Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Boy Next Door, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 18 гласа)
Сканиране и корекция
midnight_sun17 (2017)
Форматиране
analda (2018)

Издание:

Автор: Мег Кабът

Заглавие: Re: Някой като теб

Преводач: Юрий Лучев

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски език

Издател: Фокус ООД

Град на издателя: Велико Търново

Година на издаване: 2003

Печатница: Абагар АД

Редактор: Гергана Рачева

ISBN: 9547830112

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3339


До: Мел Фулър <[email protected]>

От: „Човешки ресурси“ <[email protected]>

Отн.: Закъсненията Ви

Уважаема Мелиса Фулър,

Това е автоматично съобщение от отдел „Човешки ресурси“ на „Ню Йорк Джърнъл“, водещ нюйоркски вестник. Напомняме Ви, че според вашия началник, заместник главен редактор Джордж Санчес, работното Ви време тук започва точно в 9.00 ч., което означава, че днес сте закъснели с 68 минути. Мелиса Фулър, това е вашето 37-мо закъснение над 20 минути за тази година.

Ние от „Човешки ресурси“ не „гоним“ закъсняващите служители, както невярно бе съобщено в служебния бюлетин от миналата седмица. Закъснението за работа е сериозен и скъпоструващ на работодателите проблем в цяла Америка. Служителите често се отнасят нехайно към задължението да се явяват на работа навреме, но редовните закъснения нерядко могат да са симптом на по-сериозни проблеми, като:

• алкохолизъм

• пристрастеност към наркотици

• пристрастеност към хазарт

• нездрави семейни отношения

• нарушения на съня

• клинична депресия

и много други. Ако имате подобни на горепосочените проблеми, моля не се колебайте да се свържете с отговарящия за Вас служител от отдел „Човешки ресурси“ — Ейми Дженкинс. За нея ще бъде удоволствие да Ви включи в програмата за помощ на служители на „Ню Йорк Джърнъл“, където специалист по психическо здраве ще работи с Вас за осъществяване на пълния ви потенциал.

Мелиса Фулър, ние в „Ню Йорк Джърнъл“ сме екип. Печелим или губим като такъв. Мелиса Фулър, не искате ли да сте член на този печеливш екип? Тогава направете всичко възможно, за да идвате на работа навреме!

С уважение,

отдел „Човешки ресурси“

„Ню Йорк Джърнъл“

Напомняме ви, че всяко следващо закъснение може да доведе до отстраняване от работа или уволнение.

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: закъсала си го

Мел, къде ходиш? Видях Ейми Дженкинс от „Човешки ресурси“ да се мотае около твоята кабинка. Сигурно ще ти изпратят поредното от ония предупредителни писъмца. Това закъснение кое е, петдесетото ли?

Измисли си по-убедително извинение този път, защото Джордж преди известно време каза, че водещите на светски рубрики вървят по 10 цента дузината, и че изобщо не му е проблем да сложи Лиз Смит на твоето място, ако поиска. Мисля, че се шегуваше. Но не съм сигурна, защото автоматът за безалкохолни беше повреден и той още не си беше погълнал спрайта.

Между другото снощи случи ли се нещо между теб и Арън? Той пак е пуснал Вагнер. Нали знаеш, че това побърква Джордж. Вие, двамата, пак ли се скарахте?

Ще обядваме ли после, или?

Над

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Арън Спендър <[email protected]>

Отн.: снощи

Къде ходиш, Мел? Значи ще се правиш на дете и няма да идваш на работа, преди да си сигурна, че съм си тръгнал, така ли?

Не можем ли да седнем и да го обсъдим като зрели хора?

