Дороти Макинтош
Вавилонската вещица (16)

Единадесета глава

Понеделник, 4 август 2003 г., 8:05 сутринта

Събудих се от странен кошмар. В съня си лежах по лице на един тротоар, чийто бетон приличаше на разтопена от следобедното слънце стомана. Ериния приближаваше. Всеки път, когато се опитвах да се избутам напред, за да й избягам, бетонът пареше дланта ми така, сякаш я слагах на горещ котлон.

Потреперих, разбудих се напълно и станах от дивана. Сега вече краката ми се подчиняваха. Още един брутално горещ душ ми помогна да се отърся от замаяността, която размекваше мозъка ми. Подстригах брадата си, за да добия отново търговски вид, и сложих балсам на сцепената си устна, която пулсираше от болка. Смъкнах чаршафите от леглото и ги натъпках в пещта за смет в коридора. Почудих се дали да не почукам на вратата на Нина, за да й благодаря, че ме спаси, но в апартамента й беше тихо и реших, че още си отспива.

Когато се обадих на Джоузеф Резник — криминалния адвокат, който Анди ми препоръча, секретарката му ми каза, че е в съда и няма да мога да го намеря до късния следобед.

— Мога ли да си запиша час за следобеда? Спешно е.

— Не, дори да ви заплашват с разстрел. Но ще му кажа, че сте се обаждали.

Моментът беше идеален да звънна на Уолтър Тейлър в Йордания. Там сега беше следобед. Когато се свързах с кабинета му обаче, секретарката ми обясни, че е излязъл в двуседмичен отпуск. Каза, че ще му предаде за обаждането ми, но не обеща нищо. Трябваше да се задоволя с това.

Пуснах си музика, взех ново копие от кръстословицата на Хал и седнах край кухненския плот с чаша кафе, за да се опитам да я реша на свежа глава. Първото парче беше версията на Ар Кели на „Ако можех да върна стрелките на времето“. Страхотна песен и великолепен певец. Веднъж прелетях през половината страна, за да го чуя на живо. Музиката обаче ми пречеше да се съсредоточа. Спрях я и се концентрирах върху гатанката.

Разположението на думите беше погрешно. Две групи бяха напълно отделени една от друга. В този тип игри двете страни на пъзела винаги се свързваха поне от една дума. Ако сложех „и“ между „л“ и „н“ на шестия ред отдолу нагоре, връзката щеше да се получи — „лин“. Но думата, до която трябваше да достигна, трябваше да пасне в тринайсетте квадратчета, така че това не вършеше работа. Ако разглеждах пъзела само на теория обаче, щях да пропусна възможността да съставя нови думи от буквата „т“ на осмия ред отляво.

В главата ми припламна искра. Опитах се да я уловя, но тя се изплъзваше като полузабравен сън, докато накрая се изпари съвсем. Поиграх си с различни комбинации от думи още половин час, но не постигнах нищо.

Станах, протегнах се, взех си още едно кафе и влязох в кабинета на Самюъл. Вратата беше открехната. Без съмнение, Ериния беше влизала, докато съм бил в безсъзнание. Исках да прочета книгата на Наум, но когато отворих вратата, погледът ми падна на томовете, които лежаха нахвърляни на пода. Вгледах се и забелязах, че лавиците, където стояха дневниците на брат ми, бяха празни. Паднах на колене и започнах да ровя из книгите и документите на пода, докато не ги открих. Общо тридесет. Животоописание на скитанията, наблюденията и мислите му.

Дневниците на Самюъл бяха тюрлюгювеч от размисли, записки за различни събития и бележки, водени по време на пътешествията му, коментари и понякога дори скици. Всички бяха подвързани с тревистозелена кожа и надписани с началната и крайната дата. Започнах да ги подреждам, като слагах най-скорошните отгоре. Накрая открих последния, който обхващаше времето от януари 2001 г. до декември 2002 г.

Първата страница ме изненада. На нея беше залепена снимка на асирийски релеф от двореца на Сенахериб. Бях го виждал в Британския музей. Изобразяваше група войници, които шибаха с пръчки еврейски военнопленници. Преплетените резки зад тях представляваха гора.

Под снимката видях бележките, които си бе водил върху книгата „Изкопаната Библия“ от Израел Финкелщайн и Нийл Ашер Зилберман.

„През 722 г. пр.н.е. Саргон II опустошава Самария. Край на царската династия на израелитите. Пълно разрушаване на Самария. Израелитите са изселени към Асирия.“

Записките описваха и отмъщението на Сенахериб срещу Юдея.

