Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dangerous magic, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,6 (× 33 гласа)
Сканиране
kasiljs (2009)
Корекция
asayva (2017)
Форматиране
in82qh (2017)

Глава първа

Елиса Шелдън седеше зашеметена от обидата, блъснала я като ледена вълна. Единственото, което я държеше и не й позволяваше да се остави да бъде погълната, осъзна тя, макар и все още объркана, бе надигналата се в гърдите й ярост. Това също бе проблем, защото се наложи да призове впечатляващата си воля, за да овладее тази ярост, преди да я бе повлякла.

— Бихте ли — започна Елиса, като произнасяше всяка дума ясно с леко дрезгавия си глас, прозвучал неестествено овладян, — повторили?

Синьо-зелените й очи, обикновено блеснали от жизненост и чувство за хумор и заразната жажда за живот, помръкнаха и се превърнаха в зелени пламъци, но високият непреклонен мъж, застанал на прозореца зад бюрото си, дори не забеляза. Бе с гръб към нея, впил поглед в типичния за всеки работен ден трафик петнайсет етажа по-долу.

— Чухте ме много добре, госпожице Шелдън — изръмжа тихо Уейд Тагърт. — Просто изтъкнах, че сте избрали неподходящия мъж, с когото да преспите в напразните си опити да си осигурите повишение и да станете новия завеждащ отдел „Редакция и графичен дизайн“. — Замълча за по-голяма тежест. — Трябваше да пробвате уменията си в прелъстяването с мен. Не с Мартин Рандолф.

Ужасена, Елиса остана втренчена в стройния силен гръб, изправен пред нея. Уейд Тагърт не бе подбрал дрехите си както трябва, каза си тя, когато някакво подобие на истерия се опита да се прокрадне в ума й. Трябваше да предпочете кожено облекло и да понесе копие, вместо този консервативен тъмен костюм, съчетан с бяла риза и вратовръзка. Може пък тъкмо това облекло да бе последният писък на модата сред съвременните хищници.

— Господин Тагърт — подзе Елиса, обзета от отчаяние, всички мисли за повишение бяха изчезнали заради ужасната обида, която й бе нанесъл той, — трябва да има някаква грешка! Не мога да си обясня на какво основание сте си въобразили, че бих… Че бих се принизила до подобно поведение, ала ви уверявам, че грешите! Изглежда сте от мъжете, които предполагат, че една жена, изпълнена с желание да напредне в света на бизнеса, е готова на всичко, за да се изкачи по стълбата на успеха, но ви уверявам, че в този случай ми дължите извинение!

Дори да паднеше на колене и да й се извинеше, осъзна тя, докато се опитваше да овладее гнева си, нищо на този свят не бе в състояние да я принуди да остане да работи за този тип. Обвиненията, които чу, винаги щяха да застават помежду им, следователно добрите им колегиални отношения щяха да са невъзможни.

— Видях колието, Елиса. — Странно бе, че на дълбокия му звучен глас липсваше интонация, а в същото време прозвуча уморен, когато най-сетне Уейд Тагърт се обърна към нея.

Тя срещна непреклонните му ледено сиви очи и й се прииска да се обърне и да избяга. Единствено силната й гордост и твърда решителност да го постави на мястото му я накараха да остане седнала. Да се изправи човек срещу Тагърт бе непосилна задача, ала когато той се отдадеше на нетърпимото си мрачно настроение, ставаше много по-страшен от обикновено.

Беше на трийсет и пет и по всичко личеше, че нито една от тези трийсет и пет години не е била лека. Неотдавна го бяха назначили за мениджър на клона в Сиатъл на фирмата за компютърен дизайн, в която работеше Елиса, и се носеха слухове, че го готвят за изпълнителен директор на компанията. Тя не се съмняваше, че бе истина. Уейд Тагърт си бе проправил път към ръководните длъжности сравнително бързо и напълно безпощадно и нямаше причина да се съмнява, че той щеше да продължи възхода си. Бе постигнал много за „Компю Дизайн“ и беше ясно, че компанията го възнаграждаваше за положените усилия.

