Авантюрите на руския царизъм в България (6) (По документите на царските архиви)

VI. Мисията на Хартвиг

След утвърждаването на правителството на Фердинанд Кобургготски в България силите на българските емигранти се оказаха разхвърляни из Русия, Румъния, Сърбия и Турция. Дейността на царските агенти в Румъния не бе достатъчно обвързана с дейността на руското посолство в Константинопол и дипломатическото агентство в Одеса.

Предприеманите от емигрантите съвместно с чиновници от руското Министерство на външните работи опити за организиране на въстания един след друг завършваха с неуспех.

През октомври 1887 г. руското Министерство на външните работи командирова на Балканите чиновника от азиатския департамент Хартвиг. Целта на пътуването му беше установяване на връзки между Хитрово и Нелидов и обединяване на работата им с работата на Цанков като представител и ръководител на цялата емиграция. Като се разграничи от политиката на разпокъсани действия, Министерството на външните работи в лицето на Хартвиг разработи съвместно с Цанков голям план за въстание на основата на съгласувани действия на цялата емиграция. Едновременно Хартвиг подготвяше организационната база в Сърбия. Той правеше постъпки пред министерството да бъдат отпуснати 30 000 франка на Цанков, който създаваше свой конспиративен апарат във възловите, граничещи с България пунктове.

 

№ 74.

Извадка^[1] от писмото на директора на азиатския департамент до посланика в Константинопол Нелидов

 

15/3 октомври 1887 г.

Отсъствието на сведения за положението на българската емиграция в различните страни, а също и несъгласуваността в нейните действия и помисли предизвикаха в мен мисълта да се поръча на лице, запознато както с българския въпрос, така и с мнозина влиятелни лица от българската емиграция, да посети местата, където се намира тя, да влезе в частни сношения с емигрантите, да им обясни желанията на императорското правителство и да установи по възможност единство в техните действия. Избраното от мен за тази цел лице — чиновникът от азиатския департамент Хартвиг — удовлетворява всички гореизброени изисквания, тъй като се е намирал дълго време в Източна Румелия, познава се с мнозина от главните дейци на опозицията и е в сношения с някои от тях.

Благоразумното и умерено становище на Хартвиг по това дело служи като известно поръчителство, че пътуването му ще бъде полезно в смисъл — ще ни запознае с мислите и намеренията на българската опозиция. По такъв начин мисията му се явява чисто обсервационна и ще доведе до изясняване какво можем да очакваме от гореспоменатата опозиция.

В настоящия момент българските емигранти се намират предимно в Константинопол, Румъния, в Сърбия и у нас. В действията и дори в мислите им няма никакво единство. Получават от нас съвършено безплодни правителствени пособия. Ако те, дори получавайки известни пособия, се намираха в родината си, биха увеличавали броя на гласовете на опозицията. После мнозина от по-известните сред тях лица се насочват към Петербург, където се оплакват, представят различни предложения, в практическия резултат от които не може да има никаква увереност. Почти всички се застъпват за окупацията, която би се осъществила и без тяхното мнение, ако императорското правителство би преценило, че е изгодна за интересите на Русия.

Пътуването на Хартвиг трябва да започне от Букурещ фактически за сговаряне с тамошния ни посланик, комуто е поръчано да ръководи обръщащите се към него в Румъния българи. Посещението в Букурещ е необходимо за установяване на договореност между посланика Хитрово и Хартвиг. След това последният заминава направо за Константинопол, а после в Адрианопол за среща с Цанков и други имащи значение българи.

Впоследствие ще бъде необходимо Хартвиг да пътува по Дунава и из Сърбия.

Приемете и пр.

Зиновиев

№ 75.

Телеграма от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс

21/9 октомври 1887 г.

Лично

Хартвиг моли да съобщя: имал е среща с Цанков и Людсканов. Те напълно съзнават необходимостта да се действа заедно с всички групи, като не се прибягва изобщо към чести, твърде опасни въстания.

Предполага, че цялата гражданска опозиция е готова да следва техните указания предвид пълното изчезване на деленето на политически партии. За предстоящата им задача те се придържат приблизително към същите становища, каквито успях да проведа сред военната емиграция съгласно инструкциите. Цанков също е убеден, че в страната има почва за сериозен преврат, необходимо е само известно време за подготовка. Утре заминавам за Адрианопол, където се надявам да удържа емигрантите от безумни начинания.

Нелидов

№ 76.

