкият оратор Лукиан (II в. сл.Хр.) нарича Рим „Парче от рая“. Векове след това, през XV в., тосканският учен Джан Франческо Поджо Брачолини пише за Рим, че е „най-красивият и величествен град от всички, които са били и ще бъдат“, а в началото на XIX в. английският поет Пърси Биш Шели казва, че впечатлението от „този величествен град… надминава всичко, което съм виждал по време на пътешествията си“. Тези усещания са живи и днес, въпреки трудностите в ежедневието на съвременен Рим. Стачките на работниците, замърсяването на въздуха, градската бъркотия и мудната бюрокрация не могат да помрачат красотата и очарованието на този наистина вечен град.

Може да го посетите безброй пъти, да живеете в него много години, но величествената му светлина, неговите цветове (мекото червено, охрата и оранжевото, смесени с мръсно бялото и сивото на мрамора и бигора), хармонията на мраморните мостове над криволичещата река, скритите в сянката на дърветата ренесансови вили, парковете, прозорците по куполните покриви, камбаните винаги ще ви карат да затаявате дъх. Пантеонът (Pantheon), Колизеят (Colosseo), Капитолият (Campidoglio) по залез, Римският форум (Foro Romano) в светлината на ласкав следобед — тези вечни чудеса векове наред привличат в Рим всички, които обичат историята и се възхищават на човешките способности. Бумът на строителството след войната прави предградията прозаични. Ала районът, ограден от стените на Аврелиан, и най-вече историческият център (centro storico) не са загубили очарованието си — въпреки паркираните коли, бръмчащите моторетки и вездесъщите кучешки изпражнения.

Рим, разбира се, винаги е имал и своите критици. Ако проверите сведенията, давани през вековете от повече или по-малко известни пътешественици, или разговаряте с някои от днешните жители на града, те буквално ще ви засипят с думи като упадък, мръсотия, шум и задръствания. В началото на XV в. същият Поджо Брачолини, потресен до смайване, пише за града: „Лежи проснат като огромен труп, разлагащ се и прояден отвсякъде“. По онова време папите тъкмо се завръщат от доброволното си изгнаничество в Авиньон, Франция (т.нар. Авиньонски плен), и откриват град, покосен от чумата, мръсотията и борбите между различните фракции. Други моменти на упадък са през 410 г. — тридневното разграбване от варварите вестготи след пет месеца жестока обсада; през 1527 г. — кървавото (4000 загинали) плячкосване на Рим от страна на френските и немските войски на Карл V — император на Свещената римска империя; жестоката германска окупация столетия по-късно, завършила през 1945 г., когато съюзниците освобождават града.

Рим е столица на Италия от 1870 г. След Втората световна война постепенно се възстановява благодарение най-вече на Плана „Маршал“ и на типичната за италианците издръжливост. Новата, демократична партийна система израства бързо, макар и хаотично, от корените на дофашисткия либерализъм. Въпреки всички последвали трудности — корупция, нестабилност на правителствата, стачки и тероризъм — днес Рим е процъфтяваща столица на голяма и богата европейска държава. Той е предимно административен център, както и туристическа дестинация с елегантни и често скъпи магазини и бутици. Римските ресторанти са винаги пълни. Парковете са очарователни. Те заемат 8400 хектара и осигуряват зеленина за колоездачи, любители на разходките, майки с колички и малки деца. Семействата от средната класа са достатъчно състоятелни, за да купуват на своите деца юноши скутери по 3000 долара. Процъфтява очевидното консуматорство — трудно е да се намери жител на Рим, който да не притежава и да не използва непрекъснато мобилен телефон (telefonino, cellulare).

Това монументално стълбище от XVIII в. е построено с финансовата помощ на френския крал Луи XV, но по ирония на съдбата е наречено „Стълбището на Испанския площад“. То се използва за модни дефилета и паради на цветя и е сред главните забележителности на града.

Град в процес на преход

Днес в Рим живеят около три милиона души, повечето от които са дошли от областта или от Южна Италия. Те помагат на града да нарасне далеч извън първоначалните си очертания. Рим никога не е бил индустриална столица. Тук се намират седалищата на повечето по-големи банки, на авиокомпаниите, на профсъюзите и централите на италианските политически партии (невероятно, но големият им брой продължава да нараства). В Рим се стичат и много младежи, които искат да посещават трите обществени университета със свободен прием, както и някои по-нови частни университети. И не на последно място, разбира се, Рим е столица на висшата мода (alta moda). Тук се намира Ватиканът, който допълнително привлича хиляди туристи и поклонници. По данни на общината през 2004 г. броят на туристите е достигнал почти седем милиона.

