Сандра Браун
Нежно отвличане (7)

7.

— Как успя да го направиш? — попита я Скаут, докато се опитваше да си гребне ориз от една малка купичка. Хранеха се на плажа, а пред очите им се разкриваше смайваща океанска панорама, чудесен фон за официалния им обяд.

Шантал го беше предупредила, че няма да има сребърни прибори. Това не му се стори кой знае какъв проблем, но сега разбираше, че още не беше достатъчно сръчен да се храни с пръсти. Повечето ориз падаше в скута му.

— Научих се да се храня така много преди изобщо да съм видяла вилица или лъжица. — Шантал се забавляваше и се смееше на безуспешните му опити и на начина, по който се ядосваше на себе си.

— Така човек може да умре от глад.

— Искаш ли пак да ти покажа? — Тя остави храната си настрана и като облиза пръстите си, обърна се към него. — Номерът е да държиш купичката близо до устата си и да щипваш храната между пръстите си. Пъхаш каквото можеш в устата и облизваш останалото. Ето така.

Загреба малко ориз и печено свинско и го вдигна към устата му. Той пое храната, после облиза останалото по пръстите й. Шантал наблюдаваше движението на устните му и се чудеше как можеше от нещо толкова невинно да й се обръща стомахът. Когато езикът му близна върховете на пръстите й, тя дръпна ръката си.

— Мисля, че вече му хвана цаката.

— Не бях свършил с упражняването.

Сетивата й доловиха предизвикателния блясък на очите му, но успя да се сдържи.

— Опитай с твоите пръсти.

— Благодаря за урока как да се храним на Париш Айлънд — каза той и продължи да яде, — но когато те попитах как си успяла, имах предвид кражбата.

— Такава грозна дума.

— Която води до грозна присъда, ако те хванат.

— Но аз не бях.

— До този момент. — Така беше свъсил вежди, че между тях нямаше почти никакво разстояние.

— Яд те е само защото не си успял да ме хванеш. Това, че не си открил крадеца, те притеснява повече от загубата на материалите, нали?

Той изправи рамене и я погледна войнствено.

— Знаеш ли с колко си ощетила Рейнолдс Груп?

— Не, но се обзалагам, че и те не знаят, с изключение на някой счетоводител, който е попълвал иска за застраховката. Той вероятно може да ни каже до последния цент стойността на строителните материали, защото застрахователната компания му е върнала сумата.

— С която си ги ощетила.

— Колко мислиш, че плаща Рейнолдс Груп за застрахователни вноски всяка година? Отнетото от мен е само малка добавка към тази сума. Така че всеки има полза от цялата работа.

Той поклати недоумяващо глава.

— Знаеш ли кое ми е най-чудно? Мисля, че наистина си вярваш на приказките. Такава логика според теб е съвсем смислена.

— Разбира се. Напълно. Освен това ти вероятно не би използвал всичките тези материали. Сигурна съм, че си поръчал повече от необходимото, за да се подсигуриш с излишък, който е за предпочитане, отколкото да ти свършат по средата на работата, особено като се има предвид, че всичко се доставя с кораб. Спестих ти разходите за връщане на излишните материали до Щатите и в същото време ще ги оползотворя добре.

— Значи мислиш, че е съвсем редно да откраднеш материалите, понеже си имала нужда от тях, а ние не.

Тя ахна от обида.

— Да не би да смяташ, че ще открадна нещо, което не ми трябва?

Вратът му сякаш се пречупи, главата му клюмна и брадичката почти опря в гърдите му.

— Все едно да говоря на тухлена стена.

— Горе главата. Ето и десерта.

Изглежда, цялото население на селото празнуваше предстоящото строителство на нов мост. Туземците май добре си прекарваха, като изключим Андре, който седеше настрани и пиеше една след друга чаши с алкохол. Няколко пъти през вечерта тя го зърваше да наблюдава Скаут с изражение, което красноречиво разкриваше негодуванието и злобата му.