Извадка^[2] от писмото на колежкия съветник Н. Г. Хартвиг^[3]

 

22/10 октомври 1887 г.

Скъпи мой приятелю Юрий Сергеевич,

Получих първото ви писмо и бързам да ви благодаря за участието, което вземате в моята мисия. Сведенията от Петербург за мен в настоящия момент са крайно полезни. Но съм длъжен да ви предупредя, че действам на съвсем различна от предполаганата от вас основа. И мисля, че това е единственият начин да постигна успех.

Как действам, какво предприемам и какви са плановете ми — ми е съвсем неудобно и трудно да излагам в писмо. А тъй като моята мисия е подготвителна, ние ще успеем да се наприказваме на срещата, която не е далече; разчитам скоро да се върна в Питер и да представя подробен отчет, с който сега ще се заема цялостно. Събрах маса сведения^[4], крайно интересни, обмислих според мен единствено възможния план за действие. Сигурен съм, че ще го одобрите. Нелидов се отнася към мен крайно благосклонно и дори любезно, оказва ми съдействие във всичко и макар да казва, че не разчита напълно на оптимистичните ми заключения, винаги добавя, че аз съм по-компетентен да съдя, защото имам запас от сведения и нови впечатления.

Приемете и пр.

Хартвиг

Приложение

Лица, с които са водени разговори

А. Известни представители на армията:

а) лица, с които са водени непосредствени преговори: Бахчеванов, Ножаров, Македонски, Бричков, Матеев, Ванков, Дуков;

б) лица, от които са получавани писмени иди устни съобщения чрез доверени агенти: Никифоров, Танов, Маринов, Белинов, Волков, Козарев, Зефиров, Таков, Гергинов, Стоян^[5], Тодоров, Ванков, Бендерев.

Б. Граждански лица, с които са водени непосредствени преговори: Попов, Миларов, Геров, Карамихайлов, Бобчев, Цанков, Людсканов, Бракалов.

В. Лица, които ще вземат участие в предварителния преврат.

Военни емигранти

1. Капитан Беликов, бивш командир на Бдинския, а после на търновския полк, не е вземал участие в преврата от 9 август. Уволнил се от служба вследствие отказа на регентството да изпрати части от търновския полк за потушаването на свищовското въстание.

2. Майор Ванков, бивш инспектор на стрелкова част, уволнил се от служба през януари 1887 г.

3. Капитанът от 1-ви софийски полк Бахчеванов, участвал в преврата от 9 август и назначен от временното правителство за командващ 1-ви софийски полк.

4. Капитан Зефиров от същия полк, участник в преврата от 9 август и конвоир на Батенберг до Рени.

5. Капитан Паков, командир на рота от Военното училище, участник в преврата от 9 август.

6. Капитан Гергинов, командир на батареята на 1-ви артилерийски полк, участник в преврата от 9 август.

7. Капитан Ножаров от същия артилерийски полк. По време на преврата от 9 август е назначен за градоначалник на София.

8. Капитан Матеев от сапьорния батальон. Чрез него са водени преговорите на букурещкия комитет с покойния Узунов в Русчук.

9. Капитан Македонски от софийския полк, осъден за юнкерския заговор.

10. Капитан Ванков от 1-ви артилерийски полк, участник в преврата от 9 август.

11. Капитан Карабаров, участник в преврата от 9 август, съпровождал Батенберг до г. Рени, участник в русчушкия заговор от 19 февруари.

12. Капитан Тодоров, командир на дружина от сарумския полк, участник в преврата от 9 август.

13. Поручикът от същия полк Големинов, командир на рота и участник в същия преврат.

14. Капитан Дуков, бивш командир на сливенския полк, замесен в бургаския и сливенския заговор.

15. Подпоручикът от 2-ри артилерийски полк Василев, участник в шуменския заговор.

16. Капитан-инженер Вазов, един от видните дейци на преврата от 9 август.

 

 

След това според развитието на действията се предвижда от емигрантите да се поканят следните лица, чието присъствие съгласно настоящото развитие на нещата се счита преждевременно:

1. Командирът на струмския полк майор Стоянов.

2. Майор Гуджев, бивш бригаден командир.

3. Капитан Бендерев, бивш помощник на военния министър.

4. Капитан Метителев, бивш командир на батарея в 1-ви артилерийски полк, участник в преврата от 9 август.

5. Командирът на батареята на 2-ри артилерийски полк Кожухаров, замесен в шуменския артилерийски заговор.

