Включено в книгата
Мечове в града
Антология на съвременното българско фентъзи
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Форматиране
WizardBGR (2017 г.)

Издание:

Заглавие: Мечове в града

Издание: първо

Издател: ИК „Екопрогрес“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: сборник разкази

Националност: българска

Редактор: Весислава Савова

ISBN: 978-954-2970-25-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1895


„Къде се мота тоя мухльо пак…“, скочи изведнъж Чефо и се засуети пред огледалото. Издразни се, че косата му не стоеше както той искаше и къдриците подскачаха около главата му като пухкав златист ореол. „Пак ще ме бъзикат, че съм като кокона…“. Метна един поглед към часовника на стената, нетърпеливо нахлузи кубинките и се спусна да виси пред входа. Високото му тънко тяло потръпна на пронизващия февруарски мраз, но той го игнорира и запали цигара. „Ще е знаменита вечер…“, примижа Чефото. Фарове се показаха в края на улицата, той хвърли фаса и нагази в неизринатия сняг пред блока. Изпсува времето и се метна в колата. От вътре се носеше яка бруталия и кънтеше в малкото пространство на купето.

— Хей, брат! — Ицо Мейдъна изрева, за да надвика данданията и махна за поздрав. — Ще минем да вземем Лена, да не крачи в тоя сняг и отиваме. Споко, няма да закъснеем. В това шибано време концерта ня’а да почне навреме.

— Още се чудя как не те е оставила бараката, брат… — Чефото тръшна силно вратата, колата рязко потегли и той се лашна назад от тласъка.

Ицата продължи да нарежда, но Чефото не го слушаше. Примижа от кеф, „… довечера дано да я видя… дано да дойде на концерта… тря’а да накарам Нина-Гадина да ме запознае… баси — каква мадама… искам я…“. Само за нея мислеше, даже нощем се събуждаше и възбуден се въртеше с часове в леглото. С тия черните очи и малкото дупе… побъркваше го… „Дано да е дошла в тая лапавица… Кристиана…“.

Бричката умело се носеше из кишата на коловозите по пътя, мекият сняг се засили и го обърна на лапавица. Взеха Лена и скоро кривнаха по малките улички към „Наследството“. Въпреки шибаното време пред кръчмата имаше струпани хора с бири и чаши в ръце. Колата се плъзна и се закова точно отпред.

— Ейй, сякаш за нас пазено! — усмихна се Лена и за пръв път се обади. Мъжете изсумтяха, какофонията, която дънеше от колата, рязко спря и те се измъкнаха от колата.

— Мейдън, махни си скапаната таратайка от входа. — Нина разбута струпаните метъли, сви устни в нетърпящ възражение тон и изпъчи едрите си балкони. — Намери си друго място и се закопай там, ако трябва. Тук ще паркират музикантите, ако въобще успеят да се довлекат до тук, така че възирай.

— Добре, Ваше Високо Злокобие — промърмори Ицо забил поглед в пищните форми пред него.

— Чак пък „високо“, размърдай се и стига си ми зяпал циците — отвърна Нина и потъна обратно в Наследството, за да продължи да раздава команди.

— К’во става! Кога ще почват? — Чефото влезе в бара и примижа от светлината. Огледа се, видя познати муцуни и поздрави. Викна си една бира.

— Humiliation пристигнаха, долу са, Coro и другите ги няма още. — Козела плъзна бирата към него и му отговори.

— Кой знае к’ви са ги забъркали — подхвърли Нина и набра мобилния. — „Coro, де сте бе?… Аре, чакаме ви… споко, ще поръчаме манджа… ай…“. Филипов — провикна се Гадината. От залата долу се чу отговор на вика й. — Долазѝ веднага горе.

Чу се тропот на тежки кубинки по стълбите и от тъмницата изплува Фильо Рибата.

— Какво ще заповядате, Ваше Злокобие? — Насмешливи любопитни очи заблестяха срещу Нина.

— Ходи поръчай няк’ва манджа, пици или нещо такова. Coro и другите умирали от глад. Виж ги и маймуните долу дали искат нещо и те. И намери Берба къде е… да не е заседнала някъде из преспите…

— Може във виелицата метлата й да е отказала… ха-ха-ха-ха-ха. — Разтресе се подпреният на бара Брутал и надигна бутилката. Останалите се закикотиха, а Фильо изчезна да изпълни задачата.

