Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sisi, eine Prinzessin für den Kaiser, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Разпознаване и корекция
egesihora (2018)

Издание:

Автор: Габи Шустер

Заглавие: Принцеса Сиси

Преводач: Ваня Пенева

Година на превод: 2002

Език, от който е преведено: Немски

Издание: първо (допечатка)

Издател: „ПАН“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002; 2011

Тип: роман

Националност: немска

Печатница: „Балкан прес“

Редактор: Любомир Русанов

Художник: Таня Колева

Коректор: Адриана Йончева

ISBN: 954-657-418-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6051

История

  1. — Добавяне

Родена с късмет

Още към обед заваля сняг. Дребни снежинки, които едва през следващите часове започнаха да се трупат по покривите, первазите и улиците. 1837 година, Бъдни вечер. Когато падна мрак, снегът вече беше загърнал град Мюнхен в празнична бяла дреха. Той приглушаваше трополенето на малкото карети, които бяха на път тази нощ, до тихо тракане и посипваше бляскавия меден покрив на новия дворец на „Лудвигщрасе“ със светещи кристали.

От часове през прозорците на голямата сграда към заснежената улица струяха потоци златна светлина. Те бяха знак, че там ставаше нещо по-важно от обичайното семейно коледно тържество.

Великолепната къща принадлежеше на херцог Максимилиан Йосиф Баварски, братовчед на управляващия крал Лудвиг. Херцог Макс беше женен за Луизе, сестра на вителсбахския владетел, и с това беше в двойно родство с баварския кралски дом.

Това не беше точно бракът, за който допреди няколко години си бяха мечтали двамата млади хора, но в управляващите кръгове нямаше значение дали мъжът и жената се обичаха. Красивата Луизе, която всички наричаха само Лудовика, трябваше да се омъжи за братовчед си, избран от баща й по политически причини. Цели девет дъщери от първия и втория брак на баварския крал трябваше да бъдат омъжени и не всички успяха да се сдобият с кралски трон или важна княжеска титла.

Сватбата беше станала преди девет години и тази вечер херцогинята щеше да роди за трети път. Около младия баща се бяха събрали дамите и господата от баварския двор и очакваха вратите към белия будоар на херцогинята най-после да се отворят.

Коледа или не, щом член на кралското семейство очакваше дете, всички бяха длъжни да присъстват, за да удостоверят важното събитие. Тази вечер се наложи да чакат доста дълго. Едва малко преди единайсет се чу първият плач на херцогското бебе. Майка му се отпусна изтощено върху бродираните възглавници.

— Какво е? — попита шепнешком тя. — Момче или момиче?

— Момиче, Ваше Кралско Височество! — отговори сияещата акушерка и вдигна червеното като рак телце с широко отворена устичка, за да го измие и облече. — Прекрасно, здраво малко момиченце!

Тъй като херцогинята още преди шест години беше дарила живот на първото си момче, никой не се разочарова от раждането на втора дъщеря. Госпожа Вайхселбаумер, акушерка на Лудовика още от първото раждане на височайшата дама, не смогваше да се овладее от радост при вида на красивото бебенце.

— Малката има зъбче, Ваше Кралско Височество, не мога да повярвам! Тя е не просто дете с късмет, тя е благословена от съдбата! О, каква милост! И се роди точно на Бъдни вечер!

В момента младата херцогиня не можеше да прегърне благословеното си бебе. Първо, за да се спази точно дворцовата церемония, трябваше да го представят на чакащите дами и господа. Те се подписаха под грамотата за раждане, която удостоверяваше, че Нейно кралско височество принцеса Луизе Баварска се е освободила благополучно от бременност и е дала живот на нова принцеса, която щеше да бъде кръстена с имената Елизабет Амалия Евгения.

Мина доста време, докато мъничкото момиченце привърши с първата си обществена изява. То бе заспало отдавна, а младата майка най-после имаше възможност да се наслади на настъпилия покой. Така — изтощена и едновременно с това свръхвъзбудена от събитията, тя остави мислите си да блуждаят.

Вече имаше три деца. Бунтовната млада принцеса, която беше умолявала баща си да не я принуждава на този нежелан брак, отдавна принадлежеше към миналото. Понякога все още си спомняше принц Мигел от Браганца. Тогава беше силно влюбена в красивия португалец с черни като нощта очи и той й отвръщаше със същото. Но много скоро политиката се намеси в романса им и сложи край на пламенната любов.

