Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Per, Pål og Espen Askeladd, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
vislupus (2017 г.)
Корекция и форматиране
VeGan (2018 г.)

Издание:

Автор: Петер Кристен Асбьорнсен, Йорген Му

Заглавие: Норвежки народни приказки

Преводач: Антония Бучуковска

Година на превод: 1983

Език, от който е преведено: Норвежки

Издател: Отечество

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: приказки

Националност: норвежка

Художник: Ралица Станоева

Художник на илюстрациите: Ралица Станоева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4509

История

  1. — Добавяне

Имало едно време един човек, който имал трима сина: Пер, Пол и Еспен Аскеладен. Той бил беден като църковна мишка и неговите трима сина били всичко, каквото имал. Затова непрекъснато им повтарял, че трябва да тръгнат по широкия свят и да опитат късмета си, защото вкъщи не ги очаквало нищо друго, освен глад.

Надалеко от колибата на бедния човек се намирал царският дворец. А пред прозорците на царските покои растял дъб, чиито клони били толкова големи и гъсти, че отнемали цялата светлина на двора. На този, който отсече дъба, царят бил обещал голяма награда. Никой обаче не можел да отсече дъба, защото всеки път, когато някой отсичал един клон, на негово място израствали два нови. Освен това царят искал да има и един кладенец, пълен с вода през цялата година, защото всички негови съседи имали кладенци, а само той нямал и се срамувал от това. На този, който изкопае кладенец, царят бил обещал пари и други чудесни неща, но никой не можел да изпълни желанието му, защото кралският двор се намирал високо на един хълм и всеки, след като покопаел малко, удрял на камък. Но тъй като царят си бил наумил вече тези неща, не искал да чуе за нищо друго и наредил да разгласят в преддверията на всички църкви из страната, че ще даде царската дъщеря и половината царство на онзи, който отсече големия дъб и изкопае кладенец, в който да има вода през цялата година.

Много юнаци дошли да опитат щастието си, но колкото и да секли и копали, всичко било напразно, при всеки удар дъбът ставал все по-дебел, а скалата все по-твърда.

Един ден и тримата братя били обхванати от желанието да тръгнат по широкия свят и да опитат късмета си. Дори и да не спечелят царската дъщеря и половината царство, все ще се намери някой добър човек да ги вземе на работа при себе си, мислел си баща им и не искал нищо повече.

След като повървели известно време, тримата братя стигнали до един склон, обрасъл с борове, а над него се издигал висок, стръмен хълм. Изведнъж в далечината те чули шум, като че ли някой сечал дърва по хълма.

— Иска ми се да разбера какао е това, кой сече дървата — казал Еспен Аскеладен.

— Все си същият, какво ли пък толкова има за разбиране — прекъснали го Пер и Пол. — Странно ли е, че някой дървар сече дърва в гората?

— Интересува ме, искам да видя всичко с очите си — казал Еспен.

— Ех, че си глупав, ходи, щом искаш — извикали братята му след него.

Еспен не им обърнал внимание, вървял по хълма нагоре, натам, откъдето идвал звукът, и изведнъж видял пред себе си една брадва, която удряла и сечала един боров дънер.

— Добър ден — казал Еспен Аскеладен. — Както виждам стоиш тук и сечеш дървета?

— Да, отдавна сека дърва и те чакам — отговорила брадвата.

— Ето, тук съм — казал Еспен, отделил брадвата от дръжката и ги пъхнал в торбата си.

Като се върнал при братята си, те му се изсмели.

— Е, какво намери на хълма? — попитали го.

— Видях само една брадва — отговорил Еспен Аскеладен. Като повървели отново известно време, стигнали до един скалист зъбер и чули шум, като че ли някой копаел.

— Иска ми се да разбера какво е това, което копае там горе в планината — казал Еспен Аскеладен.

— Какво ли пък толкова има за разбиране — учудили се двамата братя. — Никога ли не си чувал птица да чука с човката си по дърво?

— Чувал съм, но все пак интересно ми е да го видя с очите си — казал Еспен.

Той не обърнал внимание на техните подигравки. Изкачил се по скалата и като стигнал горе, видял една мотика, която копаела сама.

— Добър ден — казал Еспен Аскеладен. — Както виждам стоиш тук и сама копаеш?