Арън Спендър

Старши кореспондент

„Ню Йорк Джърнъл“

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Доли Варгас <[email protected]>

Отн.: Арън Спендър

Мелиса,

Не си внушавай глупости, скъпа. Не съм те шпионирала, но една жена трябва да е сляпа, за да не види как замери Арън Спендър с чантата си снощи в „Пастис“. Ти въобще не ме забеляза, аз бях на бара и се озърнах, понеже ми се стори, че чух името ти и много се изненадах — ти не трябваше ли в този момент да отразяваш шоуто на Прада? И изведнъж — ПРАС! Ментови бонбони, червила и какво ли още не се разлетява из цялото заведение!

Скъпа, беше страхотно.

Имаш точен мерник, да ти кажа. Убедена съм, на Кейт Спейд и през ум не е минавало, че този изящен дамски аксесоар ще бъде използван като оръжие. Сигурна съм, щяла е да направи закопчалката по-здрава, ако е знаела, че жените ще подмятат чантичките наляво-надясно като топки за тенис.

Сериозно, миличка, кажи ми само дали всичко между теб и Арън е приключило. Защото винаги съм си мислила, че не си подхождате. Искам да кажа, той се беше залетял да печели Пулицър, за бога! Макар че, ако питаш мен, всеки може да напише онова за момченцето от Етиопия. Толкова е сълзливо. Особено там за сестра му, дето си продавала тялото, за да може да му купува ориз… моля ти се. Прекалено дикенсово.

Значи ще ми кажеш, нали? Понеже съм поканена у Стивън в къщата му в Хамптън и си мислех дали да не взема със себе си и Арън да ми забърка един „Космос“. Но няма, ако ще ми се правиш на Джоан Колинс.

P.S. Трябваше наистина да се обадиш, ако си смятала да не идваш днес, миличка. Май си я закъсала — видях онова подобно на джудже същество, Ейми не знам коя си от „Човешки ресурси“, да души около бюрото ти.

Доли.

ХХХООО

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Джордж Санчес <[email protected]>

Отн.: Къде по дяволите ходиш?

Къде, по дяволите, ходиш? Изглежда живееш с погрешното впечатление, че не е необходимо да уведомяваш шефа си за евентуалните ти отсъствия от работа.

Което не ме убеждава съвсем, че ставаш за водещ на рубрика. По-скоро за заместник-редактор, Фулър.

Джордж

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Арън Спендър <[email protected]>

Отн.: снощи

Ти стоиш над тези неща, Мелиса. Искам да кажа, за бога, ние с Барбара бяхме във военна зона. Зенитните оръдия гърмяха навсякъде около нас. Мислехме, че бунтовниците ще ни пленят всеки момент. Не разбираш ли?

Това не означаваше нищо за мен, Мелиса, кълна се.

За бога, не трябваше да ти казвам. Мислех те за по-зряла. Но да изчезнеш по този начин…

Е, не съм го очаквал от жена като теб; това е всичко, което имам да ти казвам.

Арън Спендър

Старши кореспондент

„Ню Йорк Джърнъл“

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: никак не е смешно

Момиче, къде си? — започвам наистина да се тревожа. Защо поне не ми се обади? Дано не те е блъснал автобус или нещо такова. Не, ако беше, щяха да ни се обадят, ако журналистическата ти карта е била у теб.

Добре, не ме притеснява това, че си мъртва. Притеснява ме това, че ще те уволнят, и ще трябва отново да обядвам с Доли. Бях принудена да обядвам с нея, тъй като ти си безследно изчезнала, а това едва не ме уби. Жената яде салата без подправки. Схващащ ли? Една ГОЛА САЛАТА.

След което се почувства задължена да коментира всяка моя хапка. „Знаеш ли колко грама мазнини съдържа този пържен картоф?“… „Добър заместител на майонезата, Надин, е киселото мляко с ниска масленост“.

Идеше ми да кажа какво да направи с нейното кисело мляко с ниска масленост.

Между другото държа да те уведомя, че Спендър разправя наляво и надясно, че те няма, защото снощи сте се скарали.

Не знам дали има друго, което да те докара тук и то на секундата.

