Читателски коментари (за „Летопис на смутното време “ от Вера Мутафчиева)

Силно и красиво написана книга.

От човек с много талант и с още повече знания за епохата. Епоха, в която се е разпаднала една империя, а в кървите и се е преродила една нация — българската.

Съдбите на Селим III, Кара Фейзи, Осман Пазавантооглу и Софроний Врачански, както и тези на останалите герои, заслужават всяка отделна книга. Но събрани в едно, дават истинска и доста правдива картина за едно страшно време — кърджалийското.

От училище помнех малко, естествено чел съм „Индже“ на Йовков, но сблъсъкът ми с този роман успя да ми изясни много за това, кои сме българите, от къде идваме и на къде сме се запътили. Процесите продължават бавно и неотклонно да следват своя ход и посока…

И да, българите не са били роби, нещо по-лошо са били — живота им не е имал никаква стойност, в едно жестоко, размирно време, в което човек за човека е бил вълк, но макар и рядко — брат.

Препоръчвам този роман, както ѝ другите и два, които съм прочел до сега — „Случаят Джем“ и „Предречено от Пагане“.