Образът на хищник се появи натрапчиво в ума й, докато го наблюдаваше, очертан на фона на градските небостъргачи. Почти черната му коса беше подстригана строго, прическа напълно несъобразена с модните тенденции, а на двете му слепоочия вече личаха бели коси. Плътни вежди бяха навъсени над дълбоки очи, които се меняха от сегашното студено сиво до необичаен сребърен цвят, сигурно в зависимост от светлината, както предполагаше Елиса. Лицето му бе като издялано от желязна ръка, а загорялата кожа подчертаваше изпъкналите му скули и квадратната му агресивна брадичка. В ъгълчетата на очите му се бяха събрали ситни бръчици, които намекваха, че прекарва доста време на открито. От двете страни на стиснатите му устни имаше изразени хлътнатини. И точно както при повечето безпощадни хищници, по тялото на този човек нямаше нито един излишен грам. Широки рамене и мощни гърди преминаваха в тесен ханш и стегнати бедра, подчертани от консервативните дрехи.

Тя усети пронизващия му поглед, докато седеше напрегната на стола, и забеляза, че погледът му обхождаше спретнатия й зелен костюм, късата дръзка прическа, скосена на тила, която предпочиташе за тъмнокестенявата си коса, за да може по-добре да подчертава извитите й нагоре очи с цвят на море. Елиса не бе красавица, знаеше го, въпреки че малката й обла брадичка, леко вирнатия нос и подчертани скули създаваха впечатление за привлекателно момиче. Изразителността на тези черти, както и впечатлението, че бе винаги готова да се засмее предизвикателно, често привличаха погледите. Беше едва метър и шейсет и два, слаба и сега се чувстваше в неравностойно положение пред силния обвинител, висок един и осемдесет. Но пък дрехите й бяха скъпи и прилягаха на дребното й тяло и нежната извивка на гърдите и бедрата й, без да ги подчертават натрапчиво.

Тя самоуверено кръстоса крака в жест на женска предизвикателност. Беше на двайсет и седем и не бе стигнала дотук, без да е научила как да остане спокойна, когато я нападат. Нямаше да позволи на този мъж да разбере колко силно я бе поразила напълно неочакваната сцена.

— Какво колие, господин Тагърт? — попита Елиса, вдигна брадичка и присви синьо-зелените си очи още малко, за да му покаже, че не й бе приятно да използва малкото й име.

— Същото, което Рандолф ти даде онази вечер, сигурно в знак на благодарност за извършените услуги. Лошото е, че не разполагаше с власт, за да ти се отплати подобаващо, ала ти трябваше да си подсигуриш гърба, преди да се вържеш на такава уговорка. Ако това ще те успокои, той предложи името ти за одобрение — обясняваше дразнещо бавно Тагърт.

— А вие, понеже сте мъдър и предвидлив, ме отхвърлихте — изрече в заключение тя със спокоен глас, въпреки че не усещаше как ръцете й, свити в скута, бяха побелели от стискане.

— Квалификацията ти за техническия отдел беше отлична — призна той.

— Само че съм насочила вниманието си към неподходящия човек — измърмори през стиснати зъби Елиса.

— Учудваш ме, Елиса — каза й мрачно Тагърт. — Трябваше по-добре да си подготвиш домашното.

— Може ли да се върнем на дребния въпрос с колието? Май това е единственото ви доказателство.

— Какво за него? — Той сви рамене, обърна се на една страна и прекоси бавно стаята, за да погледна през страничния прозорец. Ето, това му е хубавото да имаш ъглов офис, каза си тя с въздишка. Знаеше много добре какво вижда от наблюдателницата си — оживеното пристанище и залива Елиът с непрестанния поток шлепове, които кръстосват до различни острови. Зимният ден в Сиатъл беше студен и сив, също като атмосферата в офиса.

— Единственото, което искам да знам, е, къде и кога ме видяхте да го приемам.

— След работа, онази вечер, бяхте долу в гаража. Стоеше с Рандолф до колата му. Видях го как го извади от кутийката и ти го подаде.

— И на базата на това ме отхвърлихте от предложените за повишение и ме обвинявате, че спя с шефовете, за да се изкача по-нагоре по стълбицата? — вбеси се Елиса.

Тагърт се извърна рязко и впи очи в пламналия й поглед.