Над

 

До: Джордж Санчес <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Къде по дяволите ходя

Тъй като очевидно е много важно за теб и Ейми Дженкинс, служителите ви да докладват за всяка минута, прекарана извън офиса, ви изпращам подробен отчет на обстоятелствата, довели до неизбежното ми закъснение.

Готов ли си? Изпи ли си спрайта? Чувам, че машината долу, в отдел „Изкуство“, работи с пълна пара.

Утрото на Мел:

7:15 — Будилникът звъни. Спирам го.

7:20 — Будилникът звъни. Спирам го.

7:25 — Будилникът звъни. Спирам го.

7:26 — Събужда ме лаят на съседското куче. Спирам будилника.

7:27 — Замъквам се до банята. Изпълнявам сутрешния очистителен ритуал.

7:55 — Замъквам се до кухнята. Поглъщам храна под формата на филия пълнозърнест хляб и китайска храна от вторник вечерта.

7:56 — Съседското куче продължава да лае.

7:57 — Изсушавам си косата.

8:10 — Изглеждам прогнозата за времето по Канал 1.

8:11 — Съседското куче продължава да лае.

8:12 — Опитвам се да намеря нещо за обличане от купчината дрехи, натъпкани в килера с големина на хладилник.

8:30 — Отказвам се. Навличам черна блуза от изкуствена коприна, черна пола от изкуствена коприна и черни ниски сандали.

8:35 — Грабвам черната чанта. Търся ключовете.

8:40 — Намирам ги в чантата. Излизам.

8:41 — Забелязвам, че новият брой на „Ню Йорк Кроникъл“ (да, Джордж, съседката ми, г-жа Фридландър, е абонирана за най-големия ни конкурент; няма ли най-после да се съгласиш с мен, че трябва да направим нещо, за да привлечем по-възрастни читатели?) все още лежи на площадката пред вратата на апартамента. Тя обикновено става в шест, за да разходи кучето си и тогава си прибира вестника.

8:42 — Забелязвам, че кучето на г-жа Фридландър продължава да лае. Чукам на вратата, за да се уверя, че всичко е наред (Някои от нас, жителите на Ню Йорк, наистина се интересуват от съседите си, Джордж. Това е непознато за теб, разбира се, тъй като от истории за хора, които държат на съседите си, не става добър брой. Повечето от материалите в „Джърнъл“, забелязала съм, са за съседи, които се стрелят, а не си звънят по вратите, за да поискат чаша захар назаем).

8:45 — Чукам продължително, но г-жа Фридландър не отваря. Пако, нейният датски дог, обаче започва да лае още по-силно.

8:46 — Опитвам се да отворя вратата на апартамента на г-жа Фридландър. За мое учудване тя се оказва отключена. Влизам вътре.

8:47 — Посрещат ме датският дог и двете сиамски котки. Никаква следа от г-жа Фридландър.

8:48 — Намирам г-жа Фридландър просната по очи върху килима на дневната.

Е, Джордж, схващаш ли? Жената лежеше по очи върху килима на дневната! И какво трябваше да направя, Джордж? А? Може би да се обадя на Ейми Дженкинс от „Човешки ресурси“?

Не, Джордж. Наученото в курса по оказване на първа помощ, който ти ни накара да посещаваме, се оказа добре дошло. Уверих се, че г-жа Фридландър не само има пулс, но и диша. Така че се обадих на 911 и останах при нея, докато дойде линейката.

С линейката пристигнаха и няколко ченгета, Джордж. И знаеш ли какво казаха ченгетата, Джордж? Казаха, че според тях г-жа Фридландър е била ударена. Изотзад, Джордж. Представяш ли си, някакъв крадец се е промъкнал зад гърба и я фраснал по тила!