Компанията се заформяше. Един по един обичайните заподозрени прииждаха и се включваха във веселбата. Зорките очи на Доктора не изпускаха ни един и той събираше вход за концерта, препречил стълбите надолу с едрото си масивно тяло. Повечето направо се смъкваха долу в „Залата на труповете“, любопитни да се запознаят с индонезийците от Humiliation. „Баси смелчаците! Да ходят по турнета посред зима!“, цъкаха повечето и бързаха надолу. Фильо се завърна помъкнал три чанти с пици и други „гадости“, както им викаше Нина. След него ситнеше Берба Вещицата, толкова премръзнала, че даже червените й кичури бяха избледнели. Тя с усилие се покатери на един от бар столовете и си сви цигара.

— Ба’, умрях от студ, човек! — възкликна Берба. — Ни един автобус, ни едно такси. Не мога да се добера до тук, брей!

Филипов влезе пак, студа го последва през вратата, измъкна бутилка изпод якето си и я стовари на бара отгоре.

— Та, да ви посгрея, дами, ви взех от „нашия капитан“. — Бурен рев го поздрави и народът се струпа около него. Ромът се разля по чашите и се надигаха наздравици. — И както каза Доктора — на хубавото питие му ходи класно мезе… — Фильо измъкна от джоба си пакет и го отвори. — Домашна е! Собствено производство!

— Ей, Филипов, не си забравил к’во обеща! — провикна се Нина и извади един огромен нож.

— С концерт или без концерт все ще се подредим яко! — възкликна Обувката, току-що влязъл в Наследството и огледал обстановката.

— Ти, Паце, само гледай по-полека с дремките. — Бъзна го Берба и се усмихна.

— Е, то-о-о — провлачи Пацето, — без да дремнем за отмора не минава!

— Ние ще те пазим, а на най-интересното ще те събудим! — Нина също се включи в шегата, а останалите се кефеха ухилени. — Coro дано скоро да се появи, иначе ще пратя Гражданска защита да ги вади от преспите.

Отвън, като по команда, бурята се усили и заблъска по вратата и прозорците на бара. Смелчаците отвън се вмъкнаха и взеха да подскачат, за да сгреят премръзналите си крайници. Сред воя на вятъра се чу рев на двигател и в Наследството най-накрая влетя Coro, следван от другата банда и някакви фенове. Събралото се метъл войнство ги поздрави с юнашки рев и чаши, размахани във въздуха. „Хайде, хайде, дами, няма време, хайде!“, подканяше ги той на английски с мекия си глас. „Стига сте се мотали, после ще почивате!“

Настана суматоха, всички се втурнаха да помагат с пренасянето на оборудването. Нина веднага връчи на Coro една ко̀ла и пиците. Прегладнелите музиканти се нахвърлиха върху храната, само един се мусеше отстрани и си подбираше хапките. „Уж не ядели меса с неизяснен произход или свинско…“, зачуди се Чефото, гледащ отстрани как гладните индонезийци помитат пиците със съмнителни колбаси отгоре. „Ма пък надигат бирите наравно с другите…“. Саундчекът мина набързо, народа се струпа в залата и бруталията започна. Подгряващата група задърпа жиците и учудващо добре се справи с дет-а за гаражна група. Хората се струпаха пред малката сцена и замятаха глави. Басистът зарева в микрофона. Отнякъде се появи Борьо Метъла и закуфя точно отпред, хванал бира в ръка. Въпреки февруарския студ и навлечените с кожени якета метъли наоколо, Огнения Олегов влетя в залата само по камуфлаж и тиранти, измъкна от раницата на гърба си фотоапарат и защрака яростно. После обърна фотоапарата към публиката и затърси за снимка мацките в бара.

— Брей, Огнен, стига щрака, бе, освети ни тука! — Викинга примигна със сините си очи, заслепен от светкавицата. — Ти наистина си се обърнал на папарак!

