Читателски коментари (за „Извезани души “ от Меги Гювенал)

Ох…книгата е към своя край…започнах съзнателно да чета по-бавно и по по-малко, за да не я приключа… толкова ми харесва, че ще я потърся да я купя на хартиен носител и ще я чета с атлас… предишният ми коментар е писан в началото на книгата, която започва като оригинален-нестандартен, пълноцветен пътеводител за Турция и нейните исторически забележителности. Написана изключително образно и лека като четиво…единствено в повече ми идваха измислените думи като „съпричастие, заедност, смълча ме, споменни редове, да ме усмихне, междинности, беззначни, старини (за руини и старинни предмети и сгради)“ и мн.други такива, но някак неусетно „пътеводителят“ се превърна в пълнокръвен роман, наситен с нюанси настроения, множество интересни факти и вече нито измислените думи, нито погрешното първо впечатление за лек пътеводен роман, могат да променят чувството, което оставя у мен тази книга…. рядко съм харесвала така произведение… чак не ми се иска да свърши…и рядко съм срещала толкова добра редакция от гледна точка на стил, правопис, пунктоация…много е приятно да четеш и да е прекрасно и да няма правописни грешки, които напоследък изданелите пропускат..