Джани Родари
Много въпроси

Имало някога едно детенце, което задавало много въпроси и това, разбира се, не е нещо лошо, дори е нещо хубаво. Но да се отговаря на въпросите на това детенце, било трудно.

Например то питало:

— Защо чекмеджетата имат маси?

Хората го гледали и понякога отговаряли:

— Чекмеджетата служат, за да се поставят вътре прибори.

— Зная за какво служат чекмеджетата, но не зная защо чекмеджетата имат маси.

Хората поклащали глави и отминавали.

Веднъж детенцето попитало:

— Защо опашките имат риби?

Друг път задало въпроса:

— Защо мустаците имат котки?

Хората поклащали глава и отивали да си гледат работата.

Детенцето растяло и не преставало да задава въпроси. Станало мъж, но и той ходел нагоре-надолу да пита това и онова. Тъй като никой не му отговарял, той се оттеглил в къщичка на върха на една планина и през цялото време измислял въпроси, които си записвал в тетрадка, после размишлявал, за да намери отговори, но не ги намирал.

Записвал си например:

„Защо сянката има бор?“

„Защо облаците не пишат писма?“

„Защо пощенските марки не пият бира?“

От писане на много въпроси го заболявала глава, но той не обръщал внимание. Пораснала му и брада, но той не си я отрязал. Дори си задал въпроса:

„Защо брадата има лице?“

Изобщо бил интересно явление. Когато умрял, един учен се заел да го изследва и открил, че същият този човек като малък бил свикнал да си обува чорапите наопаки и не успял нито веднъж да си ги сложи както трябва, затова и не успял да се научи да задава правилно въпросите. На много хора се случва същото.