„Що се отнася до Иезекия, юдееца, той не се подчини на игото ми. Обсадих 46 от здравите му градове, оградените му крепости и безбройните му селца и ги завладях с добре отъпкани глинени рампи и стенобойни машини… Отведох 200 150 души и безброен добитък и ги нарекох своя плячка.“

Дали това нямаше нещо общо с гравюрата? Може би прадедите на Наум бяха дошли от Самария и бяха преживели всичко това? Предположението, че Наум е бил отведен в Асирия като роб и принуден да работи като писар, започваше да звучи все по-правдоподобно.

Знаех, че асирийските царе са създали първата истинска империя. Бившите им подчинени царства като Юдея били превърнати в провинции с губернатори, назначени от асирийския владетел. Бунтовните държави били опожарявани и ограбвани, а гражданите — изселвани масово. Това били първите етнически чистки.

Веднъж, в опит да защити Асирия, Самюъл ми каза:

— В крайна сметка има значение само кой пише историята. Представяме си асирийците и вавилонците по начина, по който са описани в Стария завет и така историята, разказана от техните врагове, ги показва в лоша светлина. Чак в края на 19-ти век, когато започват да се правят преводи на текстовете с клиновидно писмо, се появява една различна гледна точка.

Самюъл обожаваше асирийците, но все пак признаваше, че някои техни царе са били тирани. Сенахериб така опустошил Вавилон, че останали само тръстиките и храсталаците. От друга страна обаче, неговият син Есархадон посветил по-голямата част от царуването си на възстановяването на Вавилон до предишното му величие. Ашурбанипал пък бил велик учен, който създал прочутата библиотека от глинени плочки, която беше открита в Ниневия, и помогнал на персийските племена еламити да оцелеят, като им изпращал храна. Той обаче имал и своята тъмна страна — наслаждавал се на жестоките наказания. Закачал ужасни железни халки на устните на военнопленниците, а към тях прикрепял вериги. Помня, че четох в една книга как Ашурбанипал обядвал под едно дърво, от което висял зловещ плод. Той бил обезглавил свой противник, плюл върху лицето му и го сякъл с меча си, а после обесил главата на дървото.

Продължих да прелиствам дневника на Самюъл и видях, че е установил самоличността на царете на няколко дребни държавици — Аза бил цар на Мана^[1], а Мита — на Мушки^[2]. Но защо се е интересувал от тези неизвестни владетели?

Взех медната пластина, която лежеше на бюрото му. Бяха му я надписали с една асирийска клетва, приписвана на цар Ашурбанипал.

„Тоз, който отнеме гравюрата или напише името си на нея току до моето, Ашур и Белит да го погубят в гнева си, името му да почернят и потомството му на тази земя.“

Самюъл се шегуваше, че това е първата заявка за авторско право в историята, и казваше, че съвременните издатели много биха се радвали да притежават властта на асирийските царе. Но сега ми се стори, че проклятието звучи злокобно и се зачудих дали не беше запазило през вековете част от страшната си сила. Гравюрата на Наум наистина е била „отнета“. При това два пъти, както научих. И ето — Самюъл и Хал бяха мъртви заради това.

Малката колекция от реликви, останала от брат ми, се състоеше почти изцяло от спасени от него предмети, които беше придобил от различни дилъри. Те, така или иначе, щяха да свършат в ръцете на някой частен колекционер. Кариерата му бе започнала от желанието му да възстанови културната история на народите. „Имената са важни, ми беше казал той веднъж. Те ни оформят такива, каквито сме. Когато бях момче, много се интересувах от своя адаш, пророк Самуил, който е спасил Светия кивот. Тогава реших, че ще отдам живота си, за да спасявам реликви — вещите, които ни свързват с историята.“

Похвална цел, но тя го беше отвела твърде далеч. И кой знае какви последствия още щяха да ни докарат благородните му подбуди?

Открих Библията на брат си и потърсих книгата на пророка. Рядко бях чел Светото писание, но винаги се затруднявах с остарелия му език. Наум обаче ми се стори изненадващо леко четиво.

„Книга за виденията на пророк Наума Елкосенеца

Глава 2

2:1 Ето, по планините са стъпките на благовестника, който възвестява мир: празнувай, Иудейо, твоите празници, изпълняй оброците си, защото по тебе няма вече да минува нечестивият: той е съвсем унищожен.

2:2 Подига се против тебе разрушител: пази твърдините, варди пътя, укрепи чресла, събирай сили.