Андре беше най-силният и най-образованият младеж в селото. Джордж Дюпон бе доловил неговата интелигентност и се беше погрижил да посещава американското училище. Макар че Андре бе напуснал селото с нежелание, беше се проявил като отличен ученик.

Семейство Дюпон разчитаха на него за задачи, които не можеха да поставят на по-ограничените жители на селото. Той често изпълняваше ролята на куриер между селото и хората от другата страна на острова, защото говореше английски добре и ако се наложеше, можеше да живее сред тях и техните порядки и култура. Съвсем естествено беше да се появи на строителната площадка на Кораловия риф.

Шантал съжаляваше, че чувствата му към Скаут се бяха променили. Всичко стана след отвличането. Преди това Андре се изказваше добре за инженера и го наричаше суров, но справедлив началник. Беше докладвал на Шантал и баща й, че мистър Ритлънд е определено подходящ да ръководи работата по строителството на моста. Беше направо слисана сега, когато наблюдаваше колко драстично беше променил мнението си за Скаут. Забележката на Скаут, че Андре просто ревнува, беше абсурдна. Двамата бяха израснали заедно в селото и бяха играли непрекъснато като деца. Андре никога не беше загатвал някакво романтично чувство към нея. Всъщност той имаше богат избор измежду подходящите за брак млади жени в селото.

Пропастта, която зейваше между двамата, я безпокоеше не само защото тя мразеше дисхармонията в която и да е област от живота си, но предимно защото двамата трябваше да строят рамо до рамо моста и да си помагат, а не да си пречат.

Мислите й рано или късно винаги се връщаха към моста. Скаут обяви, че няма определен план и отказа да обсъжда нахвърляните скици, преди да ги е обмислил добре. Нейната настоятелност се беше оказала безрезултатна. След като откри, че тя е била неуловимият крадец, спъващ работата по проекта на Кораловия риф, Скаут решително отказа да преговаря.

А тя беше нетърпелива работата да започне по-скоро. Ами ако ги оставеше с недовършен мост, защото трябва да се връща в Щатите за сватбата си? Шантал не можеше да го задържа до безкрайност. Когато наближеше крайният срок, трябваше да си отговори напълно съзнателно на въпроса заради кого го задържа — заради хората си или заради себе си. Въпреки враждебността, която често просвяткаше в отношенията им, на нея й харесваше, когато той беше наблизо.

Погледна го сега. Горящите факли хвърляха отсенки върху лицето му и придаваха ръждивочервеникав цвят на косата му.

— Това е страхотно — каза той и без никакво смущение облиза лепкавите си пръсти. — Какво е?

— Нещо като пудинг. Направен от плодово пюре, настърган кокос и козе мляко.

Той спря да дъвче и погледна с отвращение плитката купа, която почти беше остъргал с пръсти. Шантал му каза през смях:

— Не трябваше да ти казвам и да ти развалям удоволствието. Но моля те, усмихвай се. Марго го направи специално за теб.

— Коя е Марго?

— Ей там. Тази, която тревожно кърши ръце.

Проследи погледа на Шантал и забеляза момичето.

Вдигна празната купа и потърка корема си. Сияйна усмивка се разля по умърлушената й до този момент физиономия.

— На колко години е?

— На осемнайсет и все още е неомъжена. Стара мома.

— Не отговаря на моите представи за стара мома — каза Скаут, очевидно оценил полинезийската красота на девойката.

— Много е красива — съгласи се Шантал. — И много придирчива. Родителите й горят от нетърпение да я видят омъжена. Искат да я предпазят.

— От какво?

— От мъжете, които идват на острова по вода — бавно каза тя и отвърна глава. — Те обикновено считат нашите жени за стока. Момичета като Марго често стават техни жертви. Когато прелъстителите им се наситят, няма какво друго да правят, освен да станат проститутки в баровете по пристанището или близо до военните бази.

Доброто настроение на Скаут се изпари.

— Искаш да кажеш, че едно подхлъзване, и то не по нейна вина, е достатъчно да провали живота й? Не е справедливо, нали?

