Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)
Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2017 г.)

Издание:

Автор: Петър Кузманов; Цветан Симеонов; Георги Филипов

Заглавие: История на село Медковец

Издание: първо

Година на издаване: 1995

Националност: Българска

Печатница: Печатница на БЗНС

Редактор: Петър Кузманов

Рецензент: Бойко Киряков; ст.н.с. Владимир Мигев

Коректор: Елена Нягулова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1492


Предговор

medkovec_izgled.jpgОбщ изглед от с. Медковец, Ломско

На 19 юни 1985 г. ИК на Медковската община като инициатор и възложител се договори с авторите за написване историята на селото. Местният общественик и краевед Георги Филипов Биволарски предостави събраните от него материали — легенди, предания, народни песни, битови и религиозни празници, спомени на възрастни медковчани за лица, събития и някои родове, както и на отделни документи. След като бяха обгледани оставените на разположение обемни сведения, част от тях послужиха като необходимо начало родените в село Медковец историци Петър Софрониев Кузманов и Цветан Рангелов Симеонов в продължение на 6 години да съберат допълнително изобилен архивен материал и след интензивен изследователски труд да напишат предлаганата селищна монография.

Вместимата в Първа част материя от селищното наименование Медковец до идването на русите и освобождението на селото от турско робство е съставена и написана от к.ист.н. Петър Кузманов, а Втората и Третата част, озаглавени „Нова история 1878-1944 г.“ и „Най-нова история 1944-1985 г.“, са дело на Цветан Симеонов.

Доколко авторите са се справили успешно с поставената им задача, съдници могат да им бъдат преди всичко любознателните читатели. Дано обичащите документалното историческо четиво граждани останат удовлетворени от труда на авторите, чийто единствен мотив е бил да покажат достойната за уважение любов на нашите предци към род и родина, към свободата, справедливостта и независимостта на България.

В определена степен за резултатното реализиране на настоящия труд заслуга имат и високоуважаваните рецензенти, чиито критични бележки бяха взети под внимание от авторите при последната преработка на книгата. Зачетени бяха мненията и на някои медковчани: Никола Крумов, Петко Найденов, Цветан Табаков, Тодор Витански и други, които прочетоха книгата още в ръкопис. За читателите е от значение да чуят и общата оценка на рецензентите за достойнствата на монографията.

Бойко Киряков: „По време на моя — не съвсем кратък — стаж в областта на книгоиздаването и журналистиката съм забелязал, че най-тъжно и нервно гледат редакторите в отдели «Писма на читатели» и «Краезнание». Не искам да обиждам клиентите на посочените редакции — просто човек не може да бъде специалист едновременно в много области. Затова, когато получих ръкописа «История на село Медковец», изпъшках страдалчески, умножавайки наум несръчните съчинения по обема на предложената за рецензия книга.

Оказа се, че не съм познал. Този път чувството ми ме излъга. И така ми се падаше, тъй като, вместо да чувствувах, трябваше да прочета изцяло поне заглавната страница, където стояха имената на авторите. Поне двама от тях — Петър Кузманов и Цветан Симеонов, са известни сред историческите си събратя с публикациите предимно от периода на Възраждането. Затова, когато прочетох и последната страница, вече не бях изненадан от сполучливия опит.

От една страна, рецензия на краеведски труд се прави лесно. В нея на рецензента са спестени разсъждения по няколко посоки, абсолютно необходими при атестирането на друга литература. А именно — значимост на избраната тема, хронологичният обхват и географският ареал, на който се развива историческото действие. При поселищните съчинения посочените три въпроса не съществуват. «Махала Колибите, Габровско» ще бъде също толкова значима книга, колкото «Видин през вековете» например. Предварително в подобен род литература са решени времето и мястото на действието. Но ето че в нашия случай авторите са подходили нестандартно, поне що се отнася до последния компонент. Пред нас е една история на родното им село, разгледана обаче в контекста на историята на Северозападна България. И това е направено не поради местен патриотизъм. Просто селото през вековете действително е играло роля, в повечето случаи прехвърляща близките баири. Не дразнят и понякога продължителните редове по история на България, на пръв поглед нямащи нищо общо с историята на селото — първо, защото са написани компетентно, и второ — защото чрез тях виждаме селото вписано в общонационалната ни история…

И в заключение — трудът «История на село Медковец» е добре композиран, професионално написан, като в него могат да се открият приноси за националната ни история — нещо съвсем рядко срещано в регионалните изследвания.“

Ст.н.с. Владимир Мигев: „Общопризнато е голямото значение на местните истории за патриотичното възпитание на народа, за укрепването на националния дух, за повишаването на културното равнище и разширяване кръгозора на трудовите хора. Заедно с това краеведческите изследвания служат като основа за националната историческа наука, като й дават конкретен градивен материал.

Местните изследвания обаче могат да изиграят тази роля само ако са написани добре. Такава е именно предложената ни книга. «История на село Медковец» е труд, разработен много добре, с висок професионализъм и творчески усет към истината. Това личи от умението на авторите да анализират и обобщават фактите, да очертават общите закономерности, да пресъздават реалната историческа действителност. На второ място, това личи от огромното количество най-разнообразен изворов материал, на който се опира изследването — при това приоритет в него имат архивните материали, което общо взето е рядкост в местните истории. Много добре е, че авторите са използували и данните от периодичния печат и публикуваните нормативни материали на местните органи (за епохата на капитализма) — един почти непознат за краеведческите изследвания изворов материал.

Ерудираността и голямата добросъвестност на авторите проличава и в обстоятелството, че те са се старали да отразят историческата действителност обективно, като са успели в много отношения да преодолеят както редица напластени с десетилетия пропагандистки подходи, така и съблазните на днешния политически момент… Професионализмът на авторите, както и широката изворова база, която те използуват, им е позволила по редица въпроси да надхвърлят рамките на село Медковец и да направят приноси в общонационалната ни история.“

Освен на рецензентите, авторите са дълбоко признателни и на сътрудниците в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (особено на Петко Груевски от Ориенталския отдел, който преведе използуваните турски документи безвъзмездно), Централния държавен исторически архив, Архива на МВР, ОДА — Михайловград[1], и на други културни институции в София и провинцията, чието съдействие и консултации ни бяха така необходими. Особена благодарност дължим също на всички медковчани, чиито разкази и предания намериха естествено място в изложението за героичното минало на селото. За подчертаване е и решението на общинската управа на Медковец да финансира написването и издаването на настоящия труд, инициатива с голяма обществена значимост не само за съвременното, но и за бъдещите поколения.

От авторите

Бележки

[1] Книгата е набрана преди Михайловград да бъде преименуван на град Монтана