— Ха, нали да има за черните архиви! Ха-ха-ха… пък и сега са ми паднали! Толкоз кат’ искаш, пък те е срам, ела, ще те запозная! — Викинга почервеня и се обърна към разбиващата група отпред, Олегов изпъчи туловище и стиснал фотоапарата в ръка се понесе към една мадама по-встрани от другите.

„Тази не я знам…“, помисли си Чефо, проследил с поглед циркулиращия из залата Огнен. Вече беше загубил надежда, че „неговата“ Кристиана ще дойде и се загледа в новата звезда. Дълги крака, кожен панталон приятно обгръщаше и подчертаваше стегнат задник. Сякаш усетила погледа му, мацката се обърна и погледите им се срещнаха. Тя леко се усмихна само с устни, а очите й предизвикателно светнаха. Чефото отмести поглед надолу и видя пентаграма да се полюшва над дълбокото деколте. После пак вдигна очи към нейните. Тя го гледаше предизвикателно, без да мига. Той не издържа на погледа, отмести очи и си отпи от бирата, усетил, че се е изчервил до корените на русите си къдрици. Събрал смелост от питието, Чефо стана, за да я заговори, но когато вдигна глава, нея я нямаше там. Объркан се огледа, но не я видя в навалицата.

— Брат, видя ли мацката дето говореше с Огнения? — обърна се Чефото към скръстилия до него ръце Пацо Обувката.

— Май дойде с чужденците. Румънка няк’ва. Де да я знам, нали всеки път идват различни. И оная Кристиана, май и тя дошла… луди жени, в това време…

— Луди, ма фенки бе, брат… — едва успя да смотолеви Чефото. Не можеше да повярва на късмета си. — За бруталията идват…

Обувката не го чу заслушан в ревовете и тактуващ си с глава. Борьо се раздвижи, завихри тънките си коси и даде тон за дивеене. Всички около него се размърдаха. Чефо се заозърта в навалицата, стиснал бирата в ръка. Сърцето му се беше качило в сухото гърло от напрежение. „Тя е тук!“ Обиколи малката зала, но не я видя. Качи се по стълбите нагоре към бара и вихрещия се там запой. Позна я веднага. Беше с гръб към него, а до нея беше предизвикателната непозната. Двете си говореха с Фильо и Викинга на английски и се смееха на тъпите шегички. Сините очи на Викинга предизвикателно светеха към Кристиана и проблясваха пълни с обещания. Тя се поусмихваше, разбрала намека, но не поемаше инициативата. Зад тях се извисяваше Брутал със Somersby в ръка и надаваше ухо към разговора. Чефото се облегна на бара и тихо заслуша разговорите около себе си. Нина беше в стихията си и умело управляваше суматохата, като я превръщаше в организиран хаос. Coro беше навсякъде, стиснал колата в ръка. Обсъждаха кой къде ще нощува.

— Ако въобще спим де… няма да ни е за пръв път… — Чефото наостри уши, когато чу Нина да подхвърля. — Дръпнатооките ще спят в Огнения, Coro, ти и момичетата оставате в хотела.

Coro отговори нещо, но младият мъж не го чу въобще. „Тя ще е тук и утре! Трябва да направя нещо…“. Той пристъпи към момичетата и обградилите ги метъли, и се накани да се включи в разговора. Вратата рязко се отвори до отзад и със студа в бара влетя Алина.

— Ей, голям студ. Давайте виното, нали знаете, че аз само винце пийвам! — възкликна едрото момиче и се намърда между двете мадами, избутвайки назад Чефото. Той се издразни и изръмжа, но не каза нищо. Алина гаврътна набързо налятото й вино и поиска пак. После шумно се изхили на опитите на мъжете да забавляват чужденките и с висок глас и лош английски се намеси в разговора им.

— Паце, слизай се от стола, дай да седна, че се уморих. И да знаеш, че днес ще спя у вас, ’щот едва ли в тоя студ и лед ще успея да се прибера. — Другите се изхилиха, а Викинга само успя да отвори и затвори уста в изумление. Тя го избута от стола и се намърда. При движението светлите й дънки се смъкнаха надолу и пред очите на намусения Чеф се показаха впитите й яркочервени прашки.

— И, пич, — обърна се към Чефото, — не те познавам, ама не ме гледай отзад, заето е.

