Лорънс О'Брайън
Истанбулска загадка (1)

1

Ледена пот избиваше по челото на Алек. Но той беше оптимист. И то твърде голям. Отвличането в ислямския свят почти винаги се правеше заради изнудване — така беше чувал. Но появата на огромния нож, с който можеше да се изкорми мечка, промени всичко…

Алек сломено поклати глава. Само преди час седеше щастлив в хотелската си стая — място, което сега оставаше недостижимо като детска мечта.

Сърцето му биеше лудо, сякаш щеше да изскочи. Той се огледа. Дали в тази зала с колони имаше още някой, към когото да се обърне?

Мъничкото като мънисто око на видеокамерата премигна. Алек потръпна, изпъвайки оранжевото найлоново въже, с което бе вързан за гладката колона. Въздух с дъх на плесен изпълни ноздрите му. Трепереше като трескав.

Когато преди час двамата мъже влязоха в хотелската му стая, той тръгна спокойно с тях. Каква глупост! Защо не изкрещя или не скочи през прозореца, след като срещна погледа на онова копеле, суров и непреклонен? А сега бе твърде късно…

— Пуснете ме! — извика той.

Гласът му отекна. Една ръка го хвана за рамото. Той мяташе глава на всички страни, изпружил врат. Въжето стягаше здраво глезените, коленете и гърдите му, спирайки дъха му…

Ножът проблесна зловещо във въздуха. Сега можеше да му помогне само молитвата, на която го научи майка му:

Agios o Theos, Agios Ischyros, Agios Athanatos, eleison imas!^[1]

Затвори очи. Тялото му сякаш се вледени. После върху гърдите му се стовари гореща вълна, разля се по нозете му и го погълна. Край него се надигна отвратителна воня.

И се възцари зловещо спокойствие.

Алек огледа старинната зала, запечатвайки в съзнанието си редовете с колони, подобни на гора. Входът, който откри, сигурно беше зазидан преди повече от петстотин години, още преди древният град Константинопол да падне под напора на мюсюлманската армия и името му да се промени на Истанбул. Там долу имаше съкровища, за които всеки директор на музей би дал живота си. Но сега му се искаше никога да не бе намирал това място…

Втренчи се в алуминиевите маси наблизо. Онова, което съзря върху тях, го ужаси.

Към него се понесе черна мъгла. Дали Шон ще разбере какво се е случило?

Agios о Theos, Agios…

Минута по-късно бликнаха два кървави фонтана, високи шестдесетина сантиметра, от лявата и дясната му артерия. Плътта край тях грееше с копринен блясък. Гърдите на Алек потръпнаха, но очите му бяха затворени, а лицето му остана спокойно…