Георги Спасов
Предговор

Книгата на Илия Михайлов включва спомени, импресии, миниатюри. Светът около нас е пресъздаден от едно непокварено, доверчиво и добронамерено съзнание. То ни връща в прекрасния свят на Детството и на онзи малък интимен кът от огромното пространство на Човечеството, наричан Махалата; припомня ни неизбежните приятелства и малките предателства; потапя ни в днешната реалност, но тя сякаш е друга, неочаквано нова, защото е пречупена през светоусещането на една възвишена душа, вярваща в тихите тайнства и във всевластието на Доброто и Красотата.

Езикът е богат, пластичен, емоционално нюансиран, алегоричен, въздействащ. Аз-повествованието е спасено от изкушенията на егоцентричните разказвачи. Авторът е болезнено искрен, открил цялата си душа пред нас, читателите, за да споделя, да пита, да се съмнява, да се надява.

Текстовете на Илия Михайлов са негови лични просветления, някои от които се превръщат и в наши.

Илюстрациите на 17-годишната Катрин Малинова — ученичка в 11 клас на СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик, са искрени, автентични и визуализират по специфичен начин човешки вълнения. Симбиозата учител-ученик компрометира предразсъдъците за разрив между поколенията и апелира за сродна духовност.