Всички очи този път се обърнаха към сконфузения Чеф, той изсумтя, но си замълча. Идеше му да я цапне през бъбривата уста, която вече не спираше да мели и му развали плана. Вниманието на Алина се насочи към Кристиана и тя започна да я разпитва.

— Абе, мацко, много си ми сладка, виждаш ми се позната отнякъде… Отде си? — Алина се обърна към нея и я огледа. — Малко си бледа, кат’ смъртник, май нещо не се грижат за тебе. Ей, Фильо, кво седиш и ти, я дай тука на мацето малко винце да зачерви бузите.

Нина само изгледа новодошлата и създалата се суматоха и си продължи разговора. Алина се суетеше около собствения си комфорт на стола и този на чужденките и с люлеещо движение вдигна наздравица към събралите си около тях.

— Ма аз съм те виждала някъде… — не спираше да дърдори тя и да се върти. Фильо погледна застрашително скърцащия под големия й задник стол и се е поотдръпна. Берба се приближи и заслуша сеира. — Сетих се! Ти си от групите… вокалистка си на едните, как бяха… там от Румъниите… Пацѐ, помагай… — Алина го сръчка. Оказал се отново в центъра на вниманието, той се поизпъчи и си побутна шапката назад умислен.

— Бе, бъркаш се, не е групарка тя. Само е позната. Дойде с момчетата за концерта. — Засмука си бирата и поклати глава. Извади си тютюна и засвива цигара в опит да промени темата и да спаси момата от атаката с въпроси. — Тая зима е нищо в сравнение с ония северните. Там мозъка ти замръзва от студ. Пък жените са едни огнени… — примлясна замечтано той.

— Ясно, не си пак в час. Той и сега не се е размразил кат’ гледам. — Отсече бърбораната, а всички се изхилиха.

— Не може да не е топнал чушката… — вметна Козела и наля масло в огъня.

— Ха! — Викинга спря да си свива цигарата и огледа слушателите си. — Страшни мадами са, ма не са ми в категорията… едри и високи викингски жени… там като си в компания с тях само по начина, по който си свиваш цигарата и си навлажняваш хартийката могат да познаят какъв любовник си…

— Я-я, я покажи как, че не видяхме. — Берба и Фильо веднага скочиха и го обградиха. — Може тука някой нов пиниз да научим… ние сме неограмотени тука в дивата пустош. Покажи, покажи, как стават нещата…

Хор от кикот и ревове посрещна думите. Стрелите им го уцелиха и той целия почервеня сърдит. В това време Алина загледа любопитно Кристиана и доналя масло в огъня, на който пържеха Пацето. — Ма ти си, бе, мацко, като студена планина. Мноо си яка. Сега разбирам що не спира да говори за тебе и всички искат да те плющят.

— Да бе, само за нея говоря… Гледай си работата, ма, стига ръси боклук. — Викинга си запали свитата вече цигара, дръпна юнашката, издиша дима и вдигна важно вежди в опит да закрепи поразрушената си репутация.

— Точно пък тая ми е притрябвала. Ей сега да кажа, и двете ще ми легнете веднага да ви излижа, и ще искате още! — изрече последните думи на английски.

Посрещнати бяха с неловко мълчание. Алина зяпна невярващо, а другите извърнаха очи. Непознатата румънка не каза нищо, но го изгледа с огнените си очи. Кристиана, която стоеше до него прехвърли чашата си в другата ръка и рязко заби един шамар на самохвалкото. Подновилите се разговори секнаха. Мадамата разтръска ръката си и промърмори, че е трябвало да го фрасне по-силно. Всички заговориха в един глас, удареният почервеня още повече, врътна се и излезе от кръчмата. Кристиана изгълта питието си набързо, разкрещя се ядосано на румънски, хвана си багажа и изчезна. Трясъкът на вратата зад гърба й съвпадна с края на първата група. Хората се размърдаха. Някои коментираха изпълнението, други — издънката от преди малко. Чефото скърцаше със зъби от яд, че пак му се е изплъзнала поредната възможност. Приготви се да се смъкне надолу по стълбите и да се скатае в някой ъгъл с бирата.

