Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kjetta på Dovre, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
vislupus (2017 г.)
Корекция и форматиране
VeGan (2018 г.)

Издание:

Автор: Петер Кристен Асбьорнсен, Йорген Му

Заглавие: Норвежки народни приказки

Преводач: Антония Бучуковска

Година на превод: 1983

Език, от който е преведено: Норвежки

Издател: Отечество

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: приказки

Националност: норвежка

Художник: Ралица Станоева

Художник на илюстрациите: Ралица Станоева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4509

История

  1. — Добавяне

Прели много, много години във Финмарк[1] живеел един човек. Той бил хванал една голяма бяла мечка, която искал да занесе на краля на Дания. Когато стигнал до планината Довре, било вече Коледа. Там видял една малка къщичка, чийто стопанин се наричал Халвор и го помолил да подслони него и мечката.

— О, небеса! — извикал Халвор. — Не мога никого да подслоня, защото всяка коледна вечер тук се събират толкова много тролове[2], че за самите нас няма да има място.

— Е, нас сигурно ще можеш да подслониш — казал пътникът. — Мечката може да лежи под печката, а на мене ще ми бъде достатъчна една съвсем малка стаичка.

След дълги молби Халвор му разрешил да преспят в къщичката. Масата била сложена вече за троловете и на нея имало каша от сметана, риба, месо и други чудни ястия, с които се гощават гости на големи празници.

Не се минало много време и троловете дошли. Едни от тях били големи, а други малки, едни имали дълги опашки, а мнозина — дълги носове. Те яли и пили и не оставили нито едно ястие неопитано.

Изведнъж един от троновете видял бялата мечка, която лежала под печката, взел едно парче месо, изпекъл го, размахал го няколко пъти из стаята и го доближил толкова близо до носа на мечката, че я опарил.

— Ей, Писано, искаш ли малко месо? — попитал той. Мечката се изправила с рев и прогонила цялата сган тролове.

Една година по-късно, по същото време. Халвор бил в гората за дърва. Той отново очаквал троловете, защото те винаги идвали по Коледа.

Тъкмо когато сечал дърва, чул един глас в гората да вика:

— Халвор. Халвор!

— Да, какво има? — запитал той.

— Голямата котка още ли е при тебе?

— Да, вкъщи е и лежи под печката — казал Халвор — и има още седем малки, които са още по-силни и по-лоши от нея.

— Тогава ние вече няма да дойдем при тебе — извикал тролът.

Оттогава троловете никога не спохождали Халвор, човекът от планината Довре.

Бележки

[1] Област в Северна Норвегия. — Б.пр.

[2] Зли духове в норвежките народни приказки. — Б.пр.

Край