Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Форматиране
Alegria (2012 г.)
Форматиране
Devira (2015 г.)

Издание:

Автор: Бинка Пеева

Заглавие: Наръчник за кандидат-министерши

Издание: Първо

Издател: ИК „Милениум“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: сборник разкази; есета

Националност: Българска

Печатница: Инвестпрес

ISBN: 978-954-515-137-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2353

История

  1. — Добавяне

Като всеки малоумен пушач, все си намирам оправдание. Най-последното ми е строго научният факт (сериозно!), че зависимостите не се дължат на слаб характер, а на генетична особеност. Сега няма да казвам каква е точно (не помня) тая особеност, но е вярно, че има учени, които разглеждат всички зависимости като предпоставени. В смисъл: каквото и да правиш, все под някаква зависимост ще изпаднеш.

Това е удобно, признавам. Но аз вярвам на науката. Особено когато така човеколюбиво ми признава правото на грешки.

За цигарите — иди-дойди. Все пак пуша от 16-годишна. Няма как да не съм привикнала. Но от няколко години съм много зле по друга причина, ще си призная.

Компютърни игри.

Преди време прекарвах нощи в разнищване на първия солитер, дето ако го играеш в хард версията, излизаш веднъж на 20 пъти. После открих онлайн игрите. Оттам се запалих и си купих две пълни версии — Zuma и Maui Wowee, обаче на Zuma не успях да мина последното, осмо ниво и я зарязах. Другата също ми доскуча. После Mah jong — де що имаше из нета, всичките съм ги изиграла! Както и всички jewelery, pachworks, всякакви аркади… После излезе нова мода — hidden objects. Много ме увличаха, докато ми писнаха и те. От време на време проверявам за някоя новост по сайтовете за игри, обаче си губя времето главно с Free sell (91% победи) и Spider solitaire — само в два цвята, и пак побеждавам едва в 62% от игрите. (Една приятелка го играе с 4 тестета, ама едва стига 15% победи.) Положението е драматично, защото сутрин, на събуждане, но още със затворени очи, местя мислено карти, обаче те не са обикновени дами, попове, валета, а живи хора, мои близки… Та така. Сигурно си има име тая болест.

Давам си сметка, че съм малко самотна. Обаче наскоро една близка дама ме светна, че всичко това също го е минала! Изиграла го е. А сега играе Mafia wars във фейсбук (още не съм разбрала как се играе). А тя не ми изглежда самотна. Или поне не живее сама, де. И си казах: няма да се притеснявам! Иска ми се просто приятелите ми да знаят, че ако не им отговарям в скайпа, не е непременно защото съм много заета! Най-вероятно си играя.

Край