Барбара Паркър
Кръвни връзки (1)

Благодарности за съдействието

Един писател никога не е сигурен дали читателят го критикува, или му прави комплимент, когато казва: „Господи, в тази книга има толкова много герои!“ Единственото оправдание, което мога да предложа, е следното. Чух такива хубави разкази от толкова много хора, че ми се искаше да ги включа всичките.

Най-добрият разказвач в Окръжната щатска адвокатска кантора на Дейд е може би Дейвид Уоксмън от отдела за тежки престъпления. (Преди да учи право, Дейвид е пообиколил Бронкс и е готов да ви разкаже всичко, което е видял.)

Още веднъж благодаря на детектив Гари Шафо от полицейския участък на Маями Бийч (Гари, как ще пиша за ченгета, като се пенсионираш?) и на сержант Тим О’Ригън, които ми позволиха да излизам с нощния патрул научих повече, отколкото бих желала да знам, от доктор Робърт С. Сайкс и доктор Лий Хърн от Окръжната медицинска лаборатория на Дейд. Джес Гейлън — балистичен експерт към Полицейския отдел на Метро Дейд — обстойно ме запозна с огнестрелните оръжия Доктор Карън Дж. Симънс от Центъра за възстановяване на жени — жертви на насилие, великодушно сподели с мен времето и познанията си.

Рекламните агенти Алий Нюхоф и Дебора Фишер от модната агенция „Ирен Мари“ ме въведоха в света на модата, където се запознах с моделите Клаус Байер и Джеф Гоули, с агентите Кори Батиста и Джуди Пейн и фризьорите — козметични дизайнери Дани Мороу, Скот Барне и Реа Уайт. За Пин Чандлър — отделна самостоятелна страница.

Всичко, свързано с фотографията, дължа на Боби Даймънд, Гонзало Миранда и Скот Фауст, които ми показаха модата през погледа на фотографа.

Екскурзовод из нощния живот на Южния бряг ми беше Анджела Лопес, а Луй Каналес ми обясни защо това място е толкова ужасно и денем, и нощем. Най-добрият разказвач на Брега е Рейд Воугълхът. И както винаги — благодаря и на теб, Уорън Лий.

Благодаря много на консултантите ми по чужди езици и култури: Кристин Руфини, която ми помогна да нагодя френските и италианските изрази; Доли Янишевски, която ме разведе от Украйна до Израел; на София Економос за някои чудесни думи на гръцки; на Зигфрид Грамел — за немските пасажи, и на Питър Лейвъри, който вля британска кръв в героя ми англичанин. Испанският и всякакви случайни грешки са от мен.

Роналд М. Милър — бивш сержант пехотинец от американската армия — ми разказа някои неща за Виетнам, а Одеса Тевис от Дружеството за изследване на историческите извори в Тарпън накара миналото на този град да оживее пред мен.

Изказвам благодарност на юридическите ми съветници — адвокатите Кели Лутър (загинал нелепо) и Майкъл А. Метърс (служебен защитник в криминални дела). Рей Кинг ми показа как се зарежда „Колт 45“; Ричард С. Дейвид сподели с мен познанията си по психология на семейството, а Елизабет С. Питънгър ми откри някои тънкости на градинарството.

За вдъхновението и насоките в началния етап от работата ми върху книгата дължа много на Клиф Юдел При обсъждането на по-трудните моменти много ми помогна сестра ми Лаура. На кого друг бих могла да благодаря за осмислянето на недовършения ръкопис, ако не на писателката Джуди Кювас: Благодаря и на теб, Ан Уилямс — от английското издателство „Хедлайн“ — за коригирането на някои недоглеждания от моя страна за окончателния вид, както винаги, съм задължена на всички славни момчета и момичета от „Дътън“, особено на Одри Лафер — моя покровителка и редакторка, както и на отговорния редактор Джули Барбато.