Включено в книгата
Оригинално заглавие
Роковые яйца, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2018 г.)

Издание:

Автор: Михаил Булгаков

Заглавие: Избрано

Преводач: Борис Мисирков; Лиляна Минкова

Година на превод: 1986; 1989

Език, от който е преведено: Руски

Издател: ИК „Фама“

Година на издаване: 2007

Тип: сборник

Националност: Руска

Редактор: Игор Шемтов

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Мария Христова

ISBN: 978-954-597-303-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6974


I глава
Житието на професор Персиков

На 16 април 1928 година, вечерта, професорът по зоология от IV държавен университет и директор на зооинститута в Москва Персиков влезе в кабинета си, намиращ се в зооинститута, на улица Херцен. Професорът светна горния матов глобус и се огледа.

С пълно право трябва да кажем, че началото на ужасната катастрофа бе положено именно през тая злополучна вечер, както и да смятаме за първопричина на тази катастрофа именно професор Владимир Ипатиевич Персиков.

Той беше точно на 58 години. Главата му имаше интересна форма, приличаше на боздуган, беше плешива, с щръкнали кичури коса отстрани. Лицето му беше гладко избръснато, долната му устна — издадена напред. Поради това Персиковото лице вечно носеше върху си донякъде капризен отпечатък. На червения му нос имаше старомодни очилца със сребърни рамки, очичките му бяха блестящи, малки, бе висок на бой и изгърбен. Говореше със скрибуцащ, тънък, квакащ глас и една от многото му чудатости беше следната: когато говореше нещо авторитетно и уверено, показалецът на дясната му ръка се превръщаше в кука, а той си свиваше очите. И тъй като винаги говореше уверено, понеже ерудицията му в неговата област беше абсолютно феноменална, куката много често се появяваше пред очите на събеседниците на професор Персиков. А извън своята област, тоест зоологията, ембриологията, анатомията, ботаниката и географията, професор Персиков не говореше, кажи-речи, нищо.

Вестници професор Персиков не четеше, на театър не ходеше, а жена му бе избягала от него с един тенор от операта на Зимин през 1913 година, оставяйки му бележка със следното съдържание:

„Твоите жаби събуждат в мен непоносими тръпки на отвращение. Цял живот ще съм нещастна заради тях.“

Втори път професорът не се ожени и деца нямаше. Беше много избухлив, но бързо му минаваше, обичаше чай от липов цвят, живееше на улица Пречистенка в жилище от 5 стаи, в едната от които се бе настанила съсухрена бабичка, икономката Маря Степановна, която се грижеше за професора като бавачка.

През 1919 година на професора му взеха 3 от 5-те стаи. Тогава той заяви на Маря Степановна:

— Ако те не прекратят тия безобразия, Маря Степановна, ще замина за странство.

Няма съмнение, че ако професорът беше осъществил тоя план, той много лесно щеше да се настани в катедрата по зоология на който и да било университет в света, защото беше съвсем първокласен учен, а в областта, която, така или иначе, засяга земноводните или голите гадове, изобщо нямаше равен на себе си, ако се изключат професорите Уилям Векъл в Кеймбридж и Джакомо Бартоломео Бекари в Рим. Професорът четеше на четири езика освен руски, а френския и немския ги владееше като руския. Персиков не изпълни намерението си относно заминаването за странство и 20-а година излезе още по-лоша и от 19-а. Станаха събития, и то едно след друго. Болшая Никитская бе преименувана на улица Херцен. След това часовникът, врязан в стената на сградата на ъгъла на Херцен и Моховая, спря на 11 и 1/4 и най-сетне в терариумите на зоологическия институт, неспособни да понесат всички пертурбации на бележитата година, изпукаха първоначално 8 великолепни екземпляра дървесни жаби, след това 15 обикновени жаби и най-сетне един изключителен екземпляр суринамска жаба.

Непосредствено подир жабите, онзи първи клас голи гадове, който с право е наречен клас гадове безопашати, се пресели в по-добрия свят отколешният пазач на института дядо Влас, който не влизаше в клас голи гадове. Причината за смъртта му впрочем бе същата, както и при горките гадове, и Персиков я определи веднага:

— Гладория!

Ученият беше напълно прав: Влас трябваше да бъде хранен с брашно, а жабите с брашнени червеи, но вследствие на изчезването на първото съответно бяха изчезнали и вторите. Персиков се опита да прехвърли останалите 20 екземпляра дървесни жаби на изхранване с хлебарки, но и хлебарките се изгубиха някъде, показвайки злостното си отношение към военния комунизъм. По такъв начин се наложи и последните екземпляри да бъдат изхвърлени в септичните ями в двора на института.

