Веселин Георгиев
Година

И сутринта дойде отново

след мрачна нощ студена.

И слънцето прогони я с лъчи,

надвило мрака може би…

 

Снежинки падат и топят се

по още топлата земя.

Прониква зимата във нея бавно,

но ще дойде пролетта…

 

Ще цъфне всичко, ще ухае,

ще сгрее слънцето земята

и след своя зимен сън дълбок

ще поникнат пак цветята.

 

И пак така ще е за кратко,

пролетта дойде и си замина,

със своя дъх на Любовта

през мене шеметно премина…

 

Топлината идва на талази.

Съхнат пролетни цветя.

Земята вече пари, пари,

но нека има топлина…

 

Бавно всичко гасне

и падат есенни листа,

уморено, бавно, устремени

към изстиваща земя.

 

И нощта дойде отново

и отново беше зима,

обгърнал мракът любовта,

която вече си замина…