— Да, това правя — отвърнала мотиката. — Толкова отдавна съм тук и те чакам.

— Ето, тук съм — казал отново Аскеладен, отделил мотиката от дръжката, пъхнал ги в торбата и слязъл при братята си.

— Е, какво откри в планината? — попитали братята.

— Нищо особено, видях само една мотика, която чухте отдалече да копае — отговорил Еспен.

Като повървели още известно време, стигнали до един поток. Те били толкова жадни от дългия път, че веднага се навели да пият вода.

— Много ми се иска да разбера откъде идва тази вода — казал Еспен Аскеладен.

— Ако не си се побъркал, сигурно ще се побъркаш съвсем скоро. Откъде идва водата? Нима не си виждал как водата извира от извор? — казали братята.

— Виждал съм, но пак ми е интересно откъде точно идва водата — отговорил Еспен, тръгнал нагоре и оставил братята си да приказват каквото си искат и да се смеят след него. Колкото по-нагоре се изкачвал, толкова по-малък ставал потокът и накрая видял един орех, през който се процеждала водата.

— Добър ден — казал Еспен. — Тук ли лежиш и цедиш водата капка по капка така самотен?

— Да — отговорил орехът. — Тук лежа, процеждам отдавна водата капка по капка и те чакам.

— Ето, тук съм — казал Еспен.

Тогава взел малко мъх, запушил дупката в ореха, за да не изтича водата, сложил го в торбата и забързал да отиде при братята си.

— Е видя ли откъде идва водата? Било е май странна гледка? — рекли братята и се изсмели.

— Водата идваше от една дупка — обяснил им Еспен.

Пер и Пол продължавали да му се подиграват, но той ни най-малко не се смутил и казал:

— Аз просто исках да видя с очите си.

Като повървели още известно време, стигнали в царския двор. Тъй като в царството мнозина се опитвали да отсекат големия дъб, той станал два пъти по-голям и по-дебел, отколкото в началото. Вие може би си спомняте, че от дъба израствали два нови клона, когато бил отсичан един. Затова царят наредил всеки, който напразно се опита да го отсече, да бъде заточен на един пуст остров и да му се отрежат ушите.

Ала това не било достатъчно да уплаши двамата братя. Те си помислили, че не ще да е толкова трудно да се отсече един дъб. Пер, най-големият, трябвало най-напред да опита късмета си. Но и на него, както и на другите, не му провървяло. На мястото на всеки клон, който отсичал, израствали два нови. Царските слуги го хванали, отрязали му ушите и го закарали на пустия остров.

След него Пол опитал късмета си, но и неговата съдба била същата. Когато замахнал два-три пъти с брадвата и всички видели, че дъбът започнал да расте, царските слуги го хванали, закарали го на острова и отрязали ушите му още по-дълбоко, защото смятали, че е трябвало по-добре да помисли, преди да се захване за тази работа.

Сега дошъл редът на Еспен Аскеладен.

— Ако искаш да заприличаш на белязано говедо, веднага ще ти отрежа ушите, няма защо да се мъчиш — заплашил го царят, който бил много ядосан заради Пер и Пол.

— Ще ми бъде интересно и забавно да опитам късмета си — казал Еспен и царят отстъпил.

Той извадил брадвата от торбата, сложил дръжката и рекъл:

— Сечи сама!

Започнала брадвата да сече дъба, разхвърчали се клони и трески и не след дълго дъбът лежал на земята. Като отсякъл дъба, Аскеладен взел мотиката, сложил и дръжката и казал:

— Копай сама!

Започнала мотиката да копае, ломяла камъни, дълбала земята и скоро кладенецът бил готов. Когато станал толкова голям, какъвто го искал Еспен, той извадил ореха от торбата, махнал мъха от дупката. След това пуснал ореха в кладенеца и от дупката започнала да тече толкова много вода, че след малко целият кладенец се напълнил. Така Еспен отсякъл дъба, който отнемал светлината на царския двор, изкопал кладенец, който през цялата година бил пълен с вода. Накрая той получил царската дъщеря и половината царство, както царят бил обещал. За Пер и Пол било по-добре, че нямали вече уши, иначе непрекъснато щели да чуват това, което всички хора казвали. „Еспен съвсем не е бил глупав, като е искал да види някои неща със собствените си очи.“

Край