— Свърши ми питието, ще ме почерпиш ли? — Зноен глас измърка в ухото му. Той се обърна и видя пред себе си огнени очи. — Май останах сама, ще ми правиш ли компания?

Тя го погледна отново, вдигна вежда и слезе по стълбите. Чефото проследи лекото поклащане на стегнатия й задник и побърза да изпълни поръчката. Смъкна се по стълбите и седна до нея в един от ъглите на тъмната зала. Отвори няколко пъти уста в опит да я заговори, но смутен едва й каза „наздраве“ и се облегна се на студената стена. Humiliation се появиха и го спасиха от неловкото мълчание. „Поне има за какво да си говорим,“ помисли си младежът и се обърна към момичето до него. Интрото беше брутално. Още с първите акорди метълите се стълпиха и зареваха. Фронтменът развя дългите си тъмни коси и разцепи микрофона. Светкавици се разсвяткаха и бири се надигаха. Мацката метна вял поглед към малката сцена и куфеещите диваци. Отпиваше от бутилката, а Чефото в захлас проследи как тъмночервените й устни я обвиваха при всяка глътка. Отмести поглед, забравил темата, и погледът му отново попадна на пентаграмата. Най-долният лъч се гушеше в гънката на гърдите й и острото му връхче леко я беше позачервило. Устата му пресъхна от мислите, които го споходиха. „Тя знае, че я гледам“. Бандата заби „Minefields“. Зърната се втвърдиха под погледа му. „Мамка му, няма бельо под блузата…“. Вдигна очи към нейните и видя, че тя го наблюдава. Кръвта нахлу в главата му. Знаеше, че се е изчервил като момиче, но този път не сведе очи. Гледаше я и не мигаше. Стори му се, че в дълбините на черните очи просветнаха червени огньове. Тя се наклони към него, полуотворила устни. Видя острите зъбки преди тя да впие устни в неговите. Усети ръката й на коляното си. „Не е истина…“, успя да си помисли младежът преди всички мисли да се изпарят от главата му. Целувката го завладя напълно. Сладките й устни и пъргавият език го подлудиха с обещанията си. Той обхвана с длан лицето й, пръстите му се заровиха в косата й и задълбочи играта на устни и езици. Прокара ръка по гърдите й и се заигра с едното зърно. Тя простена под него, захапа долната му устна и леко я подръпна. Чефото изръмжа, тя отпусна захапката и се отдели от него.

— Харесваш нея, нали… искаш я… — прошепна в ухото му.

Чефа я погледна и видя червените пламъци отново. Не отговори, смутен от новия неочакван обрат на разговора и вечерта. Тя отметна коса и той се загледа в странните тъмни линии по врата й. Започваха от тила й и се губеха, скрити под дрехите. С пръст проследи едната от тях и когато стигна основата на врата й, хвана в юмрук косата й и я стисна. Наведе се към нея и проговори:

— Бърка ли те?

— Можеш да я имаш, но искам нещо в замяна… — прошепна в устата му.

Около тях бруталията набираше сила и скорост, но не им пукаше. Младежът не чу, че някой го бъзика, увлечен от момичето. Ръцете й смело се разхождаха по тялото му и вещо увеличаваха възбудата. Изведнъж тя се откъсна от него, разбута го да й направи място да мине. Погледна надолу към още отнесения Чеф, сви сочните си устни в целувка, врътна задник и се изгуби в беснеещата навалица. Младежът скочи, глътна остатъка от бирата и разбута народа. Приближи малката сцена и почти се сблъска с пулта на озвучителя. Отнякъде изникна Мейдъна и му закрещя в ухото, в опит да надвика музиката. Чефото го погледна неразбиращо и направи знак, че не чува. Ицата повтори, но младежът не му обърна внимание. Видя румънката да се качва по малките стълби встрани от сцената към тоалетната. Тупна Мейдъна по гърба и го заряза. Humiliation започнаха следващото парче само секунди след като изсвириха последните акорди на предходното, не давайки на метълите да си поемат дъх.