Не е за вярване! Кой би сторил това на една осемдесетгодишна бабичка? Не знам накъде върви този град, Джордж, след като беззащитните възрастни хора не могат да се почувстват на сигурно място дори в жилищата си. Но казвам ти, от това ще излезе добър материал, и мисля, че е редно аз да съм тази, която ще го напише.

Какво ще кажеш, Джордж?

Мел

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Джордж Санчес <[email protected]>

Отн.: от това може да произлезе нещо

Единственото интересно в цялата история е това, което премълчаваш. А то е: каква е истинската причина да не дойдеш на работа или поне да се обадиш къде си само защото някой бил цапардосал съседката ти по главата.

С удоволствие бих го чул.

Джордж

 

До: Джордж Санчес <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: къде бях

Толкова си коравосърдечен, Джордж! Аз заварвам съседката си просната по лице във всекидневната, очевидно жертва на брутално нападение, а според теб единствената ми мисъл в момента е трябвало да бъде да се обадя на шефа си, за да му обясня защо ще закъснея…

Съжалявам, Джордж, но това изобщо не ми мина през ум. Г-жа Фридландър ми е приятелка! Исках да я придружа в линейката, но възникна малък проблем с Пако. Не, по-правилно ще бъде ако кажа, че възникна сериозен проблем с Пако. Пако е огромният датски дог на г-жа Фридландър. Тежи 59 килограма, Джордж, повече от мен.

И му се налагаше да излезе навън. Спешно.

Та като го разходих, трябваше да го нахраня, да му дам вода, и да направя същото с Туидълдум и г-н Пийпърс, нейните сиамски котки (Туидълди, за съжаление, почина миналата година). И докато вършех всичко това, ченгетата провериха вратата за признаци на нахлуване с взлом. Но такива нямаше, Джордж.

Досещаш ли се какво означава това? Това означава, че по всяка вероятност тя е познавала нападателя си, Джордж. И му е отворила по собствено желание!

И което е още по-странно, в чантата намериха недокоснати 276 долара. И бижутата, Джордж. Не е било обир.

Джордж, защо не се съгласиш, че от това ще излезе добър материал? В тая история има нещо съмнително. И то доста.

Когато най-после се добрах до болницата, ми казаха, че г-жа Фридландър е в операционната. Лекарите се опитвали с всички сили да смъкнат налягането в мозъка, предизвикано от огромния съсирек, който се образувал вътре в главата. Е, какво трябваше да направя, Джордж? Да си тръгна ли? Ченгетата не бяха успели да открият нейни близки. Аз съм всичко за нея, Джордж.

Дванайсет часа. Трябваха им цели дванайсет часа. Докато траеше операцията се наложи два пъти да се връщам в апартамента, за да изведа Пако. И когато тя най-после приключи, лекарите излязоха и ми казаха, че е успешна, но само отчасти. Г-жа Фридландър е в кома, Джордж! Може и никога да не дойде в съзнание.

А дотогава, познай кой ще трябва да се грижи за Пако, Туидълдум и г-н Пийпърс!

Хайде, Джордж, познай.

Не очаквам да намеря разбиране. Знам. Трябваше да се обадя. Но в момента работата не беше най-важното за мен, Джордж.

Виж сега, след като най-после съм тук, какво ще кажеш да напиша нещо за случая? Ще наблегнем на темата „внимавай кого пускаш в къщата си и т.н“, нали знаеш. Ченгетата все още издирват племенника на г-жа Фридландър, най-близкия роднина, доколкото знам, и когато го намерят, мога да взема интервю от него. Казвам ти, това е една необикновена жена. На осемдесет години все още ходи на фитнес три пъти седмично, а миналия месец пътува до Хелзинки, за да види представлението на „Пръстените“. Сериозно. Съпруг е бил Хенри Фридландър от незнайно как забогатялата фамилия. Нали ги знаеш тия скъперници, дето цепят стотинката на две. Тя има най-малко шест-седем милиона.

Хайде, Джордж, нека да опитам. Не можеш да ме оставиш цял живот да се занимавам с клюките на страница десета.