Старинните предмети и произведения на изкуството — истински или не, са част от италианската култура и са навсякъде из града. На неделния битак „Порта Портезе“ купувачите търсят останки от миналото.

Две трети от тях са били чужденци, с най-голям дял на американците, японците и англичаните, следвани от германците, французите и испанците. Само през април 2005 г., за да се простят с папа Йоан Павел II, в Рим са дошли повече от четири милиона поклонници.

Въпреки непрекъснатия приток на хора обаче Рим десетилетия наред остава неподвластен на чужди влияния и е известен с почти еднородната си общност. Едва ли не всеки е „бял“ и католик (поне на думи). Доскоро, докъм средата на 70-те години на миналия век, ресторантите с неиталианска кухня можеха да се преброят на пръстите на двете ръце. Сега всичко се променя. Рим е на ръба да се отдаде на многокултурната и многоезична атмосфера, която сигурно е царяла в него по време на имперския период. По онова време в града се събирали хора от всички краища на Римската империя, макар невинаги доброволно, както в случая с робите. Пристигането на десетки хиляди имигранти от Африка, Азия и Средния изток днес задвижва етническа революция, която след един относително дълъг срок ще има дълбоки социални и културни последици. Не на последно място причина за това е и фактът, че раждаемостта в Италия е една от най-ниските в света. Много от имигрантите са нелегални. В момента над 8% от населението на Рим е родено в чужбина. Най-голямата група чужденци са филипинците, следват ги съответно румънците, поляците, перуанците, бангладешците и египтяните. Хората от развиващите се страни работят като домашни помощници, строителни работници, бояджии или гледачи на възрастни хора. Много сенегалци са улични търговци. Китайците държат магазини за хранителни стоки, многобройни ресторанти и заведения за храна за вкъщи. Египтяните работят в кухните на ресторантите и може би точно те са приготвили спагетите „ал аматричана“, които ядете в момента.

Така наречената Швейцарска гвардия на Ватикана е създадена през XVI в., за да охранява папата. Оттогава униформата на гвардейците не е променяна.

Сладък живот по римски

Повечето новопристигнали идват в Рим, за да търсят работа. Те са част от огромната миграция юг-север, изток-запад, показваща голямата разлика в стандарта на живот — една от болестите на нашия свят.

Чужденците от развитите страни като Съединените щати и Великобритания напротив идват в Рим по други съображения. Те гледат на града като на музей под открито небе, в който останките от по-близкото и по-далечното минало са почти на всяка крачка и зад всеки ъгъл. Освен това в Рим винаги витае дух на чувственост, спокойствие и всеобхватна любов към живота. И би ли могло да бъде другояче в едно общество, което поставя красотата и удоволствието пред всичко останало? Макар често да се вбесяват в задръстванията, жителите на Рим са превърнали спокойствието в изкуство. Тези над две хиляди години история с всичките й възможни обрати са създали у обикновения гражданин на Рим убеждението, че нищо не е по-важно от „тук и сега“. И римляните се стараят да живеят според това свое убеждение. По какво се познава, че в Рим е пролет? При първите по-топли слънчеви лъчи всички са навън, бъбрят по ъглите, изпълват тротоарните кафенета и си взимат дълги и може би незаслужени почивки за кафе. По какво се познава, че в Рим е лято? Всички са напуснали града и са отишли на близките плажове да се припичат на слънце и да стават още по-привлекателни.

Очевидното консуматорство и страстта към луксозните стоки винаги са били основна част на dolce vita, сладкия живот.

През другите два сезона градските жители предпочитат излетите извън Рим и пътуванията до някое приятно близко селце, особено ако в него има добър ресторант. Вечер, освен ако не вали дъжд или по телевизията не предават футболен мач, хората са по улиците, най-вече в квартали като „Трастевере“, „Тестачо“ и района около Пантеона. Мнозина са се запътили към местните кръчмички, защото храненето определено е от първостепенна важност за римляните.

Кафето (Cafe) или сладоледът (gelato) след вечеря, зяпането по хората и хубавата клюка са другите любими занимания за обикновения римлянин. Мобилният телефон му позволява да е постоянно във връзка с приятелите си и, ако се наложи.