Чефото се промуши между блъскащите се напред метъли и изкачи стълбите след мадамата. Отметна тежката кадифена завеса и се озова на малка площадка. Зад него завесата се спусна и го обгърна в мрак. Усети присъствието й. Тя го чакаше. Видя проблясващите в тъмнината огньове на очите й. Тя го притегли към себе си за нова целувка, но този път нетърпелива и жадна. За още. Той я обгърна, с двете ръце я подхвана под задника и я подпря на стената. Тя се задъха от възбуда и обви краката си около кръста му. Зашари по тениската му и с един замах я разпра и оголи гърдите му. На слабата светлина младежът видя как зъбите й проблеснаха остри. Тя се изви над него и го захапа по врата. Долу какофонията от звуци не спираше преминала в „Bleeding corpse“. Усети как зъбите й се впиват отново, но този път по-дълбоко. Плътта поддаде и по врата му се стекоха тънки струйки кръв. Чефото изстена, а тя засмука откритата рана. С груб жест я хвана за косите и я отдели от себе си. Привикналите му с полумрака очи срещнаха нейните. Приличаше на красив див звяр. Плъзна дланта си по шията й и с бързо движение смъкна блузата й. Бялата й кожа проблесна в полумрака. Видя, че странните тъмни линии се виеха по гърдите й и образуваха плетеници подобни на руни. „Яки татуси“. Пентаграмата се люшна. Плетениците засияха като полиран обсидиан. „Искам кръвта ти…“, чу я да прошепва, преди отново да се притисне към него. Ръцете й се спуснаха и задърпаха нетърпеливо връзките на панталоните му. Той полудя, когато усети устните й да го обгръщат така, както бутилката преди това. Изстена и на свой ред се подпря на стената. Тя се възползва, заби ноктите си в голите му гърди и го надра, спускайки ги надолу към корема му. Нови струйки кръв се процедиха и се стекоха по тялото му. Тя изръмжа като зверче, облиза устните си и след това езикът й се плъзна по него, лочейки кръвта като котка. Чефото изстена изненадан от новите усещания. Болката от пресните рани се смеси с удоволствието, което изпита. Но искаше още. Изправи я, но преди да се усети тя отново впи устни в раната на врата му и засмука този път по-силно. Прималя му, но се окопити.

— Не прекалявай, малката…

„Дай ми още… и тя ще бъде твоя завинаги…“, чу я да шепне отново. Шепотът й се превърна в котешко мъркане и той не можа да различи отделните думи. Стори му се, че тя тихо мърмори някакви рими, но кръвта кипеше във вените му и той игнорира страхливото гласче в себе си. Обърна я към себе си и бързо се понесе на вълните на удоволствието. Искаше я, сега искаше нея, безименната. С огнените й очи и болката, която му донесе. И насладата. Такава наслада не беше изпитвал. Тя го пое целия, обгърнала го с дългите си крака и посрещаше движенията му. Плетениците по тялото й блестяха, тя заби отново зъби в плътта, смучейки кръвта му. Дългата й коса се виеше и го омайваше с аромата си. Концертът на метри под тях беше на финала си. Метълите ревяха и беснееха. Бандата се раздаваше до край. Движенията им се ускориха трескави. Двамата се търсеха. Бързо, рязко и грубо. Музиката бучеше брутална, тежка и режеща. Тя изви гърба си назад, когато двамата достигнаха кулминация и в полумрака на помещението, все още в екстаз, той видя неземно същество в ръцете си. Разнесоха се последните жици на „Savior of human destruction“ и овациите на публиката. Все още задъхани, двамата пооправиха дрехите си, момичето приглади косите си, бързо го целуна и преди да излезе, я чу да казва:

— Предстои промяна… болка и още наслада… бъди готов… — и се шмугна през завесите.

Чефото влезе в тоалетната, подпря се на малката мивка и се погледна в очуканото огледало. „Промяна…“, наплиска лицето си с вода и се разгледа. Четири малките дупчици красяха врата му. Едната леко сълзеше, но не го боляха. Раничките от ухапванията й бяха нищо в сравнение с надраните му гърди и корем. На места ноктите й се бяха забили дълбоко и висяха парченца кожа. Подръпна скъсаната си тениска нагоре, за да покрие драскотините, отметна къдриците от мокрото си чело и излезе. „К’во пък, такова парче и такова приключение не се случват всеки ден…“.

