Дилян Бенев
Противоборство (1)

(Миниатюри, фрагменти и притчи)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма
Корекция и форматиране
analda (2018)

Издание:

Автор: Дилян Бенев

Заглавие: Противоборство

Издание: първо

Издател: „Изток-Запад“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: сборник

Националност: българска

Редактор: Светла Девкова

Художник: Христо Комарницки

Коректор: Светла Девкова

ISBN: 978-619-01-0239-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7984


В памет на майка ми

I

syn.png

Импресия

Тъмна нощ, луна, звезди.

Народът спи и само кучетата му патрулират.

Патрулират — да не би някой да събуди народа.

Първоприрода

Малкият човек се отдаде на големия човек.

Отдаде му се — себераздавайки се.

Себераздавайки се — за да бъде и той голям човек — пред по-малкия човек.

Удовлетворение

Мракът набира скорост.

Човешки същества се обезверяват.

Нищо, че не знаят защо живеят.

Нали поне знаят за кого работят.

А знанието е щастие!

Новият ден

Слънцето изгряваше на хоризонта. Неговите първи утринни лъчи озаряваха земята, населена от хора.

А в нея хората, останали хора, безразсъдно вярваха в новия ден до фанатизъм.

Да, денят им принадлежеше, доколкото животът им можеше да представлява низ от безконечно строителство на пирамиди.

Първооснова

Човешката раса поела най-висока отговорност и създала държавата. Като държава да потърси най-строга отговорност от своите верноподаници не защо са станали циници, а защо не са станали.

Прогрес

Александър Македонски превзе Изтока и вдигна нивото му. Това от своя страна поласка Изтока.

И в замяна същият дотолкова повиши изискванията си, че взе решение занапред да пада под робство само от Александър Македонски нагоре.

Дидактично

Човече:

                Събуди се!

                Излез от черупката си.

                Целуни изгрева на живота.

                Но не флиртувай със залеза в него.

                Нали ще послужи като повод да могат винаги да те обесят за това, че изгряваш!

Преклонение

Човек от Азия отишъл в Америка и станал американец. За което Азия го проклела и убила.

Така този човек умрял млад — за да живее днес цяла Азия на гроба му.

Балканикус

Един човек дал подкуп да го уредят на работа като роб в чужбина.

Но му отказали, щом правото да бъде там роб можело да го направи човек.

Естествен подбор

Хората си отивали от живота.

Въпреки че животът не си отивал от тях.

И това било най-странното:

Как може те да бъдат живи за него, а той да бъде мъртъв за тях? Как?

Ами много просто: тук само мъртвородените имат право на живот. Живот като никъде!

Почитание

Един човек флиртувал до късно със седемте смъртни гряха: Лакомия, Алчност, Леност, Завист, Гняв, Високомерие, Похотливост, но малко след полунощ те били дотам обладани, че му се отдали до пълна изнемога.

А това от своя страна било толкова възбуждащо за тези, които го следвали, че още по първи петли същите в неудържима страст му лепнали името Свят човек!

Озарение

Куртизанки от сой, както си обслужвали клиенти от сой, не осъзнали как от много работа ги избило на шизофрения: да прекратят веднага задълженията си и да си намерят друга работа поради вече неръководната роля на инстинктите на човечеството.

Застраховка

Човек от долните етажи на мисълта най-редовно отсядал до по-горните — с едничката гордост, че щом там отсяда — значи не гледат на него като на нещо по-низше. И правилно забелязал.

Но, мисля си, дали щеше да отседне и един път там, ако не виждаха в него превъзходството си.

Оневиняване

Някои хора убедително казват на някого да работи не това, за което е роден, а това, от което текат пари.

И правилно! Щом се надяват, че работейки несвойствена работа, той ще изпадне в неловкост и ще потърси помощта им — за да се ощастливят за сметка на нещастието му.

Но разбира се, действията им са оправдани и още повече — естествени. Тъй като е генетично заложено у човека да вижда обикновено в другия нищожеството!

Конкуренцията — майка на прогреса

Той кандидатствал, за да влезе в Голямата игра.

Заложил народа си.

Заложил себе си. Не, той себе си по рождение бил заложил. (Нали родът му от игри се окапиталил още в по-малката игра.)

Заложил жена си. (Любовницата си той пазел за евентуално по-голяма игра.)

Заложил дъщеря си.

Заложил кучето си.

Заложил приятелите си.

Заложил…

Не, той нямал кого повече да заложи. И тъкмо защото нямал, точно тогава му намерили цаката — друг подобен нему, в името на Голямата игра, го изхвърлил от играта. (Този другият все още имал кого да заложи: него!)

Признателност

Наближаваше утрото. Изведнъж в душата ми изгря щастие. Станах, сложих си пантофки, измих си зъбките, облякох се, закусих в движение, излязох от къщи и тръгнах по пътя с трепет да го споделя с хората.

А то не било какво да е щастие, а истинско!

А и те не били какви да са хора, а истински! Значи трепетът си заслужава работата. Браво на него!

