Хулио Кортасар
Игра на дама (132)

131.

— Какво ще кажеш да станем членове на националната корпорация на монасите привърженици на молитвата при правене на кръстен знак.

— Ако трябва да се избира между това и включването в националния бюджет…

— Ще имаме страхотни занимания — каза Травълър, докато следеше дишането на Оливейра. — Спомням си ги чудесно: ще трябва да се молим и да правим кръстен знак над хора, предмети и онези толкова загадъчни места, които Сеферино нарича кътчета от местности.

— Това трябва да е едно от тях — каза Оливейра сякаш отдалече. — Едно абсолютно кътче от местност, братче.

— Ще правим кръстен знак и над посевите, както и над женихите, засегнати от съперник.

— Призови Сефе — каза гласът на Оливейра от някое кътче от местност. — Би ми било приятно… Приятел, сега като си помисля, се сещам, че Сефе е уругваец.

Травълър не му отговори и погледна влезлия Овехеро, който се наведе, за да премери пулса на histeria matinensis yugulata^[1].

— Монаси, които винаги трябва да се възправят срещу всяко духовно зло — каза отчетливо Оливейра.

— Аха — каза Овехеро, за да го окуражи.