— Не за пръв път те виждам с Мартин Рандолф при обстоятелства, които трудно могат да бъдат наречени невинни. Когато беше на коктейла, ти излезе с него на улицата. Човекът е женен, Елиса, и ти го знаеш.

— След като знаете това, би трябвало да знаете, че колието беше подарък, който бе купил за жена си. Просто му се възхищавах — отвърна гневно тя, в отчаян опит да се въздържи и да не избухне.

— Ти го сложи в чантата си — продължи намръщен той. — Не ме лъжи, Елиса. Нищо няма да се получи.

— В мен е до рождения ден на Джун Рандолф, който по една случайност е утре вечер. При това в моя апартамент! Двете с Джун сме добри приятелки.

— Тогава не е редно да излизаш да пийнеш по нещо след работа със съпруга й, нали? — сопна се Тагърт.

— И на колко подобни случаи сте били свидетел, господин Тагърт? — попита тя и усети, че устните й бяха напълно пресъхнали.

— На достатъчно — заяви той, върна се на бюрото си и се отпусна на стола. — Поне на два или три.

— И не сте готов да повярвате, че това са били съвсем невинни излизания, така ли?

— Не е ли прекалено удобно за теб, Елиса? Ти май започна да се виждаш с Рандолф, когато наближи времето за повишение…

— Наближаваше рождения ден изненада на Джун! Това бе всичко, за което се говореше по време на кратките ни срещи!

— Не се опитвай де ме правиш на глупак — нареди Тагърт и се отпусна назад в огромния стол, без да откъсва от нея строгия си поглед. — Поне веднъж съм те виждал да се качваш в асансьора нагоре, а след малко и Рандолф да се отправя натам.

— Надявам се да ви е било забавно, докато сте се опитвали да си играете като във филма „Аз шпионирам“ — изсъска тя, неспособна да повярва на това, което се случваше. — Ако познавахте хотела добре, щяхте да знаете, че на второ ниво се намира конгресния център. Боже мой! А вие как го постигате? Скривате се зад палмите в коридора и шпионирате служителите ли? Май трябва да започнете работа към някоя правителствена агенция.

— Трябваше да се уверя — заяви той, без да обръща внимание на сарказма й. В гласа му имаше нещо непоколебимо. Елиса потръпна неволно.

— И сега вече сигурен ли сте? — попита тя, стресната от силния си гняв. Никога през живота си не бе усещала подобна ярост. Погледна мъчителя си, смръщила вежди, докато обмисляше възможностите за действие.

— За мен това, което съм видял, е достатъчно добро доказателство, Елиса — заяви студено Уейд Тагърт. — Няма особен смисъл отново да обсъждаме този въпрос, нали? Защо просто не приемеш факта, че съм разкрил какво става и че собствените ти методи са ти изиграли лоша шега?

— А Ивлин Кинън получи поста, въпреки че опитът й е по-малък и е работила за компанията по-кратко — изтъкна тя.

— Да не би да се каниш да я обвиниш, че е спала с подходящия за целта мъж? — попита той и едната му вежда се изви любопитно.

— Не ставайте смешен — сопна се презрително Елиса. — Ивлин никога не би направила подобно нещо. — Това бе самата истина, каза си тъжно тя. Красива, руса, с лешникови очи и истински компетентна, Ивлин бе силно влюбена в новия си съпруг.

— Поне си честна — отвърна Уейд. — Да, права си. Ивлин получи работата, защото е вторият човек по опит и квалификация.

— А най-опитната и квалифицираната като пълна глупачка се е компрометирала и прелъстила неподходящия човек, така ли? — Елиса усещаше как кръвта й кипи във вените. Все някак щеше да открие начин да сложи този тип на мястото му, дори това да бе последното, за което й стигнеха силите! — Кажете ми как стана, господин Тагърт, вие настояхте Ивлин да спи с вас, а когато тя отказа решихте, че си струва да я повишите?

— Не! — сопна се той и гласът му прозвуча обиден. — За разлика от теб, аз държа партньорките ми за леглото да са неженени!

Елиса усети как бузите й пламват и положи всички усилия да не откъсва поглед от сивите очи на мъжа. Макар и да знаеше, че бе невинна и обвиненията на мъчителя й бяха неоснователни, й беше трудно да се пребори с него и да отстоява правата си. Господи, помисли си учудена тя. Ако бях виновна, сигурно щях да изпълзя навън на четири крака!

