Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly (2017)

Издание:

Заглавие: Пътуванията на Джеймс Кук около света

Преводач: Стехан Хантов

Година на превод: 1969

Език, от който е преведено: немски

Издател: Държавно издателство — Варна

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1970

Печатница: ДПК „Странджата“, Варна

Излязла от печат: 25.I.1970 г.

Редактор: Петър Алипиев

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Константин Пасков; Елена Върбанова

Художник: Иван Кьосев

Коректор: Паунка Камбурова; Светла Димитрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4908

История

  1. — Добавяне

На много места по географските карти можем да срещнем името на Джеймс Кук. Има Куков проток между северния и южния остров на Нова Зеландия, има Куков проток в Северозападна Америка, има множество Кукови острови, Кукови заливи, връх Кук, селището Куктаун, Кук бей и други географски точки. С подобни обозначения навсякъде се отдава почит на прочутия английски мореплавател, син на селскостопански работник, станал един от най-значителните откриватели на 18-то столетие, два пъти обиколил света с кораб, при третото околосветско пътешествие убит при едно нападение на островитяни.

Джеймс Кук спада към великите фигури на Историята на откритията като Колумб и Магелан, Пржевалски и Беринг или Нансен и Амундсен. Той прониква в Северната и Южната полярни области, изследва подробно света на Южните морета и с целенасочените крайцерувания, които предприема, допринася решително за опознаването на цялото Южно полукълбо.

По време на едно забележително пътешествие Южното море за първи път бива прекосено през 1520/1521 година от Магелан. Той е този, който го нарекъл Тихи океан (Пацифик), защото през цялото пътуване имал спокойно време. По-късно през 16-ти век португалци и испанци направили редица открития в Океания и островния свят на Тихия океан, които почти всички имали случаен характер и освен това от конкурентни съображения по възможност са били държани в тайна. Само Квирос и Торес се завърнали с по-ценни резултати (Торесов проток). В този район на света следващото столетие било век на холандците. В действителност начинанията на Шоуен и льо Мер по начало не били нищо друго, освен каперски пътувания. Но едновременно с това изиграват роля и при търсенето на легендарната богата Южна страна, за която предполагали, че се намира приблизително между 40 и 50 градуса южна ширина, че е гъсто населена и пълна със съкровища. Тези мечти са били вземани толкова на сериозно, че макар и съвсем да не познавали приказната Южна страна, вече я нанасяли на карти и глобуси.

След това картината на Тихия океан се обогатява значително от постигналия големи успехи холандски мореплавател Абел Янсон Тасман, който също търси Южната страна и иска да намери морски път от Индия за Южна Америка. Макар и да не са се осъществили тези честолюбиви планове, все пак той пръв през 1642/1643 година стига до Тасмания (страната на Ван Димен), Нова Зеландия, островите Тонга и Фиджи и някои други острови. С пътуванията на Данпиер и Рогевайн, който през 1722 г. открива Великденския остров, в началото на 18-ти век картината става малко по-богата.

Безкрайните ширини на Тихи океан биват изследвани по-подробно и опознати едва през втората половина на века от французи и англичани, които тогава излизат начело. Околосветските пътешествия на Бугенвил (1766–1769), пътуванията на Байрън, Картрет и Уолис заедно с трите големи пътувания на Кук хвърлят светлина върху това, какво представлява Океания, и най-вече върху онази Южна страна, която Кук с изчерпателните си проучвания окончателно отпраща в царството на фантазията.

Значението на Кук се дължи на първо място не на неговите първооткрития. Още по-рано други мореплаватели са видели или стъпили на голям брой от посетените от него места. Но секретниченето на испанците и преди всичко недостатъчните и често неверни обозначения на капитаните правели необходимо те да бъдат открити отново и по-точно зафиксирани. Упоритото търпение и последователността, с които е работил Кук, критичната деловитост, с която той подхвърлял на нови преценки факти, които изглеждали привидно безспорни, спокойната последователност на неговите заключения, блестящите му мореплавателски и картографски способности и преди всичко неговото извънредно силно съзнание за дълг към поетите задължения — всичко това му осигурява видно място сред изследователите, които в борбата за опознаване на земното кълбо са жертвували живота си.