Затова вървях и споделях, вървях и споделях…

И къде по-малко, къде повече — къде по-малко, къде повече… Изобщо при такава кампания можеш ли да си останеш несподелен? Не можеш! И толкова много се увлякох по нея, че се изморих, изплезих език и умрях.

Да, умрях! Но поне си останах щастлив. Вовеки!

Защото хората не закъсняха с оценката си: „Ето един светъл човек, достоен за подражание. С цялата си душа заложи на нас да ни осветли в щастието си — за да го жертваме заради своето.

Вечна му памет!“.

Бункер

Човек, лишен от интелект, забогатява. То се знае как, но все пак забогатява. И така този човек върви по улицата. И колкото повече върви, толкова повече никой не се спира да говори с него, хем познати среща. Все пак, колкото и да е богат, е също човек, който има нерви, които не издържат и той изкрещява на един от многото познати, които само му кимват и подминават:

— А бе, ти защо току-така ме подминаваш? Нали знаеш вече все пак кой съм?

Тихо другият казва:

— Правя го от куртоазия. Именно защото знам вече кой си! Иначе, ако спра да говоря с теб, ще изглежда, че го правя не заради самия теб, а заради богатството ти.

А когато избирам този вариант, се създава пред хората едно страхопочитание от страна на мене към тебе — каквото обикновено изпитват народите към своите вождове — което вече твърдо говори, че ти си личност, а аз — нищожество! А щом си такъв, това предполага комплекс от качества, които са дар божи и не могат да се купят с богатство и по този начин ти осигурявам прикритие — също както във военно време служат бункерите! Все пак трябва да оцениш жеста ми.

— Ей, че ти си бил голям дявол, бе!

— Напротив! Аз съм само една капка в морето.

А дяволът у човека е океан, в който се размива и най-дяволското в дявола.

Завършен живот

— Ходил ли си в Монако?

— Не съм.

— Да, но аз съм ходил.

— И как е там?

— Ами и там същото — постоянно говорят за рай…

— А стига, бе!…

Че ти какво си мислиш? Както Монако е данъчен рай за бизнесмените, така и България е приказен рай за първосигналните. Тяхно е царството земно!

— Ама не думай!…

— Две думи няма. Иначе, ако не е така, и съдбата ни като народ щеше да бъде друга. Но тя не би и могла. Щото не дай си боже да може и току-виж сме станали човеци.

А това е невъзможно! Разбираш ли? Просто не е предвидено. Няма такава поръчка.

— А защо няма?

— Ами много просто: За такива като нас и Всевишният компромис не прави! Повярвай ми!…

— ???…

Приемственост

— Прощавайте за безпокойството, но да имате нужда от Вагнер?

— Не, нямам.

— А да имате нужда от Бодлер?

— Също нямам.

— А тогава случайно да имате нужда от Ницше?

— От него пък съвсем!…

— Е, значи Вие повече от всякога заслужавате почит.

Истинска всенародна почит.

— А! Как познахте? Толкова сте прозорлив.

— Ами как, вие обладавате универсалност. Чутовна универсалност! Туй хем да нехаеш за Гения, пък хем според вятъра да го тачиш — само защото искаш и тебе да тачат, двойно повече с раболепие да тачат — това никак не е работа за простосмъртни, ама никак! Това направо е изкуство на един върховен разум. Истинско изкуство на авангарда!

— О, демиург мой, Вие сте наш!

Доволство

Той бил известен. Имал много приятели. Безкрайно много. И се гордеел с това. И не само. Но и цели купони устройвал. От пищни по-пищни! Но не щеш ли, един ден отишъл при него един човек (който не бил от тайфата му) и разкрил сърцето си:

— Моля те, влез ми в положението! — казал той. — Ти имаш толкова много приятели, а аз имам само един, не е справедливо някак. От душа ти се моля, разкрий ми тайната си. Хора сме!…

— Ами много просто — казал другият — тук тайна няма, щом тя е общоизвестна. А тя е, че аз и моите приятели сме като един организъм — аз живея в тях и те живеят в мен. Или по друг начин казано? Ние сме като един оркестър, който винаги свири това, което се иска от него. Понеже хората възприемат и аплодират само това, което разбират. Винаги! Това, което е част от тях, част от цялото, народното цяло, което крепи обществото! Разбираш ли?

— Естествено! Дума да няма. Ти и твоите приятели сте толкова завършени като цяло, че хем ти няма за какво да им завиждаш, хем и те. Истинска поука!

Скрита природа

— Тази жена е божествено хубава.

— Ами какво чакаш? Скачай!…

— Но как да скачам, като не мога?

— Как така не можеш нали си богат?!…

— За тебе може да съм богат, но за нея съм твърде беден. А за такава жена и царства не стигат!

— Хайде стига, моля те, като знам какви нищожества ги притежават, и без едно царство да имат…

— Може и така да е, но тази жена е едно от изключенията!

— Но това са глупости! Няма жена, която да не може да бъде купена. Няма!