Мел

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Джордж Санчес <[email protected]>

Отн.: не можеш да ме оставиш цял живот да се занимавам с клюките на страница десета.

Мога.

И знаеш ли защо? Защото съм заместник главен редактор на този вестник и мога да правя каквото си поискам.

Освен това, Фулър, ти ни трябваш точно за десета страница.

Искаш ли да знаеш защо? Защото е факт, Фулър, че ти пука. Пука ти за съдебните битки на Уинона Райдър. Пука ти, че Харисън Форд се подложил на химически пилинг. Пука ти дали циците на Къртни Лав са силиконови или не.

Признай си, Фулър. Пука ти.

А от останалото нищо не става. Възрастни жени всеки ден ги нападат, за да им задигнат чековете от „Социално осигуряване“.

Нарича се телефон. Следващия път се обади.

Ясно?

А сега ми дай материала за откриването на „Прада“.

Джордж

 

До: Джордж Санчес <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: не ми пука за циците на Къртни Лав…

а ти ще съжаляваш за това, че не ми даваш да напиша материал за г-жа Фридландър. Казвам ти, има нещо в тая история, надушвам го.

Между другото Харисън НИКОГА не би се подложил на химически пилинг.

Мел

P.S. А на кого не му пука за Уинона Райдър? Не е ли страхотна? Не искаш ли да е свободна, Джордж?

 

До: „Човешки ресурси“ <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: закъсненията ми

Уважаеми „Човешки ресурси“,

Нямам какво да кажа. Хванахте ме натясно. Предполагам, че благодарение на моите

• алкохолизъм

• пристрастеност към наркотици

• пристрастеност към хазарт

• нездрави семейни отношения

• нарушения на съня

• клинична депресия

и на още един куп проблеми най-накрая съм стигнала до дъното. Моля, запишете ме в програмата за подпомагане на служители, и то веднага! Ще ви бъда задължена, ако ми назначите някой сухар, който прилича на Брендън Фрейзър и който провежда терапията си гол до кръста.

Понеже основното заболяване, от което страдам, е, че съм жена на двайсет и седем години, жителка на Ню Йорк, а не мога да си намеря свестен приятел. Такъв, който няма да ми изневерява, не живее с майка си и първата му работа в неделя сутрин не е да забие нос в страниците на раздел „Изкуство“ на „Кроникъл“. Ако изобщо разбирате за какво става дума. Толкова ли много искам???

Да видим дали вашата програма може да се справи с проблема ми.

Мел Фулър

водеща рубрика „Светска хроника“

„Ню Йорк Джърнъл“

 

До: Арън Спендър <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Не можем ли да седнем и да го обсъдим като зрели хора?

Няма какво да обсъждаме, Арън. Извинявай, задето те замерих с чантата си. Беше си наистина детинска реакция, за която дълбоко съжалявам.

И не искам да си мислиш, че причината да скъсаме има нещо общо с Барбара. Да, Арън, ние бяхме скъсали много преди да ми кажеш за нея. Нека си го признаем, Арън, просто сме прекалено различни. Ти харесваш Стивън Хокинг. Аз — Стивън Кинг.

Много добре знаеш, че нищо нямаше да излезе.

Мел

 

До: Доли Варгас <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Арън Спендър

Не съм си хвърляла чантата. Тя се изплъзна от ръката ми, докато посягах към чашата, после не щеш ли, полетя във въздуха и улучи окото на Арън.

Ако го искаш, Доли, твой е.

Мел

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: къде ходя

Добре де, добре де, трябваше да се обадя. Беше си истински кошмар. Но чакай да ти кажа. Няма да повярваш:

Арън ми е изневерявал в Кабул.

Точно така. И няма да познаеш с кого. Сериозно, опитай да познаеш. Няма да можеш.

Добре, ще ти кажа: с Барбара Белрийв.