Въпреки своята критичност и своето мъдро разграничаване от предразсъдъците на своето време, Кук естествено е преди всичко човек на това време и никой няма да отрече, че в служба на английското правителство той работи за неговите експанзионистични интереси и се превръща в родоначалник на колониализма. Той съзнателно служи на целите на една такава колониална политика. Инструкциите, с които го снабдява Адмиралтейството при всяко пътуване, ясно му предписват да подчини новооткритите страни и тяхното население на Великобритания и да проучи шансовете за колониално ограбване. Кук прави това: в Нова Зеландия, в Австралия и в други области той издига английския флаг и ги завладява. Той проучва природните богатства с оглед на едно бъдещо ограбване, проверява възможностите за заселване, а също така обмисля въпроса за трайно английско колонизиране.

Но все пак даже и в подобни мигове се случва проницателният му ум да го накара да се замисли. На Таити той откровено казва: „Различните наши посещения положително са донесли добро за жителите. Но можем да се опасяваме, че едно трайно заселване от рода на обичайните европейски заселища ще им даде основание да съжаляват за това, че нашите кораби изобщо са ги открили.“

Противоречието между намеренията при научната работа и политико-икономическото използуване на тази работа се превръща в трагично раздвоение за изследователя при капиталистическата система. Също и Кук знае, че него, откривателя, ще го последват печалбарите. Неговите открития се превръщат във важни предпоставки за епохата на английския колониализъм и на британския империализъм изобщо, неговите отлични картографски снимки, точните в естествонаучно отношение описания на страната и хората в неговите дневници доставят на узряващия индустриален капитализъм указания за военните опорни пунктове и за необходимите им в бъдеще източници на суровини и пазари.

Колко драматично бързо следва това заробване показват датите: в 1769 г. Кук слиза в Нова Зеландия; в 1796 г. вече започва първото заселване, което скоро след това се провежда системно. В 1770 г. в залива Ботъни бей в Австралия спира „Индевър“ (близо до днешния Сидней). Още в 1788 г. Англия основава тук една колония за престъпници. И в двата случая това са изходни точки за два големи доминиона. След като вече са оставени назад съперниците Португалия, Испания и Холандия, успешните експедиции на Кук дават ценна преднина на Великобритания при борбата ѝ с Франция. Неговите пътувания също потвърждават, че буржоазните изследователски експедиции, общо взето, предшествуват капиталистическата експанзия, като събират материал за нея, а понякога даже съпътствуват една такава експанзия.

Без друго тогава в Англия са били в състояние да отделят големи суми за подобни експедиции. Както доказва Е. А.Комински, господар на страната бил не кралят, а парламентът или по-точно: онези класи, които изпращали свои представители в парламента, едрите поземлени собственици и капиталистите. По това време капиталистическата система все повече се развива във всички области на стопанството. Индустрията непрекъснато се разраства. Все по-лоши форми взема прогонването на селяните от земите им от едрите поземлени собственици, като едновременно с това се създава резервоар на евтина работна ръка за индустрията и за заселването на новите колонии от преселници. Мощни са паричните средства на големите буржоазни търговци и банкери. Те използуват тези предимства за създаване на парламентарна олигархия. В парламента цари разгърната система на подкупи. Господствуващите слоеве печелят не само от безогледната експлоатация на трудещите се, но и особено от търговията с роби и ограбването на колонии, поради което непрекъснато се стремят да ги разширят.

 

 

Южното море е за Кук една от главните области за изследване. Със своите покрити с кокосови палми острови, със своите рифове, о които се разбиват вълните, и с кафявите хора то съблазнява пътника да го описва твърде романтично в дневници и записки. Тази опасност в онази епоха е толкова по-близка, защото едно течение на френското просвещение смята, че точно в обществените отношения на островите ма Южното море е намерила осъществени своите представи. Описанията на експедицията на Бугенвил допринесли за това, близкият до природата живот на хората от островите на Южните морета да бъде смятан за осъществен образец на изискванията на Русо да се живее съобразно със законите на природата. Тези представи продължават да съществуват в литературата и изкуството до деветнадесети век, достатъчно е да си спомним за Гоген.

