Веселин Георгиев
Кажи ми

— Кажи каква си?

 

— ИЗГРЕВЪТ ли си?

 

Отваряща очите ни за света,

стопляща душата и тялото,

даряваща ни светлина след мрака.

 

— ЖИВОТ ли си?

 

Караща да растат тревите

да потрепват нежно в ритъм,

поклащаща горите.

 

— Значи си ВЯТЪР…

 

Носеща аромата на цветята от полето.

Летяща високо и над всичко,

търсеща и топлина, и светлина в нощта.

 

— НОЩНА ПЕПЕРУДА си значи…

 

С желание протегнала крилата

към пламъка на свещта.

Отражение на твойта същност.

 

— ПОЖАР си значи…

 

Подклаждана от желание и страст,

изгаряща и търсеща кислорода във въздуха.

Не трябваща да тлее нито пък да гасне!

 

Аз мога да съм кислород.

Нека изгоря във твоя огън.

 

Мога и да съм въздухът в гърдите ти

или кръвта във вените ти.

 

Огледало мога да съм.

 

— Кажи ми каква си?

 

Мога да бъда всичко за Теб…