6. Капитанът от радомирския полк Бобеков, участник в бургаския заговор.

7. Поручикът от същия полк Стойков, участвал В същото.

8. Капитанът на струмския полк Филипов.

9. Командирът на 2-ри артилерийски полк Людсканов.

10. Поручик Матеев от софийския пехотен полк.

11. Капитан Янков, участник в преврата от 9 август, съпровождал Батенберг до г-н Рени.

12. Капитанът на 1-ви кавалерийски полк Драганов.

13. Капитан Златарски, командвал 1-ви артилерийски полк по време на преврата от 9 август.

14. Капитан Мандаджиев, командир на дружината в Свищов, участник в свищовския заговор.

15. Капитан Арнаутов, командир на рота в дунавския полк, участник в силистренското въстание.

 

 

От цивилните емигранти:

На първо време считаме за нужно да се ограничим със следните лица:

а) на западната граница:

1. Бившия управител във Вдин и софийски градоначалник Христо Иванов (Калпакчиев — Б.р.)

2. Трънския управител Казаров.

3. Ломският адвокат Димитър Лулчев, депутат и главен водач на ломския и кутловицкия заговор.

4 и 5. Христо Дончев и Перчов, бивши депутати.

6. Лука Нейчев, бивш депутат във всички народни събрания в Източна Румелия, а после и в Народното събрание на България.

7. Д. Наумов, участник в юнкерския софийски заговор.

 

 

Освен това има и значителен брой второстепенни дейци.

б) за Източна Румелия:

1. Драган Цанков, бивш президент-министър.

2. Маджаров, бивш министър на финансите в Източна Румелия.

3. Стефан Бобчев, бивш член на постоянния комитет там.

4. Иван Вазов (поет), бивш член на същия комитет.

5. Юруков, бивш член на същия комитет.

6. Мусевич, бивш депутат. Има огромно влияние в Татар-Пазарджишки окръг.

7. Пане Господинов, бивш депутат и бивш ръководител на старозагорския и хасковския заговор. Има огромно влияние в тези окръзи.

8. А-Горанов, главен участник в бургаското въстание и бивш редактор на „Бургаски вестник“.

9. Бракалов, едър земевладелец от Бургаски окръг, участник в бургаското въстание.

10. Карамихалов и мнозина второстепенни дейци.

 

 

В страната сме влезли в сношения със следните влиятелни лица:

1. Петко Каравелов, бивш министър-президент.

2. Михаил Никифоров, бивш военен министър.

3. Илия Цанов, бивш министър на външните работи.

4. Доктор Шиломанович.

5. Д. Нажаров, крупен тютюнев фабрикант; последните двама са членове на опозиционното централно софийско бюро.

6. Сарафов, бивш министър на финансите.

7. Петър Станчев, бивш управител на Варна.

8. Майор Панов, командващ 2-ри артилерийски полк, брат на майор Панов, и с мнозина офицери от различни полкове, за които са дадени специални сведения.

 

№ 77.

Телеграма от посланика в Константинопол Нелидов до министъра на външните работи Гирс

Октомври 1887 г.^[6]

Хартвиг моли да се съобщи: „Ето резултатите от преговорите ми с Цанков и другите емигранти. Всякакви опити за сепаративни начинания са спрени. Установени са връзки с емигрантите в Румъния и Сърбия. В ръцете на Цанков ще бъдат съсредоточени всички нишки. С това са съгласни представителите на всички бивши партии. Във възгледите на Цанков настъпи благоприятна за нас промяна. От нас очакват само парична помощ в скромни размери и във вид на пособия за неотложни нужди. В случай на успех, който в техните очи е несъмнен, обещават да признаят тези помощи като дълг на бъдещото българско правителство. Днес заминавам за Одеса, където ще остана два дни за окончателно договаряне с някои офицери. Всички емигранти ме молят настойчиво да замина за Сърбия. От своя страна моля разрешението на ваше високопревъзходителство предварително да се явя в Петербург за получаване на някои указания, без които моето заминаване за Белград ще бъде безплодно.

Най-почтително очаквам заповеди чрез Романенко.“

№ 78.

Телеграма от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс

7 ноември/26 октомври 1887 г.