— Ясно — продължи смело Елиса. — Защо тогава просто не дойдохте при мен, за да изложите условията си за поста?

— Защото — изръмжа тихо и натъртено Тагърт, — исках да ти дам урок.

— И урокът е как следващия път да си избера подходящия мъж ли? — въздъхна безпомощно тя.

— Нещо такова — съгласи се подигравателно той. Без да мисли, Уейд се протегна и взе жълтия молив, поставен близо до ръката му. Почука с него разсеяно, докато преценяваше горчивината в погледа й. — Ако имаш намерение да използваш подобни прийоми, за да се изкачиш на върха, Елиса, можеш да пробваш с мен. Аз съм в много по-добро положение да дам тласък на кариерата ти от Рандолф и се надявам случаят с това повишение да е достатъчно доказателство.

— Вие — просъска тя през стиснати зъби, финото й тяло разтреперано от силата на обзелите я чувства, — сте най-безпринципният, егоистичен и безжалостен човек, когото съм имала нещастието да срещна!

— Според мен се разбираме отлично — заяви сухо той.

Как бе възможно да седи така, все едно че бе господарят, питаше се разтърсената Елиса. По това мъжествено лице бе изписана неподправена самоувереност, в сивите му очите имаше агресивност. Уейд Тагърт наистина бе хищник, а тя бе избрана за жертва!

— Струва ми се, че няма кой знае какъв смисъл да продължаваме с този разговор — заяви посърнала Елиса и поклати глава, защото все още не можеше да повярва. Не бе възможно! — Ще ви изпратя оставката си веднага щом се върна в стаята си и я напиша. — Премести разтрепераните си пръсти към страничните облегалки на стола, за да се изправи, но следващите му думи я накараха рязко да вдигне глава, а кестенявата й коса да се люшне покрай малките й уши.

— Не съм ти поискал оставката, Елиса. Просто ти посочвам фактите от живота. Работата ти за „Компю Дизайн“, докато я наблюдавах месец и половина, откакто съм тук, беше отлична. Статистиката показва, че е било все така през четирите години, откакто работиш тук. Не е било нужно да опитваш методите, на които разчиташе за последното повишение, ала след като така ти харесва… — Моливът между пръстите му се пречупи, а той остави изречението недовършено.

— След като ще използвам подобни методи, да се науча да ги използвам там, където ще са ми от помощ, нали? — чу тя собствения си глас.

— Както вече казах — повтори Тагърт тихо и внимателно, — струва ми се, че се разбираме отлично.

— За това, което ми причинявате, си има име — заяви напрегнато Елиса, все още на стола, но готова да скочи и да побегне като дребно преследвано зверче, видяло ловец. — Нарича се сексуален тормоз и е незаконно!

— И жените, които използват телата си, за да постигнат нещо в работата, си имат име — изръмжа той и се подпря с разперени длани на бюрото, без да откъсва презрителния си поглед от нея. — И то не само едно. Ала нито едно не с особено ласкателно!

— След като имате толкова лошо мнение за мен, учудвам се, че изобщо ми отправихте предложението си — заяви тя. Някаква идея започваше да се оформя в объркания й ум. Този мъж май бе сигурен, че държи всичко под контрол по начина, по който го бе решил. Как ли щеше да му подейства, когато разбереше, че греши?

— Мъжете, за тяхно най-голямо изумление, не могат винаги да дадат обяснение за вкусовите си предпочитания, Елиса — й призна Уейд Тагърт с някакъв проблясък на веселост. — Желая те. Нищо по-просто от това и използвам най-удачната примамка, за която се сетих.

Тя го гледаше и не разбираше.

— Желаете ме — повтори глупаво Елиса, а синьо-зелените й очи се затвориха и отвориха, сякаш за да прочисти образа. Само че той бе все още пред нея, седнал зад огромното си бюро, хладен, със самообладанието на огромна котка. Сивите му очи приличаха на загадъчни езера от леденостуден дъжд, а мрачно и строго стиснатите му устни й се сториха интересни, когато забеляза едното извито нагоре ъгълче. Ръката му продължаваше да върти небрежно парче от счупения молив.