Хи-хи. Да, точно така: Барбара Белрийв, уважаваната кореспондентка на Ей Би Си, водеща на телевизионното списание „Туенти Фор Севън“ и според класацията на списание „Пийпъл“ — една от петдесетте топкрасавици за миналия месец.

Можеш ли да повярваш, че е спала с АРЪН??? Та тя би могла да спи с Джордж Клуни, ако поиска. Какво му е харесала на този Арън???

Не че не подозирах. От всичките писма, дето ми ги пращаше по електронната поща, докато беше в командировка там, лъхаше някакво самодоволство.

И знаеш ли как разбрах? А? ТОЙ ми каза. Чувствал, че е „готов за следващото ниво на интимност с мен“ (познай до три пъти за КОЕ ниво става дума), и за да го направи, трябвало „да си признае“ всичко. Казва, че откакто това се случило, „го измъчвали угризения“ и че „то не означавало нищо“.

Гадняр. Не мога да повярвам, че съм изгубила три месеца от живота си заради него.

Няма ли свестни мъже на тоя свят? Имам предвид, освен Тони. Кълна се, Надин, приятелят ти е последният свестен мъж на планетата. Последният! Дръж го здраво и не го изпускай, защото, казвам ти, наоколо е истинска джунгла.

Мел

P.S. Няма да обядвам днес. Трябва да се прибера, за да разходя кучето на съседката.

P.P.S. Не питай — дълга история.

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: нищожество

Виж, той ти е направил услуга. Честно, Мел, ти наистина ли си въобразяваше, че можеш да имаш бъдеще с него? Искам да кажа, той пуши ЛУЛА. Възмутително! А и вечната му класическа музика! Той за кого се мисли? За Харолд Блум — големия интелектуалец?

Не. Той е просто репортер като всички нас. А в тая работа няма много изящна литература. И за какво тогава държи оня бюст на Уилям Шекспир върху монитора си?

Тоя човек просто си се прави на такъв, какъвто не е и ти го знаеш, Мел. И тъкмо затова, въпреки че ходихте три месеца, така и не спа с него.

Забрави ли?

Над

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: нищожество

Не спах с него заради брадичката му. Как да спя с някого, който прилича на Робин Худ?

Явно не ме е желаел достатъчно, иначе щеше да се обръсне. Какво не ми е наред, Над? Наистина ли не си струва заради мен да се обръснеш?

Мел

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: нищожество

Зарежи самосъжалението, Мел. Много добре знаеш, че изглеждаш страхотно. Човекът очевидно страда от някакво психично заболяване. Трябва да насъскаме Ейми Дженкинс срещу него.

Защо няма да обядваш днес? Не се тревожи, нямах предвид „Райски бургер“. Ако не отслабна до размер 12 за два месеца, сватбата ще пропадне. На сватбите си всички булки в семейството ми са носили роклята на мама. Няма да допусна да бъда първата Уилкок, която си купува дрехи от Клайнфелд.

Над

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: обяд

Не мога. Трябва да се прибера и да разходя кучето на г-жа Фридландър.

Чу ли последната клюка? Крис Нот и Уинона.

Не се шегувам. Видели ги да се целуват пред фитнес център „Крънч“ на ул. „Лафайет“.

Тая жена сляпа ли е? Не вижда ли, че той не е за нея? Като си помислиш какво направи с горката Сара Джесика Паркър в „Града и секса“!

Мел

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: реалността

Мел, никак не ми е приятно да ти напомням, че в „Града и секса“ всичко е измислица. Нали ги знаеш тия телевизионни шоупрограми. Да, в тях всичко е измислено. Това, което се случва в тях, няма нищо общо с действителността. Например, в реалния живот Сара Джесика Паркър е омъжена за Матю Бродерик, така че каквото и да е сторил героят на Крис Нот на нейната героиня в шоуто, то не се е случило в действителност.

