Веселин Георгиев
Живот алкохолик

Не всичко е красиво,

а искахме да бъде!

Не толкова прекрасно,

но можеше, нали…

 

Живота като пъзел,

редиме всеки ден

и все по нещо липсва

и пак не си със мен.

 

Река дори от бира

в гърлото ми да се влей,

жаждата неутолима,

уви, не може да разсей.

 

Грозно или не, това е…

Със дъх на стар алкохолик

животът диша във врата ни,

не чул последния ни вик…