— Толкова ли ти е трудно да разбереш? — попита Тагърт почти мило. — За малкото време, откакто съм тук, забелязах, че не страдаш от липса на обожатели.

— Те се наричат приятели, господин Тагърт — сопна се обидена тя. Истина е, каза си разсеяно. Наистина имаше много приятели, напълно естествено бе някои от тях да са мъже. Само че единственият, който се доближаваше до обожател, дори не работеше в „Компю Дизайн“. Уейд Тагърт бе много далече от истината, ако си я представяше като някоя фатална жена.

— А Мартин Рандолф как го наричаш? — опита се да я засече той.

— Наричам го приятел, който по една случайност е петнайсет години по-възрастен от мен и е щастливо женен, както вече ви казах.

— Което означава, че не попада в рисковата категория, нали познах? Можеш да го използваш, защото си решила, че той няма да поиска нещо, което нямаш желание да дадеш. Ами какво ще стане, ако Рандолф се побърка, както се случва с някои мъже, и напусне жена си заради теб? Какво ще направиш, ако почука един хубав ден на вратата ти, решил, че жената, която му обръща толкова много внимание, ще го прибере? Няма ли да се почувстваш поне малко виновна, Елиса? — Тагърт неочаквано скочи на крака, но не пристъпи към нея. Обърна се към прозореца зад бюрото и тя отново се взря в широкия му гръб.

— Това не може да се случи!

— Съгласен съм — кимна за нейно учудване той и погледна към нея през рамо. — Защото аз поставих точка на малката ти игра с него, като дръпнах стръвта и я дадох на друга. Рандолф не е глупак. Скоро ще разбере, че си готова да се втурнеш по някой по-обещаващ път към успеха и ако е умен, ще благодари на звездите, че се е измъкнал, преди да е направил глупостта да напусне жена си! — Завъртя се, за да застане срещу нея, и се подпря с длани на бюрото, приведе се, всяка част от тялото му предизвикателно напрегната. — И така, Елиса… — Зачака.

Тя се опита да подреди обърканите си мисли, за да се справи по някакъв начин с ужасното положение. В целия този хаос само едно нещо й се струваше ясно, а то бе, че ако съществуваше начин да си отмъсти на този мъж, щеше непременно да го използва.

— И така, какво? — предизвика го смело Елиса. — Не очаквате да скоча от радост на предложението ви, тъй като все още не сте го направили както трябва. — Опитваше се да печели време, защото идеята й се оформяше. — Може би си мислите, че съм достатъчно глупава да спя, с когото не трябва, за да постигна повишение, ала как можахте да помислите, че ще допусна втори път същата грешка? — Нямаше смисъл да спори повече с него. Тя прие фактите с мрачна решителност. Щеше да посвети цялата си енергия да открие тактика, която да използва срещу Тагърт. Тактика, която щеше да му помогне веднъж и завинаги да разбере, че няма право да си играе с кариерата на жените, които работят за него. Тактика, която щеше да му покаже собствената му грешка.

— Вече ти казах защо те каня да провериш другите възможности за напредък в кариерата — отвърна бавно той. — Желая те. И нямам представа колко дълго ще те желая — добави грубо. — Само че докато това трае, ти ще можеш да се облагодетелстваш значително. Сигурен съм, че въображението ти вече действа на пълни обороти и обмисля потенциала на новото положение. Никой друг от мениджърите не е на по-висок пост, нали така, Елиса? Освен, разбира се, ако не си се прицелила в изпълнителния директор! Може би, ако си изиграеш картите правилно и задържиш интереса ми достатъчно дълго, ще се придвижиш нагоре заедно с мен.

Тя пребледня. Никога през живота си не й бе предлагано подобно нещо.

— Както забелязвам, господин Тагърт, доста успешно се придвижвате нагоре. Няма съмнение, че вие ще сте следващият изпълнителен директор. Следващият шеф на „Компю Дизайн“, нали — натърти Елиса и се опита думите й да прозвучат презрително.

— Когато искам нещо — отвърна рязко той, — аз го получавам. — В този момент тя му повярва. Ако този мъж бе решен наистина да преследва целта си, със сигурност щеше да я постигне.

