Петер Кристен Асбьорнсен, Йорген Му
Мъжът, който трябвало да се грижи за домакинството

Имало едно време един мъж, който винаги бил намръщен и сърдит. Той си мислел, че жена му никога не работи достатъчно вкъщи. Една вечер, по време на сенокос, се прибрал толкова сърдит и започнал така да ругае и проклина, че чак искри хвърчали около него.

— Ех, драги ми мъжо, не се сърди толкова — казала жената. — Утре ще се сменим. Аз ще отида с косачите, а ти ще останеш вкъщи да свършиш моята работа.

Мъжът се съгласил.

Рано сутринта жената нарамила косата и се запътила към полето да коси, а мъжът се канел да се заеме с домакинството. Отначало решил да бие масло. Бил що бил, ала ожаднял и слязъл в избата, за да си наточи пиво. Докато точел пиво в каната, чул, че прасето влязло в къщата. С чепа в ръка той бързо се заизкачвал по стълбата, за да види дали прасето не е катурнало буталката с маслото. Но като видял, че прасето било свършило тази работа, стояло там и мляскало сметаната, която течала по пода, толкова се разсърдил, че забравил за бъчвата с пивото. Подгонил прасето, тичал, тичал колкото сили имал, настигнал го до вратата и така силно го ритнал, че то не мръднало повече. Изведнъж се сетил, че чепът от бъчвата бил все още в ръката му, ала когато се върнал в избата, бъчвата била вече празна.

Мъжът пак се върнал в килера, където било млякото. Там имало толкова много сметана, че напълнил цяла буталка и отново започнал да бие, защото на обед искал да си хапне прясно масло. Като поработил така известно време, сетил се, че кравата не била нито нахранена, нито напоена, макар да било вече късно. Пътят до ливадата му се сторил много дълъг и той решил, че кравата може да пасе върху покрива на къщата, който бил от торф и върху него растяла висока и сочна трева. Къщата се намирала на един стръмен склон и той намислил да подпре една дъска към покрива, за да качи кравата по нея. Мъжът обаче не изпускал из очи буталката, защото детето играело и пълзяло по пода и лесно можело да я катурне. Затова я взел и я метнал на гръб. Преди да качи кравата на покрива, решил да я напои.

И така, взел едно ведро, за да донесе вода, но като се навел над кладенеца, сметаната се разляла и потекла от буталката във врата му.

Наближавало време за обед, а маслото все още не било готово. На мъжа му хрумнало да свари каша и закачил едно гърне с вода над огнището. Като направил това, сетил се, че кравата можела да се подхлъзне от покрива и да си счупи врата или някой крак. Качил се на покрива, за да я върже. Завързал единия край на въжето за врата на кравата, след това пуснал въжето през комина и другия му край завързал за крака си. Водата в гърнето завряла и станало време да забърка кашата. Като започнал да я приготвя, кравата се подхлъзнала, паднала от покрива и го затеглила нагоре към комина. Той се заклещил вътре, а кравата увиснала във въздуха — не можела нито да се качи на покрива, нито да стъпи на земята.

Дълго чакала жената да я повика мъжът й за обяд, ала като не дочакала, уморена тръгнала към къщи. Като видяла как горката крава виси във въздуха, замахнала с косата и срязала въжето. В същия миг мъжът тупнал през комина и когато жената влязла в стаята, той бил забил глава в кашата.