Самият Кук е много далеч от това да идеализира положението в посетените от него острови на Тихия океан. Макар безусловно да е в състояние да възприеме красотата на пейзажа и своеобразието на непознатите хора, макар понякога сбито и точно да предава прелестта на опиянението от природата, все пак той винаги си остава човек, който наблюдава явленията без излишни изблици на чувства и вписва тези наблюдения в своите бележки. В целия негов начин на наблюдаване и работа се проявява една друга съществена страна на Просвещението. Той предпочита изчерпателните методи на наблюдение, от емпиричните резултати на които вади своите заключения, употребява новите измервателни инструменти, привлича за своите спътници специалисти в областта на естествознанието, накратко: той вече работи научно.

Кук подхожда към проблемите без предубеждение и критичната преценка на получения опит му дава възможност да се освободи от остарелите хипотези. В един ясен и убедителен предговор към своето съветско издание на Кук Я. М.Свет казва: „Кук трябва да води борба на живот и смърт не само с бури, плитчини, и ледени полета, но и с онези неверни географски схващания, в чиито окови все още се намират десетки смели изследователи на XVI и XVII столетие. В тази борба той излиза победител. Той връща географията от «възвишените» метафизически височини към здравата почва на реалните, видими и значителни факти и здраво удря привържениците на «спекулативната» школа, които упорито нанасят на картата несъществуващи континенти.“

В резултат на много практически изследвания Кук стига до извода, че не съществува приказният, уж населен от хора Южен континент, а въз основа на някои признаци не отхвърля предположението, че близо до Южния полюс трябва да има големи земни маси, но, разбира се, покрити с лед и необитаеми. При своите разсъждения той изхожда от опита и затова зорко и внимателно наблюдава всички явления, с които се среща: първо, хората, след това тяхното облекло, оръжията и сечивата им, техните жилища и съвместен живот, цялата структура на обществото. Занимава се с геологически, географски, метеорологически, ботанически и зоологически, технически и физически въпроси. Нанася на картата бреговете на кораловите острови и се замисля за техния произход. Изследва отклонението на стрелката на компаса от железните части на кораба и защищава мачтите си с открития няколко години преди това от Франклин гръмоотвод, който при една буря в Батавия великолепно оправдава надеждите му. Фактите и отново само фактите го интересуват. От тях той извежда своите заключения за естеството на света, разисква за тях с придружаващите го учени и лекари и често възприема в своите дневници направените от тях изводи.

 

 

Бил ли е самият той учен, този морски офицер, когото вълнуват актуалните природонаучни проблеми на неговото време и който спори с такива именити учени като д-р Бенкс или двамата Форстер? Жизненият път на Джеймс Кук е необикновен, толкова по-необикновен, като се има пред вид неговото време.

Той е син на ратай, надничар и земеделски работник, който има осем или девет деца и живее при мизерни условия в малкото селище Мортом в Йоркшир. Там се ражда Джеймс Кук на 27 октомври 1728 г. и още от ранната си младост трябва да помага на семейството си, като припечелва малко пари с непосилен труд. Тежкото начало не дава никакво основание да се предвиди славния жизнен път на висш морски офицер и изследовател. На благородните отрочета им е много по-лесно. Джеймс Кук добива елементарни познания по писане, четене и смятане в селското училище, където го изпраща поради явните му дарования неговият работодател. Други училища той не посещава. По-късните си всеобхватни познания добива с неуморно самостоятелно учене. Но в началото започва не с това. Избягва от един търговец на сукно, при когото е бил чирак, и е около петнадесетгодишен, когато постъпва юнга на един крайбрежен кораб, който пренася въглища за Ирландия. За няколко години се запознава с основните принципи на навигационното изкуство; той е моряк, помощник-боцман и помощник-щурман, но продължава да изучава и теорията.