— Тук нещо не се връзва — измърмори Елиса след секунда напрегнато мълчание. — Защо аз? Има по-красиви жени, които работят за вас, господин Тагърт, а и вие не сте сляп. Някои от тях дори не са женени! — подхвърли подигравателно тя.

— Съгласен съм, че не си нито най-красивата, нито най-изтънчената жена, която съм срещал, Елиса Шелдън — леко изви уста той. — Само че у теб има нещо, което ме привлича. Поне засега — добави Тагърт и в гласа му се прокрадва нещо като заплаха. Заобиколи бюрото, като се движеше толкова бързо, че тя едва бе успяла да се надигне от стола си и дори не се бе отправила към вратата, когато той вече бе до нея. Само с две крачки, гъвкави като на пантера, застана пред нея и я изправи от стола. Ръцете му стиснаха раменете й и Тагърт я задържа неподвижна, докато я приближаваше до себе си. — Поне засега — повтори той с глас, наподобяваш далечна тътнеща гръмотевица, — искам да знам какво е да усетя топлата ти усмивка. Искам да съм отговорът на предизвикателството в очите ти, искам да се смея заедно с теб. Искам с теб да споря за стоковата борса, за политика, искам да се порадвам на ентусиазма ти, на жаждата ти за живот. Има едно условие. Докато аз съм около теб, не желая да се мяркат други. Ясно ли е?

— Пуснете ме! — извика удивена Елиса, обзета от страх. — Махнете си незабавно ръцете! — Пръстите й подпряха тъмната материя на сакото му, докато стоеше срещу него с широко отворени очи, много предпазлива. Отчаяно го блъскаше и се опиташе да се отдръпне, но Тагърт изглежда не забелязваше.

— Попитах дали си разбрала основните изисквания за връзката ни? — попита грубо той и леко я разтърси.

— Чух ви какво казахте, по дяволите! — викна ядосана тя. Изражението му и силата му я предупредиха да пристъпва много внимателно, поне докато я пусне. — Само че ние нямаме връзка, така че „изискванията ви“ не означават нищо, нали? — Това бе неразумно, ала Елиса бе твърде ядосана, за да се сдържа.

— Но ще имаме — зарече се тихо Тагърт. — Когато се успокоиш и премислиш какво мога да направя за теб. И ще ти предложа още нещо, за да наклони везните — продължи той и я стисна отново, така че тя остана притисната до стегнатото му тяло.

— Какво по-точно? — попита с горчивина тя. — Диамантено колие ли? Между другото, колието, което Мартин ми даде онази вечер, беше диамантено…

— Точно това имах предвид — прекъсна я грубо Тагърт и наведе глава, за да улови бързо и неочаквано неподготвените й устни.

Тихият й вик бе заглушен от целувката му. Тази целувка бе завладяваща, настойчива, обещаваше огън и мъжка и власт. Той грубо разтвори устните й и езикът му се вмъкна и топлата влага на устата й. Бе кратка, наказателна, която искаше да подчертае, че младата жена няма сили, за да му се противопостави, и Елиса остана разтреперана от ужас и гняв.

След като разбра колко бе безпомощна, тя се опита да приложи единствената защита, която й бе останала, и се отпусна незаинтересована в желязната му прегръдка.

— Така вече е по-добре — одобри Тагърт с дрезгав глас, когато усети, че Елиса бе престанала да се съпротивлява. — Нещата ще са много по-приятни, ако не се съпротивляваш.

Устните му продължиха да се движат над нейните и се насочиха към ъгълчетата. Когато понечи да извърне глава настрани, зъбите му леко захапаха нежната й долна устна и я притиснаха леко с настойчивост и внимание. Тя не помръдваше, оставила бурната му страст да отслабне и затворила очи за това, което ставаше. По-късно, зарече се Елиса безмълвно, по-късо щеше да го научи този арогантен тип, щеше да му даде урок, който никога нямаше да забрави!