И до днес Лудовика не можеше да се примири с привидните държавни причини, които накараха баща й да забрани женитбата с Мигел. Той не си направи труда да й ги обясни. Принцесите бяха политически капитал и ги женеха в съответствие със значението им — Лудовика беше длъжна да го разбере. Никой не се интересуваше от любовната й мъка. Тя трябваше да забрави Мигел или поне да се престори, че го е забравила.

След това й наредиха да се омъжи за братовчед си Макс. Точно за Макс, когото изобщо не можеше да понася, който дори не беше от властващата линия на дома Вителсбах, а само незначителен херцог в Бавария. Мъж, израснал в обикновена среда и дори посещавал училище с деца от не аристократични семейства.

Сестрите й бяха избрали много по-добри партии. Близа беше кралица на Прусия, мъжът на Мари управляваше в Саксония, а най-голямата й сестра Софи се бе омъжила за австрийския престолонаследник Франц Карл. Един ден, щом император Фердинанд си отидеше, тя щеше да стане императрица на Австрия.

Макс се съгласи на този брак със същата неохота като братовчедка си. Той имаше любовница от буржоазните среди, но не можеше да се ожени за нея по съсловни причини. Само страхът от енергичния му дядо го заведе пред олтара. Мразеше трудностите и ако можеше да ги избегне, като се ожени, трябваше да го направи, макар и скърцайки със зъби.

Така Лудовика стана херцогиня в Бавария. Съпруга на мъж, който нямаше желание да играе роля нито в политиката, нито в обществения живот. Макс имаше доста голямо състояние, което му позволяваше да пътешества и да живее според собствените си предпочитания. Когато се сетеше, посещаваше спалнята на жена си и й напомняше, че са съпрузи. Резултатът от тези неособено радващи посещения обикновено се появяваше на бял свят след девет месеца.

Малкото момиченце изхлипа тихо и изтръгна майка си от тъжните мисли. Тя приглади нежно меките светли кичурчета на челцето му и целуна розовите бузки. Дишането на детето се успокои, малката, красиво извита устичка се отпусна доволно. Лудовика може и да не понасяше мъжа си, но обичаше децата си. Бебето явно го усещаше.

До княжеското легло гореше само една свещ и хвърляше златисти отблясъци по кожата на новороденото. „Необикновено красиво бебе“, отсъди херцогинята със законна майчина гордост. Много по-крехко от първородния й син Лудвиг и по-красиво от вече тригодишната, сериозна Каролине Терезе Хелене, която всички наричаха просто Нене. Дали и малката щеше да стане уравновесена и спокойна като Нене? По време на бременността тя не беше създавала проблеми на Лудовика.

— Какво ли ти е приготвил животът, сладкото ми съкровище? — пошепна замислено херцогинята. — Дано не е тъга, а само щастие, много щастие. Но кой може да каже отсега…

В този тих час на изгряващия първи коледен ден, нежните черти на малката Елизабет грееха с такава крехка, въздушна красота, че майка й не можа да потисне една страхлива тръпка. Като че ли я бе осенило прозрение, каква изключителна съдба е предопределена на малката й дъщеря.

Наистина ли детето й се беше родило с късмет? Разправяха, че и Наполеон се родил с един зъб. Съдбата го бе изкачила на върха на славата, но след това го тласна в пропастта на отчаянието. Да пожелае на едно толкова малко човешко същество подобна слава — според херцогиня Лудовика това граничеше със светотатство. Без да съзнава какво прави, тя закрилнически притисна бебето в прегръдката си. Велики Боже, тя беше уморена, ужасно уморена. Прозя се и дори не усети как акушерката взе бебето от ръцете й и го положи в люлката му. Елизабет посрещна първия ден от живота си в мирен сън.

Навън най-после беше престанало да вали. Ясни и студени, звездите светеха над баварската столица. Блестящи като диамантите, които след няколко години щяха да украсят най-хубавата жена в Европа. Защото един ден малката баварска принцеса щеше да стане красавицата на Европа. Колко хубаво, че в този момент никой не го знаеше.