Джани Родари
Злополучният ловец

— Вземи пушката, Джузепе, вземи пушката и върви на лов — казала една сутрин някаква жена на своя син. — Утре сестра ти се жени и иска да си хапне качамак със заешко.

Джузепе взел пушката и отишъл на лов. Веднага видял една зайка, която изскочила от храстите и побягнала през ливадата. Насочил пушката, прицелил се и дръпнал спусъка. Но пушката казала „бум“ със съвсем човешки глас и вместо да изстреля куршума, го изплюла на земята.

Джузепе го вдигнал и учудено го погледнал. После разгледал внимателно пушката, която си изглеждала както винаги, само дето наместо да стреля, била казала „бум“ със свеж и весел глас. Джузепе надникнал и в цевта — хайде де, как е възможно някой да се е скрил вътре? И наистина в цевта чисто и просто нямало нищо.

— Да, ама мама иска заешко. И сестра ми иска да яде заешко с качамак…

Тъкмо тогава същата зайка отново минала пред Джузепе, но този път носела хубав бял воал на главата си, украсен с портокалови цветове, и вървяла със ситни крачки, забола поглед в земята.

— Я! — казал Джузепе. — И зайката отива да се жени. Няма що, трябва да стрелям по някой фазан.

И наистина по-навътре в гората видял фазан. Той се разхождал безстрашно по пътеката, както в първия ден на лова, когато фазаните още не знаят какво е пушка.

Джузепе се прицелил, дръпнал спусъка и пушката казала „бам“, дори „Бам! Бам!“, както би казало някое детенце с дървена пушка в ръка. Куршумът паднал на земята и уплашил няколко червени мравки, които хукнали да се крият под един бор.

— Ама че работа — казал Джузепе, който бил почнал да се ядосва. — Много ще се зарадва мама, като ме види да се връщам с празна торба.

Фазанът, който се бил шмугнал в храстите, като чул бамкането, сега пак се появил на пътеката. Този път го следвали малките му, наредени в редица, готови да прихнат да се смеят, а зад тях майката, важна и доволна, сякаш била спечелила първа награда.

— А, драго ти е значи? — измърморил Джузепе. — Отдавна вече си омъжена. А сега по какво да стрелям?

Той пак напълнил пушката много внимателно и се огледал. Имало само един кос на един клон, който подсвирквал, сякаш го предизвиквал:

— Стреляй! Стреляй!

И Джузепе стрелял. Но пушката казала „Банг!“ както децата, които четат комикси. При това се чул и шум, който приличал на кискане. Косът си свирукал по-весело отпреди, сякаш казвал: „Ти стреля, ти чу, а брадата ти порасна цял пръст“.

— Така и очаквах — казал Джузепе. — Ясно — днес пушките стачкуват.

— Добър лов ли удари, Джузепе? — попитала го майка му, като се върнал.

— Да, мамо. Ударих три ядеца, тлъсти и хубави. Кой знае колко ще са вкусни с качамак.