Най-сетне усети как ръцете му се отпускат и се плъзгат около кръста й. Тя чакаше напрегната с надеждата да й изникне възможност да се освободи, ала докато преценяваше възможностите, усети как той я притиска до бедрата си и новият прицел на устните му стана гърлото й. Знаеше какво желание го изпълва и усещаше първичната сила и страст, лумнала в него, а това бе опасност, която Елиса осъзна прекалено късно. Едва когато зарядът в него започна да се прехвърля в нея през допрените им ръце, бедра и устни, тя усети нов страх.

— Не! — отдръпна се мрачно Елиса, без да позволява на отчаянието си да проличи в гласа й. — Няма да ви позволя да направите това с мен! — Дали Тагърт знаеше, чудеше се отчаяна тя, какво й причинява? Как бе възможно тялото й да реагира така предателски на мъж, който й обещаваше единствено обиди и наказания! Но то бе потръпнало и Елиса трябваше да спре, преди коленете й да се подгънат.

— Защо не ме оставиш да те целуна, Елиса? — попита подигравателно той, докато я целуваше с леки докосвания по челюстта и крайчето на устата. — Помисли си какво бих могъл да направя за теб в замяна. А не ме чака скрита съпруга, която само да усложни нещата — продължи да я убеждава Тагърт. — Ще разполагаш с цели нощи, за да пробваш магията си върху мен. Кой знае колко високо ще се издигнеш в компанията…

Тя впрегна цялото си самообладание, за да потисне думите, които искаше да изрече. На този опасен кръстопът трябваше да обмисли първо най-важното нещо, а то бе как да се отърве от него. Второто важно бе да подготви отмъщението си, колкото и незначително да бе. Нямаше да позволи на Уейд Тагърт да се отнася безнаказано с нея по този начин.

— Слушам те — измърмори с горчивина Елиса. — Не мога да направя нищо, докато разиграваш сценки. Ала трябва да призная, че ми трябва време да обмисля нещата. Не очаквах подобно развитие, когато ме повика тази сутрин.

При тази забележка той вдигна глава, но преди това положи бърза лека целувка върху устните й. Сивите му очи блестяха замислени към вдигнатото към него лице и тя забеляза решителността в тях. Тагърт се зачуди дали и Елиса вече приема нещата по същия начин като него.

— Очакваше да чуеш, че си повишена, нали? — попита замислен той.

— Предположението ми беше напълно обосновано — отвърна тя и усети как бяха подпухнали устните й. Прегръдката му приличаше по-скоро на атака, помисли си небрежно Елиса. Сякаш Уейд Тагърт искаше да стане ясно още от самото начало, че той ще е водещата фигура във връзката им.

— Ще има и други повишения, и други възможности — обеща й Тагърт студено. Ръцете му бяха все още около кръста й и тя усети силата в пръстите му, докато те масажираха разсеяно гърба й. Това бе невероятно еротично усещане, откри ужасена тя, нещо, за което той дори не се замисляше до този момент.

— Нима? — попита предпазливо Елиса, отстъпи внимателно назад и се отдръпна на няколко сантиметра от него. Зачака с притаен дъх следващата възможност да увеличи разстоянието. Нарочно задържа огромните си морскосини очи на лицето му, в опит да му покаже, че бе точно жена, която сериозно обмисля възможността да си смени любовника. Щеше да му позволи да си мисли, че бе спечелил грубата игра. За момента това бе единственият сигурен начин да се отърве от него. А бъдещето щеше да покаже.

— Дай ми каквото искам, малка магьоснице — прошепна Тагърт с дрезгав глас и се вгледа напрегнато в лицето й. — Имаш думата ми, че ще се грижа за теб. Времето, в което ме забавляваш, ще даде добри дивиденти.

— А ти искаш мен? — за последен път пожела да се увери тя, защото част от нея все още не можеше да повярва на преживяния този следобед шок. — За неопределен период от време?

— Да! — изрече с плътния си глас той и пръстите на гърба й я притиснаха, сякаш бе готов да я вземе тук, в кабинета си, стига да имаше как.

Елиса се намръщи при допира му и скритият в него намек.

— Винаги ли по този начин задоволяваш мъжките си страсти? Използваш положението си, за да привлечеш жените, които искаш? — Трудно й бе да прикрие презрението в гласа си, ала се постара да прозвучи естествено. Тагърт не биваше да заподозре, че тя си има свои планове.

