Кристин Римър
Предизвикателството (1)

Пролог

Адам Гантри паркира колата, изключи мотора и светлините. Взря се в тъмнината и откри къщата, която бе отбелязал на картата, купена набързо от денонощния магазин. Адресът бе намерил в картотеката на Астрид. Къщата не се отличаваше с нищо особено сред ниските сгради с плосък покрив. Адам беше изненадан, че някой от бившите любовници на Астрид може да живее на такова място. Той разтри вдървения си врат. Страдаше от безсъние. Очите му бяха зачервени, вратовръзката го стягаше. Адам разтри чело в поредно усилие да облекчи умората и разхлаби вратовръзката си. Бе дошъл тук, воден от чувство за вина, страх и гняв. Но сега се колебаеше. Дали не грешеше? Постоя известно време, размишлявайки, като се взираше безизразно в часовника, беше три часът след полунощ. Изпитваше голямо неудобство да безпокои хората в този нощен час. Чувстваше се глупаво и мисълта да се откаже и да се върне в Лос Анжелис не го напускаше. Но тревогата за Астрид не му даваше покой. Бе израснал само с майка си, без тя да има и най-малката представа от възпитание. Все пак бе успяла да направи най-доброто за него. Той я обичаше и й бе благодарен. Но бележката, която Астрид беше оставила на стъписания си годеник, изчезвайки ненадейно преди годежа, бе му се сторила много тревожна.

Макс,

Моята незаконно родена сестра има нужда от мен. Заминавам при нея в Палм Спрингс.

Скъпи, искам да съм честна с теб докрай. Преди да се оженим, трябва да се видя още веднъж и с Артър Утуло. Някога, преди много години, бях влюбена в него. Той живее някъде в този район. Необходимо ми е малко време, за да бъда напълно уверена в себе си. Моля те да ме разбереш.

Твоя Астрид!

Макс беше подал бележката на Адам безмълвно, след което бе изразил желание да остане сам.

Адам бе изпитал чувство на вина и неудобство. В съзнанието му постоянно се появяваше стъписаното и отчаяно изражение върху лицето на застаряващия мъж. Максуел Холандър беше съдружник в юридическата кантора на Адам и той го приемаше за настойник, какъвто никога не бе имал. Макс едва ли щеше да срещне Астрид, ако Адам не ги бе запознал преди две години.

Астрид беше написала „незаконно родена сестра“. Коя беше тя? Твърде често бе долавял слабостта на майка си към хората в неравноправно положение. Адам се тревожеше, че ако не я открие скоро, Астрид ще прехвърли богатството си на тази мистериозна сестра. Като единствено дете, той не можеше да я остави да съсипе своя живот. А и неговия.

Убеден, че е прав, той излезе от колата и уверено се отправи към къщата. Съгледа дървена табела, на която се четеше името Утуло. Позвъни и почака няколко секунди. След малко вратата, обезопасена отвътре с верига, се открехна и се очерта силуетът на внушителна жена с розови дунапренови ролки на главата. Адам прецени, че това вероятно е съпругата на бившия приятел на Астрид.

Вероятността да намери майка си в обятията на Артър Утуло го бе притеснявала по време на цялото пътуване.

— Да, кажете. — Непознатата го изгледа с мътни очи.

Той знаеше, че дрехите и маниерите му говорят достатъчно добре за него и полагаше старание да не демонстрира социалното си положение. Даде й време да го огледа внимателно.

— Извинете за безпокойството… — започна Адам.

— Доста късен час за посещение — измърмори жената.

— Зная, но трябва да намеря един човек и ако закъснея, може да се окаже прекалено късно.

— От полиция ли сте? — попита жената, като присви кривогледите си очи.

— Не. — Адам се изкашля и тихичко прошепна: — Идвам по частна работа. — Той извади снимката на Астрид, застанала пред фризьорския салон, който Макс й бе купил.

Жената хвърли бърз поглед върху снимката и изруга.

— Познавам я.

— Значи сте я виждали?

— Какво е направила?

— Не мога да ви кажа на вратата. Надявам се, разбирате…

— О, да. — Тя погледна през рамо, без съмнение готова да натопи Астрид, преди съпругът й да се е появил. — Тази жена дойде в магазина за замразени продукти тази вечер около седем вечерта. Влезе и се отправи към касата, където Арти отчиташе печалбата за деня. Поздрави го с нисък приглушен глас. Прегърна го и го целуна по начин, който не оставяше съмнение, че някога са били доста близки. След това отстъпи назад, тръсна глава и си тръгна. Кълна се, че Арти не я беше виждал от много години…

— Енид, какво, за Бога, става там! — избоботи мъжки глас откъм вътрешността на къщата.

— Няма нищо, Арти — отговори жената и се ухили лукаво. — Той спи в задната стая тази нощ — обърна се тя, когато стъпките приближиха.

Арти бе доста по-стар от Енид, прегърбен и съвсем плешив.

— Какво става? Човек не може да поспи в тази проклета къща!

— Съжалявам, че ви безпокоя…

— Тогава не го правете.

Адам постави крак между вратата, преди Арти да я затръшне.

— Моля ви, господин Утуло! Само един въпрос.

— Давай по-бързо…

— Имате ли представа, къде може да е отишла Астрид Гантри?

— Не — избръщолеви Арти и във воднистите му очи се появи пламъче. — Каква жена беше само…

— Арти! — изкрещя Енид зад него.

— Споменавала ли ви е за незаконно родена сестра?

Арти поклати глава:

— Махни си крака, синко. Както чуваш, имам малък семеен проблем, за който ей сега ще се погрижа.

— Благодаря. — Адам дръпна крак и Арти затвори вратата.

Адам постоя за момент на алеята, заслушан в караницата зад вратата, и се подвоуми какво да предприеме.

Тръгна към колата, напълно объркан, относно самоличността на тази мистериозна незаконородена сестра на майка му. Рафаел Пот, помощничката на Астрид във фризьорския салон, смяташе, че изчезването на Астрид е свързано с някаква тайна женска общност, което още повече озадачаваше Адам. Другите приятели, към които се бе обърнал, също не знаеха нищо. Споменаха само, че около Астрид открай време се навъртали разни съмнителни типове.

Твърдо убеден, че трябва да направи нещо, Адам отново прочете бележката. Влезе в колата, запали светлините и погледна облаците, които се събираха над планината.

Колко ли хотели има в курортен град като Палм Спрингс?

— Твърде много — отговори си сам на глас и въздъхна. Но какво ли друго можеше да направи? Нищо.

Мислено начерта пътя дотам — няколкото километра по главната улица със скъпи магазини, ресторанти и безброй хотели. Запали рязко колата и потегли. Ако смяташе да ги обиколи всичките, трябваше да побърза. Астрид все някъде бе отседнала и трябваше да я открие, преди тази „незаконородена сестра“ да й вземе всичко.