Когато в 1755 година преминава във военната марина, той попада всред колониалните сблъсквания между Франция и Англия в Северна Америка. Но следващите години много допринасят за съзидателната подготовка на бъдещото му развитие. Тогава именно той развива онези способности, които правят толкова ценни по-късните му откривателски пътешествия: системно придобива познания в топографската работа и снемането на морски карти, подробно изучава математика и астрономия и даже чете Евклид.

Той има възможност за това на „Пемброк“, който през 1758/59 г. е в крайбрежните води на Северна Америка и провежда топографски измервания в залива Свети Лаврентий. Там Кук се проявява така добре, че по инициатива на главнокомандуващия бива преведен на адмиралския кораб като навигатор, „master“ и получава премия от 50 фунта, „като се вземат пред вид усилията му сам да се издигне до ръководител на измерванията в залива Свети Лаврентий“.

И следващите години до 1767 г. — през това време при един кратък престой в родината той се оженва — са посветени преди всичко на картографската работа в Северноамериканските области. Тук му се удава възможност да наблюдава едно слънчево затъмнение и когато представя резултатите на Кралското дружество, те получават висока оценка. Вероятно тези астрономически и картографски постижения, както и неговият опит в мореплаването — междувременно му поверяват командуването на един малък кораб — са причина да бъде назначен за първи лейтенант и командир на „Индевър“ и ръководител на голямото изследователско пътуване, което трябва да послужи за проучването на Тихия океан от гледна точка на колониалистите, въпреки че привидната му причина е да се наблюдава преминаването на Венера пред слънчевия диск.

По онова време на английските кораби има изключително лоши условия за живеене и редът всред моряците и морските пехотинци — между тях има рязка граница — се постига чрез брутално прилагане на дисциплинарния устав. По-специално боят с камшик е напълно в реда на нещата. Известни са изнудваческите методи, посредством които по онова време младите хора са били вмъквани например в пруската армия. В английската флота положението не е много по-различно и затова няма нищо чудно в това, че както показват статистическите сведения във войната за американските колонии, английската марина губи 1243 души убити, а в същото време 42 069 души дезертират от корабите. И при пътуванията на Кук от време на време дезертират членове на екипажа, обаче той ги ръководи по-скоро с разумно отношение към тях, отколкото чрез прилагане на сила, към която впрочем той също прибягва в краен случай.

Не е нужно да се обгражда значителната личност на Кук с ореол на хуманност. Неговото поведение винаги се определя от поставената цел. С един добър и съзнателно работещ екипаж той може по-добре да постигне своите цели, така че предпазливостта му и деловото му благоразумие го карат да взема за своя екипаж всички мерки, които допринасят за успяване на неговите планове. Той преди всичко се грижи — и с това далеч изпреварва своето време — за едно здраво, днес бихме казали, богато на витамини хранене, с което да се избегне скорбутът. Той се грижи за топло зимно облекло, нещо, което тогава не се е разбирало от само себе си така, както ние днес го приемаме; след големи напрежения той предоставял на моряците си време за почивка и се опитвал на събрания да ги убеди от необходимостта на известни постъпки, например за това, че в някои случаи той се съвещава със своите офицери и се старае да разбере тяхната гледна точка и при особени успехи изтъква заслугите на някои от тях. Затова голяма част от хората му остават с него и при трите му пътувания и ако днес говорим за „Пътуванията на Кук“, на нас ни е ясно, че всеки път имаме работа с голямо колективно постижение, с открития, които са били направени при дългогодишни, изпълнени с лишения пътувания към Неизвестното, на офицери, екипаж и учени и са тяхно общо дело. В своите записки Кук не скрива този принос на целия екипаж. Той го потвърждава в много отделни случаи особено в края на второто пътуване, при което неговата обективност, изглежда, му доставя известно удоволствие именно с оглед въздействието върху потомството.

