Отвличането на Гениевра (1) (Роман от XIII в.)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ланселот-Граал (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’enlèvement de Guenièvre, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Фея Моргана (2018)

Издание:

Заглавие: Отвличането на Гениевра

Издател: Издателство „Изток-Запад“

Година на издаване: 2013

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7721

История

  1. — Добавяне

1. Дамата от Езерото изцерява Ланселот от лудостта му

Тук разказът твърди, че след като напуснал незабелязано Сорелоа[1] *1 и се озовал извън тези земи, от мъка Ланселот загубил и апетит, и сън. В главата му настъпила такава празнота, че разсъдъкът го напуснал. Останал в това състояние на лудост през цялото лято и зимата, чак до Коледа. Тогава Дамата от Езерото,[2] която го била отгледала, се опитала да го открие по най-различни пътища. След като разпитвала за него и проследила стъпките му, го намерила в навечерието на Сретение Господне, легнал зад един храст в гората Тинтагел в Корнуел. Измъкнала го оттам, взела го под свои грижи и той живял при нея цялата зима и по време на постите. Така станал по-красив и по-силен от всякога, защото тя му обещавала, че ще му помогне да достигне отново до онази върховна радост, която вече познавал.[3] И никога, докато бил при своята господарка, той не узнал за смъртта на Галео,[4] до такава степен тя премълчавала за това. Ланселот останал при нея до петия ден преди Възнесение. Именно тогава в двора на крал Артур се явил вероломният Мелеаган, син на крал Бодмагю.

 

 

Дамата била приготвила кон и оръжия за Ланселот.

— Ланселот — казала му тя, — ето че дойде време да си върнеш всичко, което си изгубил, ако имаш смелост за това. Знай, че в деня на Възнесение трябва да бъдеш в Камелот преди деветия час[5]. Ако до този час не стигнеш дотам, значи предпочиташ смъртта пред живота.

— Госпожо — отвърнал той, — трябва да ми кажете причината за всичко това!

— Кралицата ще бъде отведена насила, но ако бъдеш там, ще я освободиш от мястото, от което никой досега не е успявал да се измъкне.

— При това положение, уверявам ви, че ще бъда там — заявил той. — Ще стигна или на кон, или пеша!

Дамата му дала оръжия и кон и го изпратила на път пет дни преди Възнесение. Така той пристигнал точно по пладне в Камелот на мястото, където според Разказа за каруцата[6] сенешалът Ке бил ранен и повален от седлото, затова че се бил наел със задачата да върне кралицата.

Бележки

[1] Обяснителните бележки в края на книгата са обозначени с номера на фрагмента. Повдигнатата цифра след този номер указва реда на бележката към съответния фрагмент. Заглавията на номерираните глави, дадени в курсив, са предложени от френския научен редактор на изданието Мари-Луиз Олие за улеснение на читателя. — Б.р.

[1] Сорелоа — страната, чийто крал е Галео, най-преданият приятел на Ланселот. Магьосницата Моргана освобождава своя пленник Ланселот при условие, че известно време той няма да се появява в двора на Артур. Тогава Ланселот се запътва към Сорелоа, за да се види с Галео, който пък е тръгнал да го търси заедно с братовчед му Лионел.

[2] Дамата от Езерото, известна още като Вивиан или Ниниан, е фея, усвоила своите умения от Мерлин. Нещо повече, когато Мерлин се влюбва в нея, тя му отнема способностите, държи го в плен и го превръща в безпомощен глас, който се носи тъжно над горите. Мерлин има основен принос за възкачването на Артур на кралския престол. В Роман за Ланселот обаче всесилният магьосник и пророк на практика не играе никаква роля. Тук на преден план излиза Дамата от Езерото. След преждевременната смърт на крал Бан, бащата на Ланселот, Дамата от Езерото отглежда малкия Ланселот до осемнадесетата му година, когато младежът получава рицарски сан в двора на Артур. Впоследствие Дамата от Езерото продължава да бди майчински над своя възпитаник. Наред с Галео тя има съществена заслуга за любовната връзка на Ланселот със съпругата на Артур кралица Гениевра. В Роман за Ланселот Дамата от Езерото е антипод на Моргана, която от ревност е враждебно настроена и към Ланселот, и към Гениевра.

[3] Намек за първата любовна нощ на Ланселот и Гениевра. След размяната на първата си целувка влюбените преспиват у гостоприемния Галео. Малко преди това Дамата от Езерото е подарила на Гениевра вълшебен щит, разцепен на две. На едната му половина е изобразен рицар, на другата — дама. След първата любовна нощ на Ланселот и Гениевра двете части на щита се съединяват. Авторът на Роман за Ланселот въвежда мотива за щита в две части, символ на желанието за сливане с любимото същество, като симетричен контрапункт на мотива за счупения надве меч, който може да бъде съединен само от рицар, избран да проникне в тайните на Граала. По такъв начин се вижда как основните символи в този пространен цикъл следват основната идейна линия на противопоставяне между светското и „небесното“ рицарство.

[4] Смъртта на Галео е описана в епизод, предшестващ непосредствено началото на Отвличането на Гениевра. Причините за тази смърт са физически и душевни. От една страна, Галео получава тежка рана, след като се сражава с двадесет рицари, които искат да му отнемат щита на Ланселот, носен от Галео като скъпа реликва. От друга страна, вследствие на слуха за смъртта на Ланселот Галео изпада в униние, престава да се храни и на единадесетия ден умира от изтощение.

[5] Три часа следобед.

[6] Изричното позоваване на романа на Кретиен дьо Троа Ланселот, Рицаря на каруцата е безспорно доказателство, че творбата на Кретиен е основен източник поне за една трета от фабулата на Отвличането на Гениевра.