С други думи мисля, че няма да е лошо да започнеш се притесняваш повече за себе си, отколкото за Уинона.

Това, разбира се, е само мое мнение.

Над

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

сс: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Тим Грабовски <[email protected]>

Отн: Поверително

И така, момичета, дръжте се здраво за шапките. Изпращам ви исканата от вас информация за повишенията на заплатите догодина. Не беше лесно.

Ако кажете на някого откъде сте я получили, ще ви обвиня и двете, че сте пристрастени към хазартни игри и преди да сте се усетили, ще ви натикат в програмата за помощ на служители. Ето:

Име Длъжност Заплата
Питър Харгрейв Главен редактор $ 120 000
Джордж Санчес Заместник главен редактор $ 85 000
Доли Варгас Стилистичен редактор $ 75 000
Арън Спендър Главен кореспондент $ 75 000
Надин Уилкок Водещ рубрика „Кулинарни новости“ $ 45 000
Мелиса Фулър Водещ рубрика „Светска хроника“ $ 45 000
Ейми Дженкинс Администратор „Човешки ресурси“ $ 45 000

Четете и ридайте.

Тимоти Грабовски

Програмист

„Ню Йорк Джърнъл“

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Поверително

Не мога да повярвам, че Ейми Дженкинс получава колкото нас. Че какво прави ТЯ По цял ден седи и слуша как хората се жалват от графика си за зъболечение.

Моля ви се.

Изненадана съм и от заплатата на Доли. Мислех, че получава повече. Чудя се как успява да си купува всичките тия копринени шалове само със 75 000 годишно.

Над

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Поверително

Шегуваш ли се? Доли е червива с пари. Не си ли чувала да разправя как си е прекарвала лятото в Нюпорт?

Мислех си да предложа на Арън да изпием по едно питие след работа в знак, че му прощавам. Не, за да си оправям отношенията с него, просто да му кажа да спре вече с този Вагнер. Сега обаче като виждам колко повече от мен получава, не мога дори да го гледам. Знам, че пиша по-добре от него. И справедливо ли е той да получава по 75 000 годишно, а аз да стоя закована на 45 000 с тия модни ревюта и филмови премиери?

Мел

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Поверително

Хм, защото си добра в тия работи. Модните ревюта и филмовите премиери, имам предвид.

Над

P.S. Трябва да напиша нещо за новия китайски ресторант в Мот. Ела с мен.

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: обяд

Не мога. Нали ти казах, трябва да разходя Пако.

Мел

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: обяд и куче

Добре де, колко време ще продължава това? Имам предвид теб и кучето? Не мога да обядвам сама всеки ден. Кой ще ми забранява да си поръчвам голяма баничка с топено сирене?

Говоря сериозно. Тая кучешка история работи в моя вреда.

Над

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: обяд и куче

Какво да направя, Надин? Да оставя горкото животно, затворено в апартамента, докато се пръсне ли? Знам, че не обичаш кучета, но поне прояви малко състрадание. Само докато г-жа Фридландър оздравее.

Мел

Р. S. Пресни новини: Харисън Форд и жена му. Отново са се събрали. Кълна се. Рекламният му агент току-що се обади.

Да ти кажа, радвам се най-вече за децата. В крайна сметка всичко е заради тях.

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Само докато г-жа Фридландър оздравее

И кога мислиш ще стане това? Може да продължи, докато си жива. Хайде, Мел, жената е в кома. Нали? В безсъзнание. Според мен трябва да се измисли нещо друго за домашните любимци. В случая проявяваш мекушавост. Оставяш се една жена в безсъзнание да те използва.

Жената трябва да има роднини, Мел. Намери ги!

Освен това хората не би трябвало да гледат датски догове в града. Жестоко е.

Над

P.S. Ти си единственият ми познат, на когото все още му пука за това, че Харисън и жена му се опитват да закърпят положението. Зарежи ги, момиче.