— За тези хора девствената годеница все още е високо почитана.

Voix de Tonnerre избра този момент и изригна гейзер от дим. Нощното небе се освети с червено сияние.

Земята потрепери. Гръмотевичният шум отекна в близките планини.

Скаут скочи на крака, забравил да пази болния си крак. Сред туземците се разнесоха радостни възгласи. Чу се бързият езически ритъм на барабаните. Каните с алкохол се подаваха от ръка на ръка. Пиеше се без ограничения.

Скаут се отпусна отново на рогозката, която делеше с Шантал, и отпи от чашата си. Посочи към димящия кратер и облака пара, който се издигаше от него.

— Сигурна ли си, че знаеш за какво говориш?

— Абсолютно. Баща ми изучава Voix de Tonnerre през цялата си професионална кариера. Обединихме научните си изследвания. Наистина набира сили за изригване, но то няма да бъде силно и разрушително. Довери ми се. Ако това ти е трудно, довери се на баща ми. Малко хора по света са признати за експерти от неговия ранг.

— И той сега е някъде там? При целия този хаос? Не се ли страхува да не остане в капана му, когато настъпи големият ден?

Тя почтително погледна планината.

— Да, той е там горе. Но не се страхува от Voix de Tonnerre.

Пръстите му обхванаха брадичката й и обърнаха лицето й към него.

— Вярвам, че ти си наполовина езичница, Шантал Дюпон.

Устните й се извиха в тайнствена усмивка.

— Тази култура е доста изкусителна, нали?

— Има си своите преимущества. — Погледна надолу към превръзката на гърдите, която тя носеше освен късия си саронг. Между двете части на дрехата й се виждаше голата й плът с гладка, загоряла от слънцето кожа. Вниманието му се задържа твърде дълго там и Шантал започна да изпитва неудобство.

— Престани да ме зяпаш.

— Пъпчетата са едно от любимите ми неща — дрезгаво каза той.

— Тогава следващата част от празненството наистина ще ти хареса.

Насочи вниманието му към група млади жени, сред които беше и Марго.

— Те ще танцуват за теб. Опитай се да изглеждаш впечатлен.

— Не е нужно да се опитвам.

Танцьорките започнаха да се движат в ритъма на барабаните. Краката им пореха пясъка. Бедрата им проблясваха на светлината на факлите. Въртеливите движения на хълбоците им предизвикваха природата. Гладките кореми, набраздени от тренираните им мускули, предаваха кръговите движения на тазовете им. Върху поклащащите се глави бяха вдигнати кошници, пълни с плодове и цветя.

— Предлагат дарове на вулкана — обясни Шантал.

— Смятах, че обичайната практика е да хвърлят в кратера му някоя девица — подхвърли духовитата си забележка Скаут.

— Така беше. — Той рязко отвърна поглед от голите гърди на танцьорките и се вгледа в нея, за да разбере дали не се заяждаше с него. — Отказаха се от този обичай, когато приеха християнството.

— За късмет на момичетата — измърмори той. После погледна с уважение към вулкана и вдигна за поздрав чашата си към него, преди да отпие.

— Започваш да привикваш към нашия алкохол.

Той гаврътна съдържанието на чашата си.

— Не съвсем. След две или три питиета се чувствам така, сякаш товарен влак минава през главата ми.

— Тогава защо пиеш?

— Защото не ме е страх от товарни влакове толкова, колкото ме е страх от вулкани.

Усмихна се криво, а сърцето на Шантал заблъска в гърдите й така силно, сякаш участваше в танца. Когато не се мръщеше или цупеше, лицето му беше доста красиво. Дори когато се мръщеше, то пак е хубаво, призна си тя.

Напоследък се питаше какъв ли би бил животът й, ако беше срещнала Скаут Ритлънд на континента. Дали съдбата й щеше да се промени? Несъмнено щяха да изпитат привличане. Но дали щяха да се влюбят, да се оженят, да имат деца?