Въздействието на смъртите и особено тази на суринамската жаба върху Персиков не се поддава на описание. Отговорността за тях той по неизвестни причини приписваше изключително на тогавашния нарком на просветата.

Застанал с калпак и галоши в коридора на изстиващия институт, Персиков говореше на асистента си Иванов, крайно изящен джентълмен с остра светла брадичка:

— За това нещо, Пьотър Степанович, той заслужава не да го убиеш, ами не знам какво да го направиш! Какви ги вършат тия хора? Ще погубят института! А? Безподобен мъжкар, изключителен екземпляр на пипа американа, дълъг 13 сантиметра…

После положението се влоши още повече. След смъртта на Влас прозорците на института дотам помръзнаха, че вътрешната страна на стъклата се покри с лед на цветя. Изпукаха питомните зайци, лисиците, вълците, рибите и всички смокове до един. Персиков започна да мълчи по цели дни, после се разболя от пневмония, но не умря. Когато оздравя, идваше 2 пъти седмично в института и в кръглата зала, където, кой знае защо, винаги беше неизменно 5 градуса под нулата, независимо от това колко е навън, с галоши, с кожена шапка с наушници и с шалче, изпускайки от устата си бяла пара, четеше на 8 слушатели цикъл от лекции на тема „Влечугите от горещия пояс“. През цялото останало време Персиков лежеше в жилището си на Пречистенка на канапето, в стаята си, наблъскана до тавана с книги, завит в карираното одеяло, кашляше и гледаше зейналата уста на огненото кюмбе, което Маря Степановна палеше с позлатени столове, и си спомняше суринамската жаба.

Но всичко на тоя свят свършва. Свършиха се 20-а и 21-ва година, а през 22-ра започна някакво обратно движение. Първо, на мястото на покойния Влас се появи Панкрат, още млад, но многообещаващ зоологически пазач, взеха да отопляват института от време на време. А през лятото Персиков с помощта на Панкрат хвана в Клязма 14 броя вулгарни жаби. В терариумите пак закипя живот… През 23-а Персиков четеше вече 8 пъти седмично — 3 в института и 5 в университета, през 24-а 3 пъти седмично и освен това в рабфака, а през 25-а, през пролетта, се прочу с това, че на изпитите скъса 76 души, и всичките на голите гадове.

— Как, не знаете по какво се различават голите гадове от влечугите? — питаше Персиков. — Това е просто смешно, младежо. Тазови бъбреци нямат голите гадове. Те липсват. Такива ми ти работи. Засрамете се. Вие вероятно сте марксист?

— Марксист съм — гаснейки, отговаряше скъсаният.

— Та ще ви помоля наесен пак да се явите — учтиво казваше Персиков и бодро извикваше на Панкрат: — Давай следващия!

Както земноводните се съживяват след дълга суша при първия обилен дъжд, така се съживи и професор Персиков през 1926 година, когато смесената американско-руска компания изпонастрои, като се почне от ъгъла на улица Вестникарска и Тверская, в центъра на Москва 15 петнайсететажни сгради, а в покрайнините 300 работнически вили с по осем апартамента във всяка и по този начин ликвидира веднъж завинаги страшната и смешна жилищна криза, която толкова тормозеше московчани през годините 1919–1925.

Изобщо това беше едно великолепно лято в живота на Персиков и от време на време той с тихо и доволно кискане потриваше ръце, когато се сетеше как се бяха сбутали с Маря Степановна в двете стаи. Сега професорът си бе получил обратно и 5-те, беше се разширил, разположил 2500-те си книги, чучулигите, диаграмите и препаратите, на бюрото си в кабинета бе запалил зелена лампа.

Институтът също бе станал неузнаваем: боядисаха го в кремав цвят, прокараха по специален водопровод вода в стаята на гадовете, смениха всички стъкла с кристални, внесоха 5 нови микроскопа, стъклени препарационни маси, глобуси от по 2000 свещи с отразена светлина, рефлектори, шкафове за музея.

Персиков се съживи и целият свят неочаквано научи това, щом през декември 1926 година излезе от печат брошурата:

„Още към въпроса за размножаването на плосконосните, или хитоните“, 126 стр. „Известия на IV университет“.

А през 1927-а, есента, сериозният труд от 350 страници, преведен на 6 езика, включително и на японски:

„Ембриология на пипите, чесновиците и жабите“. Цена 3 руб. Госиздат.

А през лятото на 1928-а се случи онова невероятно и ужасно…