Борис Младенов-Young
Защо ме будиш, гургуличке мила…

Защо ме будиш, гургуличке мила,

защо не ме остави да поспя?

Плътта ми в полудрямка се е свила

и се разтапя в леност и нега.

 

Почивка от години аз не зная,

като подгонен ставам в шест часа,

работя още и не виждам края —

едва ли в близко бъдеще ще спра.

 

А птичето в усмивка засияло,

ми заговори с мил човешки глас:

„Дошло съм рано, да ти кажа аз,

 

че вън е ярко слънце заблестяло,

излез, порадвай се на пролетта!

За теб последна може да е тя!!!“

Сидни, Австралия — 2011 г.