Мечти от този род бяха опасни, защото не го беше срещнала в Калифорния. Там срещна друг човек. Но дори и Скаут да беше човекът, комуто бе отдала своята невинност, развитието на нещата едва ли би било друго. Оставаше неизменният факт, че в очите на външния свят тя беше просто една островитянка. Дори университетските дипломи и професионалният блясък не променяха нещата.

Изведнъж барабаните млъкнаха. Последвалата тишина имаше направо осезаем ефект. Танцьорките останаха замръзнали като живи статуи за известно време, оставяйки зрителите и особено Скаут като в транс. Когато се раздвижиха, повечето от тях се оттеглиха при семействата си. Няколко останаха в центъра на вниманието.

Всичко това задължаваше да не се говори високо. Скаут се наведе към Шантал и прошепна:

— Какво става сега?

Дъхът му беше уханен като морския бриз. Стана й приятно, като го усети по кожата си. Нощта беше изключително гореща след изригването на вулкана. От слепоочието към скулата му се стичаше пот.

— Сега ще танцуват един по-различен танц. В него участват само младите неомъжени девойки.

— Как така?

— Целта на танца е да се привлече вниманието на подходящ мъж.

— О, да. А ти защо не танцуваш?

— Защото не се опитвам да привлека вниманието на никого.

Той бавно сведе очи към гърдите й. След няколко мига отново я погледна в очите.

— Наистина ли?

Шантал усети как вътре в нея се разля такава топлина, сякаш беше врящата магма в дълбините на вулкана, но успя да запази безизразна физиономия и студен поглед.

— Ако си махна горната част на облеклото и танцувам обредния танц, тогава ще знаеш, че се опитвам да те прелъстя.

— Да, това ще бъде един доста добър знак.

— Но няма да стане. Затова не мисли за мен като за сексуален обект.

Той се изсмя скептично и мушна леко с пръст пъпа й.

— Невъзможно.

Тъй като барабаните отново забиха, не успя да чуе самата дума, а я прочете по устните му. От това тя придоби още по-чувствено въздействие.

Преструваше се, че наблюдава танцьорките, но вниманието й беше насочено към Скаут. Ръката му беше близо до нейната и често я докосваше лекичко. Улавяше всяко разрошване на косата му от бриза. По едно време вятърът отвя няколко кичура от косата й върху лицето и устните му. Скаут не ги отмахна.

Той се изказа за представлението само веднъж с думите:

— Боже мой. Тяхното послание е по-ясно от слънчев ден.

Марго се беше придвижила към Андре и танцуваше точно пред него. Бедрата и хълбоците й се въртяха в бавни хипнотични кръгове, които бяха красиви като хореографско изпълнение и скандално похотливи. Андре я наблюдаваше през замъглените си дръпнати очи и дишаше тежко.

Ръце и крака се извиваха като змии. Поклащаха се тела. Гърди и кореми, блеснали от пот, канеха за любовна ласка и хладна целувка.

Ударите на барабаните зачестиха, ставаха все по-бързи и по-високи. Проникваха през телата на слушателите и дърпаха онези струни от съзнанието, които обикновено държаха юздите на пуританското въздържание.

Въпреки че Шантал беше наблюдавала този обред, откак се бе родила, тази вечер барабаните й говореха по нов, неповторим начин. Искаше й се да се отпусне и да даде воля на тялото си, да се извива и поклаща в отговор на възбуждащия ритъм.

Искаше й се да освободи гърдите си и да поклаща бедра, както я водеше ритъмът на барабаните. Копнееше да люлее свободно глава и да мята рязко косата си назад. Дишаше учестено, полуотворила устни. Чувстваше, че изпада в транс и едва успяваше да държи очите си отворени. Накрая се поддаде на изкушението и ги остави да се затворят, а тя самата започна да се поклаща в такт с музиката. След едно силно кресчендо барабаните отново утихнаха.