— Аз знам, че няма, но все ще се намери жена като тази, която колкото и пари да имаш, когато й скочиш, така ще подходи и ще почне да се отнася с тебе — че хем да повярваш, че тя е поредната твоя — пък хем да се вижда, че ти си поредният неин — като вълшебна приказка!

Блаженство

Един човек бил беден и женен.

Но той не се чувствал толкова женен, колкото беден.

Щото ако беше само беден, без да бъде женен, можеше да мине и за среднозаможен. Но нали си е женен, къде да отиде? — от беден по-беден само може да стане. Така този човек вехнел, съхнел — докато един ден едва не се поминал.

Но оттогава същият за пръв път се почувствал щастлив, съзнавайки, че докато диша — значи е богат и влюбен!

Противоборство

Самотен бил човекът. Постоянно странял от хората. И те, разбира се, се озлобили и започнали да го хулят, но той бил горд в своята самота и най-хладнокръвно им отговарял:

— Моята същност е моята самота. А моята самота е моята свобода. За разлика от вас, които имате само свободата да се събирате помежду си, но нямате свободата да бъдете себе си. Като възмездие!

Нагон

Едва оцелявал несретникът. Но най му тежало на душата, че няма пари за проститутка.

Обаче незнайно как съдбата му влязла в положението. Срещнал момиче, залюбил го, оженил се, заживял в разбирателство с него, позамогнал се и започнал да се чувства щастлив.

Вече имал пари за проститутка.

Амортизация

Тъкмо се спазарили като миропомазани кой да разполага докрай с остатъка от други — и последните, по принцип, нали винаги били на разположение, се оказали за първи път смачкани.

Самосъхранение

Нилски крокодил горделиво се наслаждавал на съдбата си: земноводни и бозайници неспирно да изпитват страхопочитание от него, когато същите от страх да не би случайно да отстъпят в поведението си го убили като превантивна мярка.

Право на избор

Нахранили кучето.

Но то повърнало.

Друго му дали.

Но то пак повърнало.

И накрая, след като вдигнали ръце от него, то се нахранило охотно с повърнатото.

Бумеранг

Те го набедили:

— Закъснял си! — минало ти е времето за творчество.

И той отговорил:

— А нима вие, които сте били навременни за него, не сте изгубени във времето?

Пиеса в две действия

В антракта светът излезе от своята неразумност и джентълменски запита бъдещето: ще му донесе ли тържество на разума и ако няма — дали от чревоугодство той (светът) да не дояде настоящето си, с апетита на безразсъдството — като следястие.

Атракция

На арената излизат да се бият комунист и капиталист.

И за да се настроят за боя, започват с подмятания:

— Ей, комунист, ш’та смачкам! Ако не бях аз, щеше ли да станеш капиталист?

— Стига бе, човек, съвест нямаш! Ами ако не бях аз, щеше ли да станеш световен капиталист? Затуй няма какво да ме мачкаш, ами дай да се бием, че хората гледат — пък то наш’то остава. Затуй ти ще ме удариш отляво, аз ще те ударя отдясно. После обратното. И да претупаме боя — че хората тръпнат. Нали затуй са дошли.

И така битката започва и хората изпадат в екстаз, че в този живот има възмездие и кой да се бие за тяхната кауза.

Да живей битката!

Прозорливост

Нерон гледа света и разсъждава върху избора на своя живот:

„Да бъде или да не бъде Нерон?!“.

И най-чистосърдечно решава да бъде, изхождайки от простото обстоятелство: щом светът в своя Апокалипсис, е опрял до услугите му — значи този свят може да бъде спасен единствено ако се подложи на един нов Калигула.

Са̀мо!

Непростимо

— Уважаеми госпожи и господа, упълномощен съм от Историята да ви бъда ръководител.

(Аплодисменти!)

— Както и това да бъда вечен залог за вашето бъдещо „аз“.

(Бурни аплодисменти!)

— А така също и носител и на самата идея за Историята.

(Нестихващи аплодисменти!)

. . . . . . . . .

— Ей, кой каза, че Историята се прави не от ръководители, а от личности Кой?!…

— Как кой? — еретик някакъв, който разделя понятията!

Законосъобразност

В основата на цялото стои отделното. А на възхода му — животът на отделното. Така и цялото си остава цяло и отделното отделно — осъществяващи се взаимно като дружки. И веднъж тръгнали по този път, дават тон върху всеобщия смисъл на нещата. Значи въпросът се свежда не до това, защо и как цялото е станало цяло и отделното отделно, а просто до това, дали попадаш в първото или във второто.

Други въпроси няма.

Правомерност

Откакто едни хора казват за други: „Нашата функция е да им се възхищаваме, а тяхната — да не съществуваме изобщо за тях“ — светът не се нуждае от корекция.

Безусловно

За да пребъдеш като човек в своята самодоволна екзистенция на безличен — ти винаги можеш да убиеш своя антипод. Винаги! Но невинаги можеш действително да пребъдеш — само защото си го убил.