 

 

Едно вписване в дневника скоро след първото пристигане на Таити е особено забележително. Един туземец бива застрелян от морски пехотинци при кражба. Кук пише: „За да попреча на друг такъв трагичен случай, строго забраних да се стреля срещу крадците. Аз не можех да предоставя на моите войници правото на живот и смърт, от което те биха се ползували по свое усмотрение. В Англия крадците ги бесят, но според мен това не беше основание на Таити да ги разстрелват.“ Почти виждаме как зад една такава забележка се очертава известно разбиране за обществените предпоставки за тези така наречени „кражби“. Но случаят не е такъв. При друг повод той обяснява презрението към собствеността от гледна точка на човешкия морал: „Един туземец, който се съобразява с това, че пироните, мънистата и ножовете са наши, би бил също така добродетелен, както и един европейски просяк, който мине край куфари със злато и скъпоценни камъни, без да ги докосне.“ Като на човек от XVIII столетие за него са тайна обществените взаимоотношения, които действуват тук. Той не би могъл да има никакво понятие за същността на обществения ред на островния свят на Тихия океан, на Нова Зеландия или Австралия.

Почти при всяка среща с туземното население поради подобни „престъпления против собствеността“ се стига до сблъсквания и за съжаление до проливане на кръв. Тогава Кук в противоречие с теоретичните си схващания прибягва до извънредно трудни и даже жестоки мерки, които показват, че той има други мащаби, мащабите на Англия „с нейната съсловна йерархия, резките социални противоречия, с култа към частната собственост“. Я. М.Свет много убедително обяснява, че нито един съвременник на Кук не съзнава през какви фази е преминало човешкото общество в началните етапи на своето развитие. През XVIII век структурата на първобитното общество е изучена съвсем слабо. Ранното минало на човечеството става известно едва едно столетие след първото пътуване на Кук. Затова няма защо да се учудваме, че Кук не разбира много от това, което наблюдава на Дружествените острови. Така например той много пъти отбелязва, че жителите на Дружествените острови и на Нова Зеландия показват склонност към „кражба“. На Кук не му идва на ум, че схващането за обществена собственост, което до голяма степен определя етичните норми на полинезийците, оправдава в техните очи подобни действия на съплеменниците им, действия, които в Англия се наказват с отрязване на ръката или с обесване. Кук не знае, че при маорите е свещена и неприкосновена само собствеността на даденото племе и че за собствеността на други племена или на чужденци в никакъв случай не важи заповедта: „Не кради!“ В това отношение и жителите на Таити са имали съвсем не европейски разбирания, въпреки че там също е имало частна собственост. Затова се случва Кук да не дооцени положението и да отговори на „кражбите“ с изстрели със сачми, с бой с камшик и даже с отрязване на уши. Въпреки че със съжаление отбелязва подобни мерки, той като „бял“ вижда в хората от първобитните народи преди всичко „необразованите диваци“.

Не само при разглеждане на имуществените отношения той проявява заблуди, които се коренят в мирогледа на XVIII век. Той и неговите спътници виждат и други обществени въпроси от гледна точка на структурата на английското общество по тяхно време. Така двойният брак на Полинезийските острови им е непознат и те осъждат подобни отношения и се отнасят към тях с европейско пренебрежение. Все пак при собствените им отношения с полинезийските жени тази нравствена строгост се превръща в далеч отиващо снизхождение. Няма защо да се учудваме на някои грешки при тълкуването на обичаите и установения ред, още повече като се има пред вид, че езиковото общуване е било оскъдно и че често са си помагали с езика на знаците. Трудно са могли да разберат и отношенията между представителите на ръководната прослойка и отнасят отечественото понятие „крал“ в една йерархическа стълбица, която познава различни кастови групи и на чийто връх има „малки“ и „големи“ главатари, а най-отгоре — един върховен главатар.

Въпреки че в някои отношения Кук се заблуждава, неговите записки дават важни разяснения за обществените отношения в Полинезия по време на посещението му на Дружествените острови. От тях може да се разбере, че на Таити — противоположно на неговите наблюдения в Нова Зеландия, където първобитното общество е още сравнително здраво — в резултат на имуществените отношения е настъпило диференциране на класите и че на Дружествените острови процесът на разлагане на родовото общество много е напреднал. При това е от особено голямо значение, че този архипелаг е бил напълно отрязан и изолиран от останалите части на света и първоначалната картина не е била фалшифицирана от идващи отвън чужди влияния (Й. М. Свет).