Веднага отвори очи. Скаут се беше навел над нея и я гледаше напрегнато. В очите му се отразяваха факлите и огньовете, които горяха и в самия него. Лицето му блестеше от пот. По шията му се стичаха капки от нея. Ноздрите му бяха леко разширени и тя усети, че и неговото дишане беше учестено и неравномерно като нейното.

Изведнъж той подхвана с ръка тила й и придърпа главата й към себе си. Целуна я силно и грубо. С другата си ръка повдигна брадичката й на една страна, за да му бъде по-удобно да я целува. Тя инстинктивно потърси да се хване за нещо. Ръцете й се заровиха в косматите му гърди.

— Това неминуемо ще стане — обеща й той с напрегнат и пресипнал от възбуда глас. — Ще бъдем заедно. — Отдръпна се на нужното разстояние, преди да са привлекли погледите на всички.

Танцът беше отбелязал официалното приключване на празника. Младите мъже посочиха любимото си момиче и потърсиха уединени местенца, където да се отдадат на онова, което правят всички влюбени по света. Семействата започнаха да изкачват скалистия склон, за да се приберат по домовете си. Факлите бяха загасени и само лунната светлина и розовото сияние от вулкана придаваха сюрреалистичен облик на плажа.

— Джони? — тихо извика Шантал.

— Ей там е. — Скаут беше забелязал момчето, заспало, свито до дънера на една кокосова палма. — Предполагам, че съм го изтощил днес.

— Срамота е, че трябва да го будим.

— Недей. — Той я хвана над лакътя, преди да е направила и крачка към момчето. — Остави го да спи. Ще се справя.

— Сигурен ли си, че ще можеш?

— Ако ми помогнеш.

— Разбира се.

Тя го прегърна с една ръка през кръста, а той отпусна своята на рамото й. По този познат вече начин те започнаха да се придвижват с чести почивки към скалистата пътека, която водеше нагоре към къщата.

Между плажа и склона имаше пояс с гъста растителност. Още щом пристъпиха в палмовата горичка, Скаут се спъна в тревата и падна, повличайки Шантал със себе си. Незнайно как тя се озова легнала по гръб в легло от хладна папрат, а Скаут беше надвесен над нея.

— Скаут, удари ли се? — задъхано го попита тя, щом успя да си поеме въздух. Раненият му крак беше първата й грижа, но ухилената му физиономия й подсказа истината. — Направил си го нарочно!

— Х-м-м. — Той потърка устни в нейните. Тя постави ръце на раменете му и се опита да го отблъсне. — Слушай — изсъска той, хванал главата й между ръцете си, — независимо колко пъти отричаш, знам, че целувките ми ти харесват. Не смяташ ли, че един мъж може да почувства това инстинктивно? Знам защо на празненството ме подмами да те последвам навън, но онова, което правихме, преди да ме простреляш, не беше според плана, нали?

— Аз…

— Така ли е?

Волята й се бореше с желанието. Най-накрая тя сведе очи към красивите му устни. Мълчаливо поклати глава в знак на съгласие.

Отговорът й го накара да се отпусне. Погали с палец устните й.

— И аз си мислех така. Тогава ти се искаше да ме целунеш, както и сега, нали?

— Да — неохотно призна тя. После прокара пръсти през косата му и повтори: — Да.

Устните им страстно се сляха, но този път целувката беше по-нежна, по-истинска, по-продължителна. Накрая той вдигна глава и като изстена от желание, зарови лице в ямката на шията й. Стисна в шепи косата й и я потърка по страните си. Шантал отметна назад глава и предостави шията си на търсещите му устни.

— Никога не съм докосвал толкова невероятно гладка кожа като твоята.

Сръчно развърза кърпата, която скриваше гърдите й. Шантал, която толкова често беше ходила гола до кръста, изведнъж бе обхваната от свян. Той отмахна някои кичури коса, които скриваха гърдите й, и когато ги видя на лунната светлина, не се сдържа и възкликна:

— Ти си фантастична.

