Джани Родари
Думата „плача“

Тази история не се е случвала, но сигурно ще се случи утре. Ето какво се разказва в нея:

Утре една добра стара учителка завела учениците си, наредени в редица по двама, да разгледат Музея на отминалото време, където били събрани нещата от миналите времена, които не служат вече — кралската корона, шлейфът на кралицата, трамваят от Монца и така нататък.

Зад една малко напрашена витрина се мъдрела думата „плача“.

Учениците от Утре прочели надписа, но не го разбрали.

— Госпожо, какво значи това?

— Дали е древно украшение?

— Може би е принадлежало на етруските?

Учителката им обяснила, че едно време тази дума много се употребявала и много боляла. Показала им едно шишенце, в което били запазени сълзи, кой знае, може би ги бил пролял някой роб, бит от господаря си, или някое бездомно дете.

— Прилича на вода — казал един ученик.

— Но тази вода парела и горяла — казала учителката.

— Може би преди употреба са я загрявали?

Учениците изобщо не разбирали, дори започнали да се отегчават. Тогава учителката ги завела да видят други отдели на музея, където имало по-лесни за разбиране неща, като решетките на един затвор, едно куче пазач, трамваят от Монца и така нататък. Все неща, които в щастливата страна Утре не съществували.