— Различните жени са привлечени от различни неща — отвърна той, а подобен отговор не й помогна особено. — Преди не бях опитвал подобен подход. — Усмихна се с притаена жестокост. — Но и не бях срещал жена, готова на всичко заради кариерата си. Представяш ли си? Повечето се примиряват с предложение за брак, а не с повишение.

Елиса се изчерви при тези подигравателни думи.

— А ти не си готов да стигнеш чак дотам, за да задоволиш нетрайните си желания?

— Не, разбира се — съгласи се веднага Тагърт. Тя се опита да отстъпи назад и ръцете му се отпуснаха, докато я наблюдаваше как се отдръпва и оставя стола като преграда помежду им. Стисна облегалката с ръце, за да не проличи колко силно треперят, и отново вдигна глава към него.

— А каква ми е гаранцията, че ще спазиш твоята част от уговорката? — предизвика го Елиса, докато изпробваше последните стъпки от грубо начертания си план.

— Не е кой знае каква — призна без притеснение той, отметна сакото си назад и изпъна ръце. Облегна се небрежно на бюрото, протегнал крака пред себе си, и я загледа с любопитство. Тя знаеше, че Тагърт предвкусва победата си. Нека се радва, каза си Елиса, обзета от яд. И моят час ще удари. — Ще ти се наложи да разчиташ единствено на думата ми — заяви той.

— И това, според теб, е достатъчно, така ли? — отвърна тя.

— А какво повече искаш? — попита Тагърт, без да крие любопитството си.

— Може би колие… — предположи небрежно Елиса.

— Колиетата, особено диамантените колиета, идват едва след като мога да ти се доверя, че спазваш твоята част от уговорката — изрече тихо той, а сивите му очи така и не се отделяха от лицето й.

— Искаш да ти се доверя?

— С мен рискът за теб е по-малък, отколкото с Мартин Рандолф, а и аз мога да ти предложа повече — изтъкна Тагърт.

Тя изви едната си тънка вежда, но не каза нищо, с което да му противоречи.

— Не се ли притесняваш, че другите ще говорят? — полюбопитства Елиса.

— Градът е голям — изръмжа той. — След работа едва ли някой ще ни засече. Между нас, разбира се, няма да има нищо, което да ни издава по време на работа. Нали не искаш хората да шушукат, че си се издигнала в компанията благодарение на мен? Можем да се справим по-дискретно, отколкото беше с Рандолф. Няма да се срещаме в близките заведения, където се отбиват колегите след работа. — Саркастичният му тон намекваше, че тя не бе усвоила много добре изкуството на романтичните връзки.

Без да съзнава, Елиса склони глава на една страна и забарабани с пръсти по облегалката на стола.

— Кога — попита тя умишлено тихо — искаш отговор?

— Защо да отлагаме? — отвърна веднага Тагърт и сивите му очи се присвиха, докато я наблюдаваше.

— Аз пък си мисля, че ми трябва малко време, за да обмисля въпроса по-задълбочено — настоя сухо Елиса. — Една жена не се впуска в подобно нещо, без да е помислила.

— Какво има да мислиш. За мен всичко е ясно.

Тя си пое дълбоко дъх, след това реши да рискува.

— Би ли изчакал до утре вечер — помоли тихо, — за да ти дам отговор?

Мълчанието бе напрегнато, а на нея й се стори, че той сякаш бе имал намерение да сложи печата на сделката още тази вечер. Арогантен, надут, егоистичен мъжкар!

— Събота вечер? — повтори замислено Тагърт.

— Да. Би ли дошъл до нас към седем? Тогава ще съм готова с отговора — обеща Елиса и я обзе истинско въодушевление, когато осъзна колко дързък бе планът й. — Моля те, Уейд! — Гласът й прозвуча като на истинска котка.

Получи се, обаче. Той кимна отривисто, изправи се и застана зад бюрото.

— В седем утре вечер — повтори със студен глас, неспособен да скрие мъжкото си нетърпение. Даваше й време, осъзна тя, защото бе напълно убеден какъв ще бъде изходът.

Прехапа устни, за да не му се разкрещи, грабна си чантата и се измъкна бързо, с достойно вдигната глава, от клетката на пантерата.