2:3 Защото Господ ще възстанови величието на Накова, както величието на Израиля, понеже ги опустошиха опустошители и лозовите им пръчки изтребиха.

2:4 Щитът на юнаците му е червен; войниците му са в багрени дрехи; огън пускат колесниците в деня, когато се готвят за бой, и гора от копия се вълнува.

2:5 По улиците търчат колесници, гърмят по стъгди; блясъкът от тях е като от огън; святкат като светкавица.

2:6 Той зове юнаците си, ала те се спъват в хода си; припкат към градските стени, но обсадата е вече стъкмена.

2:7 Речните порти се отварят, и дворецът се разрушава.

2:8 Решено е: царицата ще бъде оголена и в плен отведена, и рабините й ще стенат като гълъби, удряйки се в гърди.

2:9 Ниневия, откак съществува, беше като водоем, пълен с вода, а те бягат. «Стойте, стойте!» Ала никой се не обръща да погледне.

2:10 Грабете сребро, грабете злато! Нямат край натрупаните всякакви скъпоценни вещи.

2:11 Ограбена, опустошена и разорена е тя, — и сърце се топи, колене треперят; на всички у чреслата има силна болка, и лицата на всички потъмняха.

2:12 Де е сега леговището на лъвовете и онова пасбище за лъвчета, дето ходеха лъв, лъвица и лъвчета, и никой ги не плашеше?

2:13 Де е лъвът, който грабеше да насити своите щенета и давеше за лъвиците си и който пълнеше с плячка пещерите си и леговищата си с ограбено?

2:14 Ето, аз съм против тебе, казва Господ Саваот, и ще изгоря в дим твоите колесници, и меч ще погълне твоите лъвчета, и ще изтребя от земята твоята плячка, и вече не ще се чува гласът на твоите пратеници.

 

 

Глава 3

3:1 Горко на кървавия град! Той е пълен с измама и убийство; не престава в него грабежът.

3:2 Чува се плющене на бич и трясък от въртящи се колела, цвилене на кон и тропот от скачаща колесница.

3:3 Припка конница, бляска меч и блещят копия! Много убити и купища трупове! Труповете край нямат — препъват се о тях.

3:4 Това е за многото блудства на приятната наглед развратница, изкусна в магии, която с блудствата си продава народи и с магиите си — племена.

3:5 Ето, Аз съм против тебе! Казва Господ Саваот. Ще подигна върху твоето лице полата на дрехата ти и ще покажа на народите твоята голота, на царствата — твоите срамоти.

3:6 Ще нахвърлям върху ти мръсотии, ще те направя презряна, и на позор ще те изложа.

3:7 И всеки, щом те види, ще побегне от тебе и ще каже: «разорена е Ниневия! Кой ще я пожали? Де ще намеря утешители за тебе?».

3:8 Нима ти си по-добра от Но-Амон, който се намира между реките, обиколен с вода, чийто окоп беше морето, и морето му служеше за стена?

3:9 Етиопия и Египет с безбройно множество други му служеха за подкрепа; копти и ливийци ти идеха на помощ.

3:10 Ала и той е изселен, отиде в плен; дори и младенците му са разбити по всички градски кръстопътища; а за първенците му хвърляха жребие, и всичките му велможи са във вериги оковани.“^[3]

Останах разочарован от книгата. Тези откъси по никакъв начин не изясняваха основния въпрос — каква велика тайна е намерил Самюъл в думите на Наум?

За последен път бях проверявал имейла си преди купона на Хал — твърде отдавна. Прегледах съобщенията. След като изтрих спама и запазих писмата, които не бяха спешни, останаха само две. Първото беше от Даян.

„Джон, пиша ти за онзи проблем, който спомена. Как можа да помолиш приятел да лъже за нещо подобно? Умрял е човек! Казах истината.“

Кратко и право към темата; предполагам, че беше права.

Второто съобщение бе от Ерик Нолан. Тази седмица обявяваха на търг едно платно на Холбайн. Последния път, когато е било продавано, цената му бе надхвърлила един милион долара. Ерик искаше аз да го представлявам. Комисионата сигурно щеше да бъде прекрасна. Беше пратил последния имейл тази сутрин и ми даваше време за отговор до следобед. Сега беше 13:40. Откъде щях да намеря време да проуча произхода на творбата и да ида на търга, когато заплахата висеше над главата ми като дамоклев меч? Писах на Ерик, че съжалявам, и проклех лошия си късмет.