По тази причина неговите подробни описания на всевъзможни обекти на материалната култура са неизчерпаема съкровищница особено за етнолозите. Тук тържествуват деловитата наблюдателност на Кук, учудващото разнообразие на неговите интереси и на склонността му към подробности. Неговите дневници предават на потомството подробно описание и са една величествена снимка на ценности, които скоро след това са били разрушени или поне силно повлияни от едно развитие, което е било предизвикано в немалка степен от самия Кук.

Това, което той съобщава за начина на живот на населението както в Нова Зеландия, така и в Австралия и Северозападна Америка, и особено за полинезийските острови, за неговите жилища, облекло и хранене, техните канута и оръжия, е голяма придобивка за науката. Той много добросъвестно се осведомява за техните сечива и метода на работа и съвършенството на уредите го изненадва особено силно в области, където липсват запаси от мед и желязо. Танците и песните, игрите и ритуалите са описани също така, както и изкуството на татуирането или накитите. Ученият вярно описва природата на страната, растенията, животните и различни други подробности, въпреки че всички тези констатации имат само характер на допълнение към главната задача — откритията.

 

 

Кук пише ясно и образно. Той не страда от литературно честолюбие, излага само фактическия материал сбито, точно, по-скоро малко нещо сухо, отколкото многословно. Но фактите оживяват, защото с малко думи той предава своите мисли и взема становище. Почти винаги тези мисли и заключения са заразителни със своята убедителност. Това са деловите разсъждения на един реалист, който не вярва, докато не види. В сравнение с изложенията през XVII и XVIII век, които в повечето случаи са празнословни, неговите описания звучат като съвременни. При това той съвсем не се отказва от описване на илюстративни особености, които създават настроение и чрез които ни дава възможност в даден момент да изживеем цветното вълшебство на подводния коралов свят, очарованието на обсипаните с палми, обливани от пяната атоли, прелестта и чистосърдечието на островитянката от Южните морета или студеносиньото великолепие на антарктическите ледени маси. Личният характер на описанията на Кук често се подсилва от хумора, с който са проникнати, или от свежата ирония, с която той се разграничава от общоприетите и суеверни представи. За лечителите при първобитните народи той казва: „Ако болният оздравее, то това е тяхна заслуга. Ако умре, то значи, че е бил неизлечим. В това отношение тези свещеници не се отличават много от нашите лекари.“ Към констатацията, че религиозните възгледи на двама туземни свещеници били еднакви, той саркастично забелязва: „… нещо, което не се случва с нашите най-добри теолози“. А в думата „джентълмен“, с която говори за офицерите и учените на кораба, той не без удоволствие влага лукав оттенък.

Бележките на Кук за всяко пътуване са написани във формата на корабни журнали, които като дневници на всички събития и срещи имат значителен обем. Освен информациите за страната и хората, често доста подробни, те съдържат сведения за хода на пътуването, за времето и състоянието на кораба, за местонахождението и други навигационни сведения. Тези оригинални бележки ще бъдат ценна научна помощ преди всичко за специалните изследвания. Задачата на този том е да даде на днешния читател, който няма специални интереси, в едно обобщение на трите пътувания около земята, картина на цялостните постижения на Кук, за забележителните размери на неговото дело. При това е необходимо да се откажем от много подробности от неизчерпаемото богатство на наблюденията му, за да може да изпъкне главното. Обработката, общо взето, следва изданието на Фридрих Щегер, при което той се отказва от формата на дневник, описва хода на пътуванията свободно и във взаимната им връзка и за допълване си служи с превъзходния доклад на Форстер за второто пътуване. Направен е подбор и на детайлните зоологически и ботанически бележки, които Кук взема отчасти от записките на придружаващите го учени. Но така още по-ясно се очертава големият обхват на неговата откривателска дейност, зад която се откроява и една изследователска съдба в епохата на колониализма.

Край