Взе си бира и се замъкна пак в тъмния ъгъл. Очакваше, че тя ще е там, но се оказа, че е изчезнала. Афтърпартито се заформяше още по-брутално от концерта. Уморените, но доволни музиканти се смесиха с метълите. Разместиха масите, всеки сядаше където намери, надигаха се наздравици. Нейно Злокобие Нина най-накрая се отпусна на една от масите, доволна, че всичко е минало успешно. Всеки що-годе трезвен се щракаше за спомен с индонезийците. Никой не смяташе да си тръгва. Бяха си като вкъщи. Чефото също се кефеше от своя ъгъл. Усети няколко пъти лек сърбеж на местата, където го беше одрала по-силно, но отмина.

— Брат, таз кака бая те е гризнала — захили се Мейдъна и се залепи за него.

— Как пък успя да видиш в тая тъмница тук, ейййй… — отвърна Чефа.

— Вратът ти е червен целия, брат, и сред облаците цигарен дим около главата ти пак го видях.

Чефа се подсмихна леко и пипна врата си. Усети влага и погледна пръстите си. Имаше кръв по тях, а там, където беше докоснал врата си, остана диря от рязка болка. Изръмжа, скърши врат и надигна бирата. Остави я на масата пред себе си и се загледа в ръцете си. Вените му бяха изскочили и пулсираха. Пръстите му се бяха подули. Размърда ги, сви едната няколко пъти в юмрук, за да разнесе кръвта, но вместо това усети горещина да се разлива по вените му. Неприятно беше и го издразни. Обърна длан и видя, че линиите по нея потъмняват. „Тая ако я видя… ще й оскубя перушината…“, закани се той. Горещата вълна отмина и той се върна обратно към разговорите на масата. Градусът се беше покачил. Наизвадиха се вина и нови „ракии и мезета“. Някой подхвърли, че бурята е отминала. Новата тема беше забавна и интересна. Оказа се, че индонезийците никога не бяха виждали сняг. Ванката скочи, викна на Нина да налее на момчетата от „по-стабилните“ питиета и на висок глас им заобяснява какво е туй животно ледената баня и каляването. Разрази се дискусия. Всеки искаше да разкаже своята история и се надпреварваха да ръкомахат и говорят на висок глас. Въпреки ледената тема, Чефа отново усети как горещата вълна се връща и го залива отново. Този път силната болка го накара рязко да поеме дух. В главата му заблъскаха чукове. „Сега пък какво, по…“, зарови ръце в косата си и дръпна къдриците в опит да спре болката. Не успя. Пое дълбоко въздух и издиша. При движението, драскотините по корема го заболяха. Горещата вълна се върна и този път се спусна и заля цялото му тяло. Изохка, стисна зъби и сви ръцете си този път около бутилката. Студеното стъкло като че ли охлади жегата по дланите му и го успокои. Облегна се назад и притвори очи. Дишаше бавно и с разширени ноздри. Странни образи минаваха под затворените му клепачи и се врязваха в главата му. Горещи сцени от преди малко. Видя червените пламъци в очите й и острите зъби. При спомена пулсът му се ускори, а вените на врата му щяха да изскочат. Изпоти се, а потта се стече по тила и врата му. Усети как струйката се стече по гръбнака му и попи. Солта се смеси с кървавите деруги и той пламна отново. Раната на врата му запулсира. Чефото глухо изръмжа. Погледна ръцете си и видя, че вените му са потъмнели. Стори му се, че пръстите му са се издължили, а ноктите заострили. „Ще бъде твоя…“, чу шепота й отново. Стана и разбута насядалите по пейките и излезе на въздух, оставяйки зад гърба си ледената тема и развеселените си приятели. Белотата на снега го заслепи за секунди. Прекрачи навятата пряспа пред вратата на „Наследството“ и излезе на улицата. Паркираните коли не се виждаха, целите покрити със сняг. Младежът се облегна на най-близката и зарови двете си ръце в опит да охлади пулсациите. Студът го освежи и му даде време преди компанията отдолу да се изсипе вкупом навън. Чефа се отдръпна встрани от осветената стряха и се подпря на един от стълбовете.

