Борис Младенов-Young
Звънец звъни, излизат ученици…

Звънец звъни, излизат ученици,

събират се в училищния двор;

Зад очилата си, присвил зеници,

към тях отправям миопичен взор.

 

Оглеждам ги: какви деца щастливи!

Охранени, облечени добре

и като птички волни и красиви…

Да можеше сега да съм дете!

 

А, ето ги… и те се появяват,

любимите ми внуци… Две лица

сред пъстрата тълпа се открояват.

Мой ред е в къщи да ги заведа.

 

Ех, дядовата гордост е голяма —

по-хубави от тях не виждам… Няма!

Сидни, Австралия — 2012 г.