Като се позовават на преговорите с Хартвиг, Цанков и емиграцията възнамеряват: като изпратят ненужната част от тукашните емигранти на издръжка на славянското общество в Киев, да разквартируват останалите — около 30 души — в 6 погранични с Румъния и Кюстендил пункта. Всяка група ще бъде подчинена на доверено лице, имащо особено влияние в съседния български окръг. Чрез тях ще се уреждат сношенията, тук, при Цанков, ще се съсредоточават вестите от България и оттук ще се разпространяват общите мероприятия.

За издръжката на шестте групи ще бъдат необходими 140 лири ежемесечно вместо 60-те, раздавани сега от посолството. Може ли министерството да предостави в мое разпореждане тази сума над 60-те лири, предавани на Цанков с Людсканов и Генович, и 20 лири, с които трябва да разполагаме за помощи за бягащите от България в Салоники и Адрианопол.

По такъв начин общата сума ще състави 5000 франка месечно. Благоволете по-бързо да отговорите с телеграма.

Нелидов

№ 79.

Извадка^[7] от донесението на колежкия съветник Хартвиг до директора на азиатския департамент Зиновиев

 

9 ноември/28 октомври 1887 г.

Милостиви господине Иван Алексеевич,

Според получените днес от мен сведения някои емигранти, загубили надежда да получат парично пособие и считащи положението си за безизходно, показват голямо нетърпение да започнат агитацията веднага. Бившият жандармерийски комендант в Бургас, навремето ярък привърженик на правителството, изгонен от Стамболов, предлага веднага да организира въстание в Панагюрище, където той има широки връзки.

Лицата, решени да избавят страната от настоящите главатари по пътя на тайни заговори срещу Стамболов, Муткуров и самия княз, продължават своята дейност. От София съобщават, че разкритото покушение на Франц Демович така е изплашило Кобурга, че той се опитва отново да замине за Ебентол, за да не се върне повече. Княжеската яхта досега не се разтоварва и стои в Русчук. Вороненският заговор е бил разкрит от австрийски агент, който е получил подробни сведения от австрийския генерален консул в Одеса Пиомбацо.

На ваше превъзходителство е известно, че тези дни трябва да започне процес във военния съд по обвинение срещу Каравелов и Никифоров в държавна измяна. По време на пребиваването ми в Константинопол ми съобщиха, че двамата бивши министри силно се безпокоят за своята участ; сега от Никифоров има известие, че те разчитат на благоприятен изход от процеса, макар че не казват на какво основават предположението си.

Получени са също някои утешителни за емигрантите сведения от Шумен, местната артилерия обещава съдействие.

Приемете и пр.

Н. Хартвиг

№ 80.

Извадка^[8] от донесението на колежкия съветник Хартвиг до директора на азиатския департамент Зиновиев

 

12 ноември/31 октомври 1887 г.

М.г. Иван Алексеевич,

В допълнение към моето донесение от 19 ноември) 28 октомври под №6^[9] имам чест да донеса на ваше превъзходителство, че на първо време, за да се предпазят най-отчаяните емигранти от рисковани предприятия, би било крайно необходимо да им се даде помощ в размер 10 000 франка. Би било най-удобно тези пари да се преведат за раздаване по предназначение на г-н Кривцов, адвокат в Одеса.

Г-н Кривцов, бивш член на славянското благотворително дружество, се намира в твърде близки сношения с българската опозиция, която питае към него безгранично доверие.

Ползвайки се с уважение и почит в Одеса и бидейки човек с големи средства, Кривцов няма да злоупотреби с доверието на императорското министерство, може напълно да се гарантира, че предаваните нему суми ще се изразходват предпазливо и необходимата отчетност ще бъде представена от него своевременно.

По време на пребиваването ми в Букурещ вследствие на представените от мен сведения за крайно плачевното материално положение на емигрантите, заселили се по границата на Източна Румелия, М. А. Хитрово преведе на името на упоменатия Кривцов 8000 франка за раздаване на най-бедните. Осмелявам се да ходатайствам за утвърждаването на този разход. Едновременно се обръщам с най-покорна молба да се разреши на нашата мисия да предостави на капитан Бахчеванов 1000 франка за заплащане на разходите по пътуването му от Пирот в Букурещ, Одеса и Константинопол и обратно до местоживеенето му в Сърбия. Бахчеванов пътува до Румъния за преговори с мен, а до Константинопол — за да предаде на Цанков поканата да поеме върху себе си ръководенето на емиграцията.

Н. Хартвиг

№ 81.

Телеграма от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс

6 декември/24 ноември 1887 г.

