Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Джани Родари

Заглавие: Приказки по телефона

Преводач: Светозар Златаров, Веска Калканова-Футекова

Език, от който е преведено: Италиански

Издание: Трето допълнено и преработено издание

Издател: ИГ Агата-А СД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Тип: Приказки

Националност: Италианска

Печатница: Светлина АД, Ямбол

Редактор: Маргарита Златарова

Художник: Илко Грънчаров

Художник на илюстрациите: Илко Грънчаров

Коректор: Дария Йосифова

ISBN: 954-540-004-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3958

История

  1. — Добавяне

Две деца си играели в спокойния двор, като измисляли специален език, на който да разговарят, без другите да разбират.

— Бриф, браф — казало едното дете.

— Браф, броф — отговорило другото.

И двете шумно се разсмели.

На балкона на първия етаж бил седнал добър стар господин, който си четял вестника, а на прозореца отсреща се била показала една възрастна госпожа — ни добра, ни лоша.

— Колко са глупави тия деца — казала госпожата.

Старият господин не бил съгласен:

— Не мисля така.

— Да не искате да кажете, че разбрахте какво си казаха?

— Смятам, че всичко разбрах. Едното дете каза: „Какъв хубав ден“. Другото отговори: „Утре ще бъде по-хубав“.

Госпожата се намусила, но си замълчала, защото децата отново заговорили на своя език.

— Мараски, барабаски, пипиримоски — казало едното.

— Бруф — отговорило другото.

И отново избухнали в смях.

— Да не кажете, че и това разбрахте! — обадила се възмутена старата госпожа.

— Да, разбира се! Всичко разбрах — отговорил усмихнат старият господин. — Едното дете каза: „Колко сме доволни, че живеем“. А другото отговори: „Светът е прекрасен“.

— Ама дали пък наистина е чак прекрасен? — заяла се старата госпожа.

— Бриф, бруф, браф! — отвърнал старият господин.

Край