Всяка милувка караше Шантал да извива гръб като дъга. Всяко докосване на пръстите му изпращаше странен, възбуждащ трепет към долната част на корема й.

— По пръстите ти има пясък — колебливо прошепна тя.

— Съжалявам. Заболя ли те?

Тя поклати глава. Пясъкът придаваше по-различен характер на нежностите му. Пръстите му внимателно галеха гърдите й. Чак когато реши, че не може да предизвика по-силно желание от това, което вече чувстваше, че тя изпитва, той издуха внимателно пясъка от тях.

Шантал прегърна мускулестия му гръб и преди да разбере как се беше случило, той лежеше между бедрата й. Наведе се над нея и отново хвана лицето й в шепите си. Докато я целуваше, мокрите й от целувките му гърди се заровиха в косматата му гръд и двамата изстенаха от удоволствие. Тя леко одраска ребрата му от мишниците до кръста. Той изпъшка от възбуда и като хвана едната й ръка, я плъзна надолу.

Шантал ахна — първо от изненада, после от радост, накрая от ужас. Нима той очакваше такава интимност от всичките си любовници? Или от бъдещата си жена? А може би само от островните момичета?

Отблъсна го и само с едно движение се изтърколи надалеч от него. Докато той разбере какво става, тя вече седеше, облегната на дънера на една палма, и покриваше гърдите си с косата си.

— Какво, по дяволите, ти става? — изхриптя той, мигайки в тъмнината, в която не можеше да я различи добре.

— Трябваше да спра.

Той въздъхна дълбоко.

— Защо?

— Защото не мисля, че трябва да се любя с теб.

— Но преди няколко мига мислеше. — Едва се сдържаше, но гласът му подсказваше дълбочината на гнева му.

— Съжалявам — прошепна искрено тя.

— Съжалението не е достатъчно. Как смееш да стигнеш толкова далеч и после да се откажеш? — извика той. — За коя се мислиш?

— А ти за коя ме мислиш? — гневно отвърна тя. — Едно островно момиче, което можеш да използваш по време на ваканцията си тук?

— Ваканция! — Той се изправи на коляно, после на крака. — Наричаш отвличането, прострелването и изнудването да строя мост ваканция? След всичко, което ми стори, не мислиш ли, че имам право на известна компенсация?

Тя скръсти ръце отпред на гърдите си, сякаш да се предпази от удар.

— Очакваш от мен да бъда твоята проститутка, докато строиш моста, така ли? Един мост в замяна на неограниченото ползване на тялото ми?

Заболя я от липсата на каквото и да било уважение от негова страна. Изпита болезнено разочарование. Беше започнала да мисли, че е по-различен от повечето мъже, които беше срещала.

— Много добре, мистър Ритлънд — мрачно се съгласи тя. — Ако моите хора ще получат мост в замяна на това, ще спя с вас, докато сте тук. Но — тя замълча, за да си поеме дъх — всеки път, когато прониквате в тялото ми, знайте, че това е единствената причина да го позволя. Ще ви мразя и презирам. И понеже наистина вярвам, че сте честен човек, мисля, че и вие ще се мразите и презирате след това.

Изгледа го предизвикателно.

— Това ли искате? Проститутка, която има също такова ниско мнение за вас, каквото и вие за нея?

Скаут въздъхна продължително през зъби и изръмжа:

— Изчезвай оттук, преди да съм се възползвал от великодушното ти предложение.

Тя не съзнаваше колко напрегнато очакваше отговора му, нито пък колко важен бе той за нея, докато не го чу. Полека-лека се отпусна и се приближи към него с протегнати ръце.

— Ще ти помогна да стигнеш до къщата.

Той я спря с жест.

— Казах ти да се махаш.

— Няма да изкачиш пътеката с твоя крак.

— Моят крак — прекъсна я той и отчетливо подчерта — е най-малкият ми проблем.

Възбудени и измъчени, те се изгледаха продължително. Накрая Шантал се обърна и тръгна с усилие нагоре по пътеката.