От Хартвиг: успехът на замисленото от емигрантите начинание ще зависи от отношението на бъдещия сръбски кабинет към тях. Ристич ми обеща да бъде снизходителен към тях, разреши на Бахчеванов да се засели в Пирот, а на Белинов — да пристигне в Ниш. Не трябва да се възлагат големи надежди на Ристич. Той съвсем се е отдал на краля и все повече се губи в страната…^[10] По църковния въпрос се опитва да хвърли вината върху Груич, но несправедливо. Груич, неотдавнашен съюзник на Ристич, премина към радикалите. Последните съчувстват силно на българската опозиция. Ако диверсията в Сърбия не успее, емигрантите разчитат, макар и с голям труд, да постигнат успех в Източна Румелия.

Подробното донесение ще донеса лично.

Хитрово

№ 82.

Донесение от колежкия съветник Хартвиг до директора на азиатския департамент Зиновиев

14/2 декември 1887 г.

След като си осигурих подкрепата на Ристич и Груич^[11], аз отпътувах от Белград. Ако тези обещания могат да послужат като гаранция в бъдеще за по-снизходително отношение на сръбските власти към българската емиграция, то успехът на започнатото от нея начинание да се счита повече или по-малко осигурено при условие на, разбира се, обмислен и съгласуван начин на действие на всички групи емигранти.

Вече имах чест да спомена, че Цанков пое върху себе си ръководството на цялата опозиция и започна дейно да работи в Константинопол. Той с нетърпение очакваше известия от Сърбия: от това при какви условия ще бъдат поставени членовете на емиграцията в Сърбия, които взеха върху себе си подготовката на въстанието в западната част на България, където отношението към съществуващия порядък е най-враждебно, зависеше дали на цялото начинание ще се даде една или друга посока.

Според сведения, получени от Цанков, недоволството в страната продължава да расте от ден на ден, но да се очаква самостоятелно движение от страна на населението с цел изгонване на незаконните властници от България все пак не може до момента, когато бъде даден сериозен тласък отвън. Това обстоятелство като никое друго убеждава емигрантите, че избраният от тях път за достигане на гореспоменатата цел е единствено възможният в настояще време. За осъществяването на замисленото от тях те, както вече имах чест да ви съобщя в предходните си донесения, чувстват силен недостиг на парични средства. Тъй като подготвителната работа ще заеме около два месеца, Цанков усилено ходатайства за отпускане в негово разпореждане до 30 000 франка. Без тези пари той не е в състояние да изпрати избраните от него офицери в Сърбия и да сдържи безумните начинания — опитите на събралите се сега в Константинопол дребни шайки бандити, които, увлечени от примера на поручик Боянов, се стремят да проникнат в Румелия. Естествено, полза от такива чести въстания не може да има, докато през това време силите на опозицията ще отслабват все повече и повече.

Ако императорското правителство признае за възможно да удовлетвори ходатайството на Цанков, споменатите пари могат да бъдат предавани чрез славянските благотворителни учреждения, за да не се изправят нашите агенти пред необходимостта да водят непосредствени преговори относно ръководеното от Цанков начинание.

Впрочем считам за свой дълг да ви засвидетелствам, че сред емигрантите вече не съществува и най-малкото съмнение относно пълното безучастие на императорското правителство към тяхното дело.

Съществуващата в България анархия рано или късно ще свърши; по какъвто и начин страната да излезе от съществуващата сега криза, с времето всички тези лица ще се върнат към дейността си. Като им окажем подкрепа в тежката за тях минута, когато съвестта няма да им позволи да влязат в сделки с враговете на Русия, ние, несъмнено, ги спечелим като надеждни привърженици, от чието съдействие ще имаме нужда при въвеждането на законния ред в страната.

Приемете и пр.

Н. Хартвиг

№ 83.

Писмо от министъра на външните работи до посланика в Константинопол Нелидов

17/5 януари 1888 г.

В частно писмо от 29 миналия декември^[12] ваше превъзходителство ми съобщихте становището си за дейността на българската емиграция в Константинопол, чието съсредоточие е Драган Цанков и която си е поставила задача да обедини всички опозиционни елементи на България, за да предизвика в страната движение, насочено към свалянето на настоящото незаконно правителство.

Сдържащите се в писмото ви данни се оказват далеч неотговарящи на нашите очаквания.

Не само че между корифеите на опозицията не се установи необходимата за успеха на делото пълна солидарност, но между някои от нейните членове съществува открита вражда, а други се отнасят към общото дело напълно пасивно, явно предпочитайки да не се проявяват напълно в очакване на обрата, който ще вземат събитията, и не желаят да пожертват нищо предвид неизвестността на бъдещето. В същото време най-нетърпеливите от емигрантите се впускат в отчаяни начинания, като опита да завладеят Бургас, които, по наше дълбоко убеждение, могат само да компрометират емигрантите и вредят на успеха на намеренията им. Ние сме готови да повярваме на Цанков, че тези опити се предприемат против неговата воля и че не е по силите му да им попречи, но, от друга страна не може да ни убегне, че част от отпуснатите от нас в последно време средства бе употребена за покриване на разходите за подготовката на безумния бургаски кроеж. В същото време ни поразява и обстоятелството, че бургаската приумица не е единичен факт и че подобни предпрития се подготвят и в други пунктове по българската граница. Така от телеграмата на нашия посланик в Букурещ ни е известно, че Бахчеванов е имал намерение да тръгне със завербувана от него банда от Сърбия към Тр…, разчитайки на уж започналото в Източна Румелия движение, за което ние не знаем нищо. Счетох за свой дълг на всяка цена да попреча на кроежите на Бахчеванов и поръчах на г-н Хитрово да му предаде нашето безусловно порицание.

Всичко това ни води към заключението, че поетата от Цанков и единомишлениците му задача не им е по силите, а при това с течение на времето шансовете за успех на емигрантското дело намаляват все повече и повече.

Тези съображения ни подбуждат за възможно съкращаване на разходите за споменатите начинания, за да опазим наличните в наше разпореждане средства за удовлетворяването на належащи потребности, като: издръжка на емигриралите български офицери, които, бидейки командировани към части от нашите войски, продължават да получават издръжката си от българския окупационен фонд, а също и предоставяне на пособия на емигрантите, които не са в състояние да се върнат в родината си и в същото време нямат средства за съществуване; към тях принадлежи и самият Цанков.

Като ви съобщавам гореизложеното, се обръщам към вас с най-покорна молба да благоволите с надлежащата предпазливост да разясните на Цанков причините, които ни подбуждат да изменим становището си за дейността на емиграцията. Ние не бихме искали да унищожим напълно както неговите, така и Надеждите на привържениците му и бихме счели дори за полезно, ако те според силите си се стараят да въздействат на общественото мнение в България в посока, съобразена с нашите предишни и добре известни вам намерения. В същото време ние приемаме за по-благоразумно да се въздържаме от всякакви екстрени помощи, докато не се убедим, че българската емиграция се е организирала по-здраво от сега и че е в състояние да предприеме нещо по-сериозно от безплодните опити, на които бяхме свидетели досега.

Използвам настоящия случай, за да ви потвърдя уверението си, че очаквам отзива на ваше превъзходителство относно резултата от обясненията, които ще счетете необходимо да дадете на Цанков, и т.н.

Гирс

№ 84.

Извадка^[13] от депешата на посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс

 

9 февруари/28 януари 1888 г.

Милостиви господине Николай Карлович,

Вследствие строго секретното съобщение на ваше високопревъзходителство от (17) 5 този месец под №2122 не се забавих да предизвикам детайлно обяснение с г-н Драган Цанков относно целите и надеждите на българската емиграция.^[14]

Г-н Цанков твърди, че по пътя на обикновеното нравствено въздействие не може да се постигне никакво подобряване на вътрешното положение в България. Сегашното правителство до такава степен е събрало в ръцете си всички нишки на властта и я използва така безсрамно, че никакво противоречащо на възгледите му мнение или движение, дори и най-невинното, не може да се прояви. Угнетена от това положение, масата на народа е неспособна да се избави от него сама и да отхвърли ненавистния гнет, както не беше способна със собствени сили да събори не по-лекото отоманско иго. Народът очаква освобождението си или от Русия, или от въоръжено движение вътре в страната, което е немислимо да се подготви без съдействие отвън.

Вследствие на това и при явното нежелание и невъзможност за военна намеса от наша страна още при пребиваването тук г.г. Хартвиг и Кривцов Цанков им предложил, по неговите думи, следния план за действие е: руското правителство да назначи военно лице, комуто ще бъде възложено на руска територия да се погрижи за подготовката на въстанието. За изпълняване плановете на това лице би трябвало да му бъдат подчинени тримата главни агенти в Турция, Румъния и Сърбия, които би трябвало да се заемат със събирането и насочването на чети както в България-, така и по границите и за съвместни действия срещу селското население.

Цанков предложи да се изпратят по границите на България няколко групи емигранти с цел установяване на сношения с населението на княжеството и Румелия, за което своевременно ви доложих с телеграма от 17 ноември/-26 октомври,^[15] на която на следния ден пристигна утвърдителен отговор от ваше високопревъзходителство.

Но тези групи не успяха да достигнат до местопредназначението си, защото срещнаха препятствия от страна на турските власти, които досега не допускат заселването на емигранти близо до българо-македонската граница, тъй като в границите на Адрианополския вилает и в самия Константинопол започнали да се образуват отделни чети под предводителството на Боянов и Набоков, за чието успешно действие се предполагала подкрепа от страна на Сърбия. Цанков бил напълно убеден, че предприятието, за което аз узнавах косвено, не било неизвестно на императорското правителство и не трябвало да противоречи на възгледите му, защото, както се оказва, отчасти било ръководено от намиращия се в сношения с Министерството на външните работи г-н Кривцов; нему били отпуснати 15 000 франка, за предаването на които в разпореждане на г-н Цанков „за някои предприятия на емиграцията“ бях известен със секретната телеграма на г-н началника на азиатския департамент от 11 декември.

Вследствие на това нашите отношения с емиграцията по мое убеждение трябва да се ограничат до подпомагане на тези лица, които действително са били принудени заради убежденията си да се изселят от княжеството. Установяването и поддържането на сношения според възможностите между тях и българите в княжеството на мен също ми се струва небезполезно в мащаб, предложен за приемане през октомври. Отпусканата за всички тези нужди сума от 5000 франка ми изглежда като най-малкият обикновен разход, който може да бъде направен при посредството на повереното ми консулство. Доколкото зная никакви пари от тези суми не са били употребени за организиране на чети, макар че някои от получаващите пособие емигранти са могли да участват в съставянето им. За нуждите на това предприятие бяха употребени асигнираните и препратените тук от Букурещ 15 000 франка.

Обикновените разходи се извършваха акуратно с посолството и за тях днес е представена отделна ведомост.

Смея да изразя мнение, че в бъдеще за нас ще бъде неизбежно да продължаваме помощта за емигрантите в същата степен до евентуален поврат в положението в княжеството, който би им дал възможност да се върнат в родината или би посочил своевременността на някакви по-дейни от наша страна предприятия, немислими в настоящия момент.

Приемете и пр.

Нелидов

№ 85.

Писмо от министъра на външните работи до посланика в Букурещ Хитрово

23/11 февруари 1888 г.

М.г. Михаил Александрович,

В публикуваното днес в „Правительственнмй вестник“^[16] съобщение впрочем са посочени основанията, от които императорското правителство има намеренима намерение да се ръководи относно България при отстраняването оттам на принц Кобургготски. Тези основания произтичат от неизменното ни състрадание към съдбините на княжеството, което ни кара да се грижим за опазването на гарантираните им права и предимства и да се отнасяме с известна снизходителност към временните заблуждения на българите в случаите на чистосърдечното им разкаяние.

Правейки заявление по този въпрос, императорското правителство имаше предвид да успокои тези българи, които, бидейки убедени в нестабилността на настоящото положение на нещата и угнетени от него, въпреки това не се решават да се откажат от заблудите си от страх, че ние ще се възползваме от отстраняването на принц Кобургготски, за да наложим насилствено нашата опека на княжеството и да търсим отговорност на тези от българите, които повече или по-малко са виновни за променяне отношението на България към Русия. Подобен начин на действие би бил несъвместим с традиционната ни политика относно славянския Изток, затова ви предстои да се възползвате от наличните във ваше разпореждане средства за действие, за да можете, опирайки се на правителственото съобщение, да способствате за отстраняване на изложените неоснователни опасения.

При все това намирам за необходимо в грижата си за разпространяване сред българите на правителственото съобщение вашите агенти да се въздържат от открита агитация в смисъл на насилствено сваляне на принц Кобургготски. Такава агитация би била в разногласие с намеренията на императорското правителство, което предпочита да въздейства на българите по пътя на убеждението; ако предизвикаме от страна на настоящото българско правителство мерки за самозащита, това може да доведе само към нови усложнения и ще забави окончателния изход от кризата.

Приемете и пр.

Гирс