— Всичко наред ли е? Виждаш ми се малко блед, брат… — Брутал го приближи и го тупна по рамото.

— Да-а-а — провлачи Чефа в отговор. — Май бирите ми дойдоха в повече…

— Ах, ми мини на друго гориво — тупна го отново високият метъл, отметна дългите си коси и се отдалечи.

Ванката беше се разгорещил от обясненията и обграден от индонезийците с тракащи от студ зъби бързо смъкна тениската си. Сбраната дружинка го приветства, а той взе малко сняг и започна да натрива голия си торс. Чефото отново усети как жегата пълзи по вените му. Удари го толкова брутално, че той се преви на две и се стовари в една пряспа в сянката вратата. Стомахът го сви и той повърна. Спазмите бавно отшумяха, но на тяхно място се появи болка в гърдите. Младежът се превъртя на една страна и се хвана за сърцето. Стисна зъби, за да не изкрещи. Гръдният му кош щеше да се пръсне от болката. Никой не му обърна внимание, заети да бъзикат индонезийците. Най-накрая единият от тях се нави и смъкна дрехите. Одобрителен рев посрещна новия ентусиаст. Бисака и още няколко го последваха. Някой им натика чаши за сгряване в ръцете. Огнения се възползва от новите интересни случки и пак защрака яростно. Зад тях Чефа пак се преви, но с усилие стана на крака и се подпря на стълба. Пръстите му се изкривиха, вените станаха черни и като татуси се отпечатаха по ръцете му, образувайки странни плетеници. „К’во ми става…“. Ноктите му се заостриха още повече, почерняха и се извиха като на граблива птица.

— Чеф, очите ти са кървясали, май днес пиячката ти е в повече… — Мейдъна пак изникна.

— Скоро ще отлепям… — Чефа стисна в юмруци, за да скрие грозната картинка на ръцете си.

— Май имаш покана за друго купонче… — клъвна го Ицата, но не получи нищо повече от сумтене.

„Ела при нас…“, чу шепот на познат зноен глас, обърна се, но не я видя. „Тя е тук с мен, чака те…“. Остра болка го закова на стълба. „Боли те, но болката ще отмине… ела и сподели с нас наследството, с което те дарих…“.

Купонът около него се вихреше с пълна пара. След фотосесията на екзалтирания Огнен, някой изрева „Атака!“ и се започна як бой със сняг. Настроението на приятелите буквално топеше снега около тях. Крещяха и се смееха, гонеха се като малки деца и се въргаляха из преспите. Групарите, преодолели страха си от снега, се търкаляха наравно с другите и ревяха най-много. Чефа ги гледаше премрежил поглед. Болката вече не стихваше. Заплашваше да разкъса гръдния му кош. Идеше му да зарови главата си в снега като щраус в опит да я накара да спре.

— Върви си. — Берба му подаде чаша ром. Беше приближила в суматохата и го изучаваше с вещ поглед. — Пий и заминавай. Тук не е мястото… Върви при тях, сигурно вече чуваш зова на наследството.

— Как…

— Няма значение как, сега не е време за обяснения. В хотела са. Върви и довърши трансформацията. Те ще облекчат болката… а тя ще стане още по-силна и ще се гърчиш още повече… — беше му донесла якето и го наметна.

— Какво съм аз…

— Избраник… — зелените й очи го пронизваха.

Той се олюля, тя го подхвана и го задържа, докато успя да възстанови равновесието си. Някой подпита к’во става, но Вещицата го изряза и любопиткото сви перки и изчезна. Той се сгърчи отново, а когато изправи глава, тя видя, че лицето му губи човешките си черти. Побутна го напред…

— Хайде, възирай…

Той не я чу. Зовът на кръвта му се усилваше. Изгаряше. Наклони глава на една страна, заслушан в шепота и тръгна с бавна олюляваща се стъпка.

„Ела… чакаме те, избранико…“

Скръстила ръце, Берба следеше със замислен поглед как тънкият му силует, очертан от ослепителната белота на снега, се отдалечава. После свърна в съседната уличка и потъна в тъмнината.

 

 

… следва продължение…

Всички